Мога да си представя, че някои от вас са били ужасени, след като са прочели заглавието. Защо да наказваме във възпитанието? Така ли е изобщо? Не бия децата си.

санкции

Нека се опитаме да разгледаме по-отблизо проблема. Със сигурност би било най-добре да отглеждаме деца, ако изобщо не ни се налага да наказваме и никога. Подобна ситуация обаче вероятно няма да се случи, защото и най-доброто дете гарантирано ще направи някакъв скитник.

Така че нека кажем как и кога е подходящо да накажем дете = да му дадем наказание и кога е по-добре да оставим т.нар. естествени последици от действията му. Разбира се, оставянето на последствията да работят винаги е по-добре от гледна точка на образованието, отколкото самото налагане на наказание. Ще обясним няколко примера:

Пример първи

Малкият Петко (на 4 години) кара велосипеда си опасно близо до пътя. Вече виждате възможни катастрофални сценарии. Започваш да крещиш на малкия Петко да спре и да не се приближава толкова близо до пътя - но Петко не те слуша. И така тичате след него и „натоварвате“ няколко на дупето му - като форма на наказание за това, че не ви слуша.

По-добре е обаче да вземете колелото му и да му обясните, че шофирането на пътя е опасно. Тогава се съгласявате с правила, например, че ако вървите по пътя, моторът няма да стигне и ще трябва да ви държи за ръка - това е естествена последица от действието му. Респ. моторът получава само когато се разхождате в парка.

Пример втори

Anička (4 години) разполага с няколко вида обувки за различни метеорологични условия (сандали, два вида маратонки, ботуши за дъжд). Всеки път, когато излезете и й кажете да обуе конкретни маратонки, Аничка реже и обува гумените си ботуши. Започвате да се разтягате, когато ситуацията отново доведе до челен товарач. По-подходящо би било да оставите на малката Аничка само една маратонка и гумени ботуши и да ги извадите само в случай на дъжд. По този начин Аничка ще трябва да понесе естествените последици под формата, че няма да може да избира между обувките и винаги ще трябва да носи само тези маратонки, които е извадила.

Пример трети

Юрай (14-годишен) би искал да има същия тъчфон като баща си. Той му обеща, че ще вземе мобилен телефон, но достатъчен за използването му и следователно няма да го пипа. Юрай не го харесва и в аферата хвърля мобилния телефон на баща си на земята и го чупи. Реакцията на баща му може да бъде следната - той наказва физически Юрай (макар че при толкова големи деца родителите му по-рядко прибягват до физическо наказание) или му е забранено да се среща с приятели или да ходи в спортен клуб.

По-подходяща реакция на бащата би била такава, че синът ще трябва да „отработи“ щетите. Например под формата на работа на непълно работно време или домакинска работа. Това също би накарало Юрай да почувства естествената последица от своите действия.

Ако Юрай получи джобни пари от родителите си, може да има известна последица от намаляването им.
Децата обаче винаги трябва да вземат предвид смекчаването на последиците от техните действия - не можете да спрете джобните пари на Юрай за следващите три години, стига той да плати щетите. Той обаче може да получи намалени джобни за половин година.

С естествени последици децата по-рано и по-добре ще осъзнаят степента на грешката си. И обратно, когато се налага присъда, която често не е свързана със ситуацията, децата често не осъзнават степента на своя неуспех.

Ако прибягвате до наказание като родител, то винаги трябва да е подходящо и най-вече детето винаги да знае за какво е наказано. Ако случаят не беше такъв, той никога нямаше да бъде научен да прави грешката, за която вие ще го накажете.

Също така трябва да избягвате психологическо наказание, например като не говорите с детето или го плашите с някакви зли приказни същества (дяволът ще дойде и ще ви погълне ...).

Също така няма форми на наказание, при които забранявате на децата да се движат физически или да се срещат с приятели. Често съм откривал, че на децата им е забранено да извършват дейности, които харесват, като например „Няма да ходите на уроци или да се срещате с приятели тази седмица.“ Но родителите ми не забраниха телевизията - което е доста неразбираемо.

Фактът, че едно дете няма да гледа телевизия в продължение на седмица или две - практически няма да остави последствия. Напротив, мисля, че ако забраните на детето си, например да спортува или да кара колело, или да контактува с приятели, това ще има далеч по-лоши последици за развитието на детето - то ще скучае и ще търси алтернативна програма - често гледане Телевизор, мобилизиране ... Освен че детето е доволно и спокойно, то трябва да се движи перфектно на чист въздух - затова оставянето му вкъщи за една седмица не е добра идея.

Чудесно е, ако образованието може да работи без наказание. Понякога обаче е необходимо да се накаже. В такъв случай обаче трябва да се помни, че е справедливо, пропорционално и най-вече, че детето знае за какво е била присъдата.