система

Когато си представяме Слънчевата система в главите си, виждаме Слънцето и планетите, които го обикалят в центъра му. От това логично приемаме, че центърът на Слънчевата система е центърът на Слънцето. Проблемът обаче е гравитацията на планетите, както и околните звезди, които влияят на самата Слънчева система и променят самия й център.

Точният център на тежестта, или по-точно барицентърът, дължащ се на околната среда, не се намира в средата на Слънцето, а по-близо до повърхността му, според портала Science Alert.

Задача за гравитационните вълни

За астрономите обаче не беше лесно да разберат къде точно се намира барицентърът, именно поради безбройните гравитационни влияния. В момента международен екип от астронавти, използвайки специално разработен софтуер, стесни местоположението на барицентъра до обхват от само 100 метра. Това също е от практическо значение, ще позволи на физиците да подобрят измерванията на гравитационните вълни.

Слънчева система, Снимка: WP [CC BY-SA 3.0], чрез Wikimedia Commons Те се произвеждат от пулсари, високо въртящи се мъртви звезди, които изстрелват на интервали от милисекунди. Ако те са в правилната посока, лъчите ще ударят Земята, създавайки редовен импулсен сигнал.

Този сигнал е важен при изследването на междузвездното пространство, но може да се използва и за създаване на потенциална навигационна система.

Като паяк в паяжина

Напоследък обсерваториите започнаха да го използват, за да търсят гравитационни вълни с ниска честота, тъй като гравитационните вълни могат да причинят смущения във времето в разнообразна информация, получена от пулсари.

„С пулсарите, които наблюдаваме в галактиката Млечен път, ние се опитваме да бъдем като паяк в средата на нейната мрежа“, обяснява астрономът и физик. Стивън Тейлър от университета Вандербилт в Нашвил.

Освен това той заявява, че точното местоположение на барицентъра на Слънчевата система е от решаващо значение, когато се опитваме да уловим най-фините вибрации в споменатата въображаема мрежа.

Грешките в изчисленията на барицентъра засягат положението на Земята, което от своя страна влияе върху способността на физиците и астрономите да измерват времето на пулсарите, което влияе на търсенето на гравитационни вълни с ниска честота.

Големият проблем е и планетата Юпитер. Той има голям гравитационен обхват и още по-силно гравитационно влияние от Слънцето. Други планети също имат известно влияние, но в сравнение с Юпитер то е минимално. Разбирането на орбитата на Юпитер е недостатъчно, всъщност знаем, че ще са необходими 12 земни години, за да обиколи тази планета около Слънцето.

Непоследователни резултати

В миналото оценките на барицентъра на Слънчевата система са разчитали на ефекта на Доплер. Светлината от обектите се променя и се изчисляват орбитите и масите на планетите. Всички грешки при изчисляването на масата и орбитите обаче могат да причинят явления, които ще се появят като гравитационни вълни.

Когато екип от астрономи използваше съществуващи данни, те получиха противоречиви резултати.

„Не открихме нищо съществено в търсенето на гравитационни вълни между моделите на Слънчевата система, но открихме големи систематични разлики в изчисленията. По правило повече данни носят по-точен резултат, но винаги е имало известна промяна в нашите изчисления “, каза той Микеле Валиснери от НАСА.

И тук дойде игра, наречена BayesEphem, който е предназначен да моделира и коригира тези двусмислия в орбитите, които са най-подходящи за търсенето на гравитационни пулсарни вълни.

Когато използваха софтуера с данни от NANOGrav, те успяха да изчислят ново и по-точно местоположение на барицентъра на Слънчевата система.

"Нашите точни наблюдения на пулсари, разпръснати из галактиката, са разположени в космоса по-добре от всякога", каза Тейлър.