глухите

Отговорен
бизнес

Образование

Прозрачност

Включване

  • За нас
    • За нас
      • Нашата визия
      • Нашата история
      • Нашите хора
      • Съвет на директорите и надзорен съвет
    • Прозрачност и етика
      • Как се финансираме
      • 2%
      • Годишни отчети
      • Партньори
      • Етичен код
      • поверителност
      • Публични колекции
    • Кариера
      • Оферти за работа
      • Стажове за студенти
      • Доброволци
      • Формуляр за кандидатстване
    • Медиите
      • За изтегляне
      • Новини за пресата
  • Нашите теми
    • Отговорен бизнес
    • Образование
    • Прозрачност
    • Включване
  • Какво предлагаме
  • Новини
  • Контакти

Борис Челяр: Глухите деца възприемат музиката повече чрез вибрации

Музиката може да се възприема и чрез вибрации. Джаз музикантът Борис Челяр и англичанинът Рами Шаафи свириха за глухи деца.

Известният джазмен Борис Челяр посети девет училища, посещавани от британския музикант Рамим Шаафи като част от проекта Musica Medica, които посещават деца с увреден слух. Те проведоха музикални работилници за тях, където деца и младежи се запознаха с различни музикални инструменти. Доказано е, че децата са способни да възприемат музиката чрез контакт с музикални инструменти и чрез вибрации.

За какво е проектът Musica Medica?

Като част от проекта ние импровизираме и отговаряме на публиката. Нашата импровизирана музика също може да се възприема като музикална терапия. По наше разбиране музикалното производство засяга всеки човек. Може да не е слушател, който има проблем, но всеки, който е уморен от работа, ще дойде на нашия концерт и когато си тръгне, ще бъде в по-добро настроение. Вече е терапевтично. В допълнение към концертите, ние също имаме възможност да играем и да работим с пациенти с рак и глухи.

Как попаднахте в общността на глухите?

Миналата година също направих уъркшоп с Лучка Лужинска на детския фестивал Къде беше, имаше и в Телеран се срещнахме с Тана Шврчкова от словашкия Телеком, която има свой собствен дарителски фонд във фондация Понтис. Фондът за дарения подпомага глухи и слабочуващи хора от няколко години. Имахме различни инструменти с нас и споменах, че много бих искал да знам какъв друг начин да слушам музика, освен чрез слушане. По това време Таня се свърза с мен в директора на Съвместното училище в Дротарска в Братислава. Месец по-късно се проведе Световният ден на глухите, по време на който играхме за глухи деца. Концертът имаше огромен успех с тях.

Как го преживяха децата?

Забелязах, че терминът образователен концерт има толкова специален вкус при децата. Те са предубедени срещу него, че автоматично ще бъде скучно. У нас обаче това не се случва. След концерта децата остават при нас, вземат инструментите в ръце и свирят. Надявам се да не избягвам преподаването (смее се).

Как изглежда по време на вашите концерти за деца с увреден слух?

Свирим импровизирана музика за тях. Като начало трябва да тестваме група деца, за да знаем динамичния обхват, в който можем да се движим и къде усещат музиката. Започваме с китарата. Ако го направихме с гонг, всички щяха да реагират на него от първия момент. Напредвам в акорди от най-високите ноти на китарата до най-дълбоките. Когато някой не чува и не усеща дори най-дълбоките тонове, ние го сядаме до високоговорителя, на който има ръце. По този начин сме сигурни, че детето ще бъде в контакт с нашата музика през цялото време.

Децата обикновено седят на сцената. Идеален е, когато е дървен. Обръщаме високоговорителите към земята, т.е. към сцената, и по този начин те усещат вибрациите много добре. Нашата уводна концертна част се състои от три импровизирани композиции, в които представяме много инструменти. След това ги запознаваме индивидуално с инструменти като диджериду, китара, перкусии, барабани, джамбе или гонгове.

Рами се посвещава на аликвотно пеене. Това е начин на пеене, когато пеете много дълбок тон, над който се чуват едновременно други тонове - аликвоти. След това идва работилница, където им показваме как изглежда звукът. По време на концерта например имахме огромна тибетска купа на сцената, в която сипахме вода. Докато играехме около него с дървен чук, водата вибрираше и започна да образува гейзери. Впоследствие децата можеха да го опитат сами.

Кой инструмент има най-голяма реакция от децата?

Чувствам се като на диджериду, защото когато сложат ръка върху него, усещат звука му наистина интензивно. Имахме и красиви отговори на китарата, защото предимно децата не я чуват. Но аз го прокарах през ефектите и усилих горните и долните честоти. Затова ни казаха, че най-накрая са чули - усетили са китарата.

Как иначе може да се възприема музиката?

Странно нещо ми се случи на първия концерт. Естествено, свикнал съм да слушам музика през ушите си. Докато играех и гледах децата и общувах с тях, независимо дали те чуваха или усещаха какво играем, осъзнах, че ако трябва да общувам музикално на тяхно ниво, трябва да спра да слушам музика през ушите си. Свирих на акорд и започнах да усещам вибрациите му. Усещах го по тялото и гърдите си, където китарата ми почиваше, но също и от краката си от пода. Забелязах кой тон в даден акорд има най-силна вибрация и винаги му обръщах повече внимание. След това изсвирих втория акорд, гледайки отново кой тон изчезва и е най-чувствителен. Открих силно вибриращи тонове в отделните акорди и знаех, че те са точно тези, които резонират най-много за децата и се чувстват най-много. Ето как се настроих по определен начин, спрях да слушам музика и започнах да я усещам повече.

Това преживяване може да се използва и на редовни концерти?

Разбира се, това е огромно преживяване. Някои хора са скептични, че музиката може да се усети. Обаче го изпитвам за себе си. Музика, това са вибрации. Много хора отричат. Те твърдят, че музиката е просто музика. Когато обаче го превърнем в малки, знаем, че музиката представлява звукови вълни, които удрят барабаните и само мозъкът ги анализира като тонове, ритъм.

По време на концерта в Кремница имах огромен опит с инструмента Wood Pack, който в момента развивам и усъвършенствам. На него имаше момиче, което изобщо нямаше уши. Тя сама намери инструмента сред останалите и започна да се опитва да свири на него. Тя беше толкова очарована от него, че останалите не го достигнаха този ден. Още по-интересното е, че го изигра страхотно.

Преди да започна да разработвам Wood Pack, търсех тих перкусионен инструмент, който нямаше да е обезпокоителен и имаше такъв медитативен характер. Открих, че африканците са правили необичайни музикални инструменти под формата на издълбано дърво, а на повърхността е имало Н-образен изрез. Това е създало две подложки, които са удряли с пръчки и тон според размера на подложката. Потърсих нещо подобно другаде и го намерих. След това се опитах да адаптирам този инструмент към нас звуково и тонално. И така беше създаден пакетът Wood. Всеки е различен, всеки има различна настройка. Експериментирам и с дърво като орех, лапачо, клен, лешник. Правя го от два месеца и хората се наслаждават, защото е толкова интуитивен инструмент. Сега, когато го играя, можете дори да го почувствате на пода. Това са вибрациите, които се предават в музиката.

Вашето виждане за глухите се промени?

Разбрах, че категоризираме много хора с увреждания. Започна от ранна възраст, когато родителите ни казаха: Не гледайте там, не му е мястото. И спряхме да ги виждаме. Когато вървим по улицата и забелязваме бездомник или човек с увреждане, ние ги филтрираме. Не искаме да ги виждаме, защото имаме в главите си: Не гледайте там, не му е мястото. След като разбрах това, пазарувах и умишлено забелязах кой е с недостатъка. Изведнъж забелязах, че толкова много хора лаят, имат гърбица и никога досега не съм го виждал.

Веднъж ми се случи, че когато отидох до колата за моя инструмент, вървях през центъра на Братислава през алея с отлична акустика. Бездомник коленичи на земята с празна шапка пред себе си. Когато се върнах, капачката все още беше празна. Затова го преследвах и започнах да играя. Там звучеше невероятно красиво. Той ме поглежда и казва: Ако молите за нещо, ние отиваме наполовина. И аз му казах: Ако моля нещо, това ще ти се направи. Така че и двамата се претъпкахме там. Играх около 10 минути, хората се разхождаха и въпреки че съм убеден, че никой от тях не е чувал такъв звук през живота си, никой от тях не е спрял, не е погледнал, не е слушал, никой не ни е дал пари. Те просто имат формула в себе си: две прегърбени фигури на земята, предпочитам да си отида. Не ги виждам, не ги чувам. Продължих, седнах на една пейка на площада и започнах да играя само за себе си. В рамките на 30 секунди хората стояха около мен и ме питаха какъв инструмент е, усмихваха се и общуваха.