Помогнете ми да го направя сам

училище

Тази молба, с която малкото дете се обърна към Мария Монтесори, се превърна в основното кредо на нейната педагогика. Ролята на възрастните е да помагат на детето сами и със свое темпо да придобие нови знания и умения за света около него.

Детето е създателят на себе си

Въпреки че детето се развива в контакт с околната среда, от която черпи дразнители, само детето е в състояние най-добре да разпознае кои стимули, как и кога трябва да се интегрира в своите действия.

Ръката е инструмент на духа

Детето подчинява обкръжението си с ръка. Той иска да докосне всичко, да докосне всичко и иска да манипулира предмети. Ръцете на детето изследват, получават информация и също имитират дейностите на възрастните. Работата на ръцете е основата за разбиране на нещата, явленията, развитието на мисленето и речта.

Зачитане на чувствителни периоди

Чувствителните (чувствителни) фази са ограничени периоди от време на специалната чувствителност и чувствителност на детето. Ролята на учителя е да ги разпознава и да се стреми да се възползва максимално от периода, когато детето е особено чувствително и готово да придобие определени умения. Ако такъв период не се използва, чувствителността изтича.

Свободен избор на работа

Детето има възможност да повлияе какво ще прави, с кого ще работи и колко време ще работи. Свободният избор обаче има своите ограничения. Свободата и дисциплината са взаимозависими. Те са "две страни на една и съща монета". По време на заниманието детето научава за своите възможности, но също и за своите граници - настоящите граници на времето и ограниченията, зададени от родители и учители.

Подготвена среда - развиване на активността на сензорните анализатори

Работните места, помощните средства, предметите за манипулация трябва да бъдат подходящо подготвени за децата и подредени така, че те да могат да придобиват нови знания самостоятелно без външна помощ. Субектите се разбират като „хранене“ за психическо развитие. Тяхната роля е да подкрепят независимостта и активността на детето. Учителят гарантира, че децата могат да се развиват в подготвена среда и да станат част от тази среда. Той е готов да помогне на детето по всяко време. Той не налага нищо на детето, а се превръща в негов истински партньор.

Поляризация на вниманието

Това е важен принцип, до който Мария Монтесори стигна, като наблюдаваше деца, докато работеше с материал. Поляризираното внимание е максималната концентрация на детето върху едно занимание, при което детето става по-спокойно, по-внимателно и по-внимателно. Детето е в състояние да се фокусира интензивно и дълго време върху работата, която го интересува. Поляризацията на вниманието е основата на обучението.

Работа с грешка

Децата не се наказват и не се оценяват отрицателно за грешки. Грешката трябва да е индикатор за това, което все още трябва да бъде репетирано или повторено. Грешката се разбира като често срещана естествена проява в учебния процес като полезна част от решаването на проблеми и като богат източник на нови знания. Учителят не бива да използва отрицателна оценка, а например да предлага на детето същия материал, за да може то да забележи грешките си и да ги поправи. Материалите и помагалата са подготвени, така че детето винаги да може да провери правилността на решението, да намери и коригира грешката - собствените им грешки помагат при по-нататъшното обучение.