Общ преглед Чумата е бактериална инфекциозна болест, срещаща се в епидемии, известна от древни времена и оттогава насам безброй смъртни случаи. Това е болест, срещаща се при гризачи, която може да се предаде на хората

белодробна чума

24. януари 2004 г. в 21:28 Primar.sme.sk

Общ преглед

Чумата е бактериална инфекциозна болест, срещаща се в епидемии, известна от древни времена и оттогава насам безброй смъртни случаи. Това е болест, срещаща се при гризачи, която може да се предаде на хората от паразити, като напр плъхови бълхи. Тогава е възможно и предаване от човек на човек. Има четири форми на хода: чума на жлезите и абортна чума (= не е напълно развита), и двете могат да оцелеят, и фатални варианти - белодробна чума и септична чума. Антибиотичната терапия помага само при ранен старт. Няма ваксинация, но превантивната употреба на антибиотици може да предотврати заболяването при рискови индивиди.

Обща информация/от историята

Терминът песто идва от латински и означава заразна болест, епидемия.

Чумата е силно заразна, бактериална инфекциозна болест, която може да се прояви като жлезиста или белодробна чума. Това заболяване първоначално е заболяване, срещащо се при диви гризачи (зооноза). Днес заболяването се съобщава само от заразени с чума резервоари на диви гризачи. Те са в Централна Азия, Източна и Централна Африка, Южна Америка и Скалистите планини в САЩ. Понастоящем горските обитатели в планините и планините, както и ловците, са особено изложени на риск.

В последно време чумата се разпространява многократно при тежки епидемии в Европа и Азия. Първите съобщения за болестта датират от древността, така че тя описва епидемия напр. Тукидид около 430 г. пр. Н. Е. По време на Пелопонеската война в обсадената Атина. Пандемия, разпространена между 1347 и 1352 г., т.е. епидемията се разпространи в няколко страни, наричани по-късно "черна смърт", чак до Исландия и изискваше ок. 25 милиона мъртви. Това съответстваше на около една трета от населението по това време! В следващите времена все още се случват повече или по-малко тежки епидемии. През 1896 г. от Азия започва да се разпространява друга епидемия. Продължи около В продължение на 50 години и за първи път има случаи на разпространение на заразени плъхове по търговски пътища за корабоплаване във всички големи пристанища в света. Тази последна голяма пандемия причини около 12 милиона смъртни случая.

Една от най-важните творби в литературата, занимаваща се с това заболяване, идва от французина Албер Камю (1913-1960).

Оригинатор

Причиняващият агент на чумата е yersinia pestis, бяла, пръчковидна, грам-отрицателна бактерия, т.е.бактерия, която не може да бъде оцветена чрез оцветяване по Грам. Открит е през 1894 г. от А. Е. Йерсио и С. Китасат и е кръстен на първия.

Yersinia pestis е много заразен: 100 до 500 вдишани бактерии са достатъчни, за да причинят белодробна чума.

Начини за разпространение на болестта

Чумата се предава от различни ектопаразити. Това са паразити, които живеят на повърхността на тялото на своя гостоприемник, като напр бълхи. Чумата по плъховете е по-чест предшественик на човешките епидемии. Плъховите бълхи се заразяват при болни плъхове и след смъртта на плъховете търсят човек като сурогатен гостоприемник и след това заразяват болестта. След това човешките бълхи предават болестта от човек на човек. Възможна е обаче и инфекция със заразени предмети и като капково заразяване на дихателните пътища. В последния случай говорим за белодробно море.

Инкубационен период

Инкубационният период е 1-2 дни за белодробното море и 2 до 6 дни за жлезистото море.

Симптоми

Болестта се проявява по различен начин в зависимост от вида на предаването и хода. Могат да се разграничат четири форми. Най-честата форма е жлезиста или бубонна чума, предавана от ухапвания от плъхови бълхи. Започва с висока температура, главоболие и крайници, интоксикация и тежки заболявания след инкубационен период от 2-6 дни. В зоната на лимфен дренаж на ухапвания от бълхи има болезнено възпаление на лимфните съдове и лимфните възли, което може да набъбне на бучки с размер до 10 cm.

След като бучките станат гнойни, те могат след това да се разпаднат като язва. Ако бучките се напукат или се отворят изкуствено, е възможно заздравяване. За съжаление при повече от половината от пациентите заболяването е фатално поради трансгресията на патогените в кръвния поток (сепсис) с развитието на белодробна чума или разпространението на патогените с обширни кожни кръвоизливи („черна смърт“).

Белодробната чума, както бе споменато по-горе, може да се развие по време на жлезиста чума (вторична белодробна чума), но може да бъде причинена и директно от капкова инфекция, т.е. предаване от човек на човек (първична белодробна чума). В този случай инкубационният период от 1-2 дни е много кратък. Болестта обикновено започва рязко - задух, кашлица, сини устни и черно-кървава слуз. Кашлицата силно инфекциозна слуз е много болезнена. По-късно се развива белодробен оток и настъпва циркулаторна недостатъчност. Нелекуваната белодробна чума винаги е фатална, обикновено между 2-ия и 5-ия ден на заболяването.

Септичната чума не се проявява само като усложнение на жлезиста или белодробна чума, тя може да се появи и предимно, без други симптоми. Почти винаги завършва със смърт. В допълнение към тези три тежки течения на заболяването са възможни леки течения. Тогава говорим за неустойчивото море. Често се свързва само с лека температура и малък оток на лимфните възли и оставя дълготраен имунитет.

Диагноза

Диагнозата следва от картината на трудностите на пациента и от съпътстващите състояния (епидемиология). Патогените се откриват микроскопски и въз основа на култура, в слуз, кръв или в гнездото на лимфни възли. Диагнозата може да се постави и серологично. Първите случаи обикновено не се откриват, особено в случай на белодробна чума.

Усложнения

Белодробната чума и септичната чума могат да възникнат като усложнения на чумата на жлезите. Въпреки това, както е описано по-горе, те също представляват отделни форми на хода на заболяването.

Терапия

Антибиотиците изискват използването на антибиотици възможно най-скоро. Пеницилините не са ефективни. Стрептомицин (интрамускулно) се използва като възможно средство и ако стрептомицин не трябва да се прилага, напр. при глухота се дава доксицилин, който е тетрациклин. В допълнение, хлорамфеникол се прилага в случай на менингит поради причинителите. Ако се изисква профилактика, напр. за членове на семейството или други лица за контакт на пациента се използва доксицилин или котримоксанол.

Леталност

При нелекувани септични и белодробни морета леталността е до 100%. С бързо използване на антибиотици смъртността може да бъде намалена до приблизително. 20 до 50%, като чумата на жлезите се лекува по-добре с антибиотици, отколкото белодробната чума.

Профилактика

Профилактика със сулфоамиди или тетрациклини при високорискови легнали, като напр болничен персонал, далеч тласна ваксинацията, свързана със странични ефекти. Защитната ваксинация е изтеглена от пазара поради тези странични ефекти. Най-добрата профилактика се състои от борба с плъхове и бълхи, както и контрол и докладване на съмнения за смърт на гризачи. Защитната маска за уста също предлага известна защита срещу белодробна чума.

Значението на чумата като биологично оръжие

Още през 14 век чумата е била използвана като „биологично оръжие“. По време на дългата обсада на град Кафа на Черно море, обсаждащите татари измислиха ужасна идея - да транспортират заразените с морето трупове с катапулти до града. Епидемия, разпространяваща се в града, прекрати обсадата, когато жителите избягаха от града. Бежанците може да са предизвикали голяма пандемия от чума през 1346 г., която е убила една трета от европейското население.

През Втората световна война японците хвърлят бълхи, заразени с чумни бактерии, в китайските градове, причинявайки няколко епидемии от чума. Сериозните оценки се основават на до 270 000 мъртви. Дори в бившия Съветски съюз се работи интензивно по разработването на агенти за чума и биологични оръжия. Възможността за освобождаване на устойчиви на антибиотици бактерии се счита за изключително опасна.

В момента терористичните нападатели със сигурност биха се опитали да разпространят белодробната чума, защото тя може да се предава най-бързо от човек на човек и убива много бързо. Въпреки това, за да може агентът да пръска толкова фино, че да може да се вдишва, е необходимо специално лабораторно оборудване. Причинителят обаче не е толкова стабилен, колкото например причинителят на мрежата на далака. За щастие бактериите могат да оцелеят във въздуха само за няколко часа. Инициираните самозастъпници могат да причинят значителни щети, което може да доведе главно до панически реакции на населението. Екстремните реакции на гореспоменатата енцефалопатия на далака, изпратени по пощата малко след 11 септември, са ярък пример за това.