Наскоро се доближихме до церебралната парализа, рисковите фактори и профилактиката и днес ще говорим повече за нейните форми. Това е едно от най-честите заболявания на нервната система при децата. Това е една от диагнозите, при която съвременната медицина не може да излекува първопричината, а само да смекчи последиците. Има няколко форми на церебрална парализа, които могат да бъдат разделени според вида на разстройството на движението.
Спастичният, който засяга приблизително 70 до 80% от децата с DMO, се характеризира със скованост и постоянно свиване на мускулите в засегнатите области. Срещаме два проблема с него, отслабване и парализа. В зависимост от броя на засегнатите крайници, те включват засягане на долните крайници, засягане на крайниците в едната половина на тялото, както засягане на долния и един горен крайник, и накрая и четирите крайника.
- атетоиден.
Атетоидна форма (засяга около 10 до 20% от пациентите с диагноза DMO), те страдат от неволно усукване и бавни движения на ръцете, краката или на всички горни и долни крайници. Тези движения обаче могат да засегнат и мускулите на лицето, което причинява различни гримаси, шамари и триене на устата, които са по-изразени особено в стресови ситуации. Пациентите с тази форма на DMO може да не могат да говорят, защото не могат да контролират мускулната координация, необходима за артикулация.
- атактичен.
Атактичната форма засяга около 5 до 10% от пациентите с DMO и е рядка. Това уврежда възприятието за баланс и чувствителност. Хората с увреждания имат лоша двигателна координация, походката им е доста нестабилна и краката им са отдалечени, което напомня на т.нар. ходене пиян. Те също имат проблеми с точни и бързи движения, които са необходими напр. докато пишете и може да страда и от треперене, което се случва по време на волево упражнение. Симптомите на тази форма обикновено се появяват до 3-годишна възраст, напр. при катерене, седене, изправяне и ходене.
- смесени.
Комбинацията от тези три форми може да доведе до смесена форма на DMO, като най-често се среща комбинация от спастични и атетоидни форми.
Неизлечима болест
Въпреки че DMO е нелечима болест, лечението може да доведе до положителни резултати и по този начин да повлияе на качеството на живот на засегнатото дете. Дори деца, които са започнали правилно лечение навреме, могат да водят доста нормален живот. Това заболяване се усложнява и от факта, че няма стандартно лечение за него. Освен това всяко дете има свои индивидуални неврологични нарушения и специфичните нужди, които произтичат от тях, които обаче трябва да бъдат признати и взети предвид от специалиста. Въпреки това, специалисти от няколко области участват и си сътрудничат в терапията, като се започне от невролози, през физиотерапевти, ортопеди, неврохирурзи, логопеди, до социални педагози и психолози. Ключов и най-важен член на този екип обаче е пациентът и неговото семейство.
Тя трябва да участва в планирането, вземането на решения и изпълнението на лечението от началото на лечението. Това трябва да включва прилагането на лекарства за лечение на епилепсия, за облекчаване на мускулни крампи и за подпомагане на мозъчния метаболизъм. Пациентите с DMO могат да бъдат подпомогнати и от различни шини и ортези, облекчаващи ефектите от мускулния дисбаланс и други помощни средства. Целта на терапията също трябва да бъде насочена към развитието на умения и цялостната личност на детето с увреждане, което по-късно ще може да се грижи за себе си колкото е възможно повече и да се научи да управлява различни задачи по алтернативни начини.
С продължаването на научните изследвания методите за премахване и компенсиране на DMO се разширяват. Дори е имало нов метод под формата на „костюм“ с вътрешен скелет, който стабилизира позицията на тялото и координира движенията на пациента. Състои се от неподвижни и подвижни части, които до известна степен стимулират костите и сухожилията. Използва се за рехабилитация на деца от 3-годишна възраст и помага за стимулиране на останалите двигателни функции, както и добре познатия метод на Vojta (терапевтично физическо възпитание, основано на неврофизиологична основа).
Участие на семейството
За дете с DMO пълната подкрепа, търпение и любещи грижи от близкото семейство на родителя са много жизненоважни. Включва усилия за включване на детето в обществото на здравите деца, за да се научи да се разбира и да общува с връстници и да намери място сред тях. Защото няма нищо по-лошо от това да държиш детето в пълна изолация заради болестта си.
Детето трябва да се научи да се движи и различни умения, които може да посвети в свободното си време. Психиката му може да бъде подкрепена, като му напомня, че може да изпълнява и някои дейности, ако не по-добре от здравите деца, и обратно, трябва да забрави да спомене ограниченията си.
Когато създават увреждания на дете, родителите трябва да помагат дискретно и нежно и по-скоро да го оставят да изпробва собствените си възможности и границата на издръжливост, защото само тогава той ще ги познава най-добре и ще може да се справи с тях. И най-важното е, че трябва да се избягва всяко съжаление или състрадание, което може да причини повече вреда, отколкото полза на детето. По този начин едно дете с DMO трябва да бъде равноправен партньор за родители, близки и връстници.