ВАШАТА ИСТОРИЯ Знам точно за какво пише Андреа. Сам съм го преживял. Не успяхме да забременеем почти две години, затова реших да взема нещата в свои ръце и помолих моя гинеколог да извърши необходимите прегледи. Не се получиха добре.
Имах овулация, но яйцеклетките не бяха достатъчно добри или бяха незрели, приятелят ми имаше малко сперма и останалото или не се движеше, или беше повредено във форма. С този резултат лекарят ми препоръча изкуствено осеменяване.
Освен това пътуването ви до бебето, скъпи читателю, беше толкова трудно? Напишете ни вашата история, съвет или мнение в нашата дискусия. ние ти благодарим.
Забравете за IVF
Избрах частна клиника в Бърно, която ми беше препоръчана от познати. Там ни казаха, че поради нашата диагноза основно класическо IVF не може да се говори и ни предложиха ICSI. Ние копнеехме за бебето и затова кимнахме, въпреки че сумата, която трябваше да платим за него, беше повече от 400 евро.
Увеличиха дозите ми на хормони
Подложих се на хормонална подготовка, но някак си яйцата не искаха да растат. Трябваше да ми увеличат дозите хормони. Разбира се, застрахователната компания също не ги плати и излезе от нашия джоб. В крайна сметка имаха късмет и от мен бяха взети 14 яйца.
Всички ги оплодихме по метода ICSI. Според съветите на лекарите, ние също платихме за продължително четиридневно отглеждане и подпомогнато излюпване. В крайна сметка останахме с 5 ембриони, два от които ми бяха представени, а три бяхме замразени.
успя да!
Два дни след въвеждането получих синдром на хиперстимулация - стомахът ми беше подут и болката ме боляше ужасно - трябваше да се върна в клиниката и да си взема инфузии. Че не може да нарани бебетата. След това се успокои и се почувствах много добре. Дори започнах да усещам някои промени в себе си и бяхме убедени, че това работи.
Свърши се
Но на единадесетия ден след трансфера получих силни спазми в долната част на корема - макар че отмина за около час, дори не кървех, но знаех, че е свършило. Затова след три дни дори не бях изненадан от отрицателен тест за бременност.
На следващия ден ми стана тъжно, но примирена, тя отиде в клиниката, където го потвърдиха от кръвен тест. В себе си носех тъгата и неуспеха да мълча. Не можах да говоря с приятеля си за това, знаех, че много съжалява.
Но когато започнах да кървя, нещо се счупи в мен и накрая изплаках болното си сърце и това ми помогна много. Също така помогна, че веднага започнахме да планираме друг експеримент и аз фиксирах мислите си върху него, вместо да мисля защо не се получи.
Оставаха без пари
След три месеца претърпях размразяване на ембрионите. За съжаление в деня на предаването ми казаха, че само един от тримата е оцелял при размразяването. Това беше голямо разочарование, но аз исках да дам шанс на тази трохичка, затова тя прогони облаците и се съсредоточи върху него.
Но отново не улови. Започнахме да оставаме без пари. Досега ни струваше над 1500 евро. За парите трябваше да отложим още един опит за още четири месеца. Подготвях се психически за него и си казах, че този път просто ще се получи!
Остани с нас!
Влязохме в него отново през януари. В същата клиника. Лекарите вече знаеха, че реагирам по-зле, така че веднага ми дадоха по-високи дози хормони. Всичко беше повторено - 13 яйца, ICSI, продължително отглеждане и подпомогнато излюпване. В крайна сметка ни останаха два ембриона, които те ми представиха, нямаше какво да замрази. Затова се вкопчих в тях още повече.
Този път обърнах повече внимание на себе си и продължих да говоря на тези две малки трохи колко ги обичаме и да останем с нас. Няма конвулсии и за четиринадесет дни на теста имаше две бледи ивици.
Плакахме от щастие
На следващия ден в клиниката им потвърдиха, че съм бременна. Не исках да рискувам нищо, затова останах вкъщи. След още четиринадесет дни отново ни съобщиха прекрасна новина - хванаха и двете бебета и очакваме близнаци с две яйца.
С приятеля ми плакахме от щастие. През първите няколко седмици се уверих, че децата не спират да се развиват.
На 20-та седмица ми казаха, че ще е момиче и момче. Това е като подарък от небето. Сега сме в 31-ва седмица и подготвяме детски легла, дрехи, количка за деца ...
Костваше ни много сили и пари - в крайна сметка ни струва 2800 евро, но не съжаляваме за нищо. Вече нямаме възможност да купуваме всичко ново за децата си, но вече ги обичаме и от сърце.
Един приятел премина през всичко това с мен, винаги ме подкрепяше, държеше ме за ръка и успокояваше в моменти на скръб. Не мисля, че бих могъл да намеря по-добър партньор и баща за нашите деца и съм му много благодарен за всичко. Тя живее с мен и с нетърпение очаква да бъде на раждане. Сега просто даваме време на нашите домашни любимци да наддават на килограми и сила и вече ги очакваме с нетърпение. Може би ще завърши с щастлив край.