Научно-професионално интердисциплинарно рецензирано списание, фокусирано върху областта на социалните, социалните и хуманитарните науки

черво

  • Въведение
  • За проекта
  • За нас
  • За автори
  • Редакционен персонал
  • 2% от данъка

Болести на дебелото черво, стомата и качеството на живот
Резюме: Текстът се фокусира върху въпроса за заболяванията на дебелото черво, което води до терапевтичния процес на колостомия. Нарастващият брой на раковите заболявания също увеличава броя на пациентите със стомия с широк спектър от последващи проблеми, попадащи в областта на психосоматичните разстройства.
Ключови думи: анатомия и физиология и патофизиология на дебелото черво, стома, стома усложнения, структурна и неструктурна структура на тялото, психосоматичен контекст на заболяването

Резюме: Текстът се фокусира върху проблемите на заболяванията на дебелото черво, завършващи в терапевтичния процес на колостомата. Нарастващият брой на рака се увеличава, тъй като броят на пациентите със стома предлага широк спектър от последващи проблеми в областта на психосоматичните разстройства.
Ключови думи: анатомия и физиология и патофизиология на дебелото черво, стома, усложнения на стома, структурна и неструктурна телесна схема, контекст на психосоматичните заболявания

Въведение в темата

От анатомична гледна точка дебелото черво е последният участък на храносмилателния тракт. Той има следните части - приложение (коекум), възходящо дебело черво (възходяща колона), напречно дебело черво (напречна колона), низходящо дебело черво (низходяща колона), сигмоидно дебело черво (дебелото черво сигмоидно) и ректума (ректума).

Възходящото дебело черво минава по десния периметър на коремната кухина, напречното дебело черво пресича коремната кухина отдясно наляво, низходящото дебело черво минава по лявата коремна стена до лявата тазобедрена яма, където се спуска в таза със сигмоидна примка и.

Изпразването на изпражненията или дефекацията е рефлекторно събитие, което обикновено се случва веднъж на 24 часа. Натрупване на изпражнения в ректума - ректумът увеличава налягането и това предизвиква чувство на принуда в изпражненията. Впоследствие ректалните сфинктери отслабват и коремните мускули и диафрагми се стягат, което увеличава натиска върху крайната част на храносмилателния тракт и настъпва изпразване. Дефекационният рефлекс се контролира от волята. 1
Стома представлява т.нар изкуствен изход на всеки кух орган до повърхността на тялото. Стомата най-общо може да бъде разделена на т.нар деривация, чрез която нещо се отстранява от кухия орган. Това са напр. за колостомия, илеостомия, трахеостомия, простомия. Освен това, хранителната стома е вещество, при което вещество, най-често храна, се въвежда в кухия орган. Това са напр. перкутанна ендоскопска гастростомия (PEG) или перкутанна ендоскопска йеюностомия (PEJ). 2
Болести, водещи до установяване на стома

Стомашно-чревните заболявания, които могат да бъдат лекувани със стома, включват: идиопатична възпалителна болест на червата - болест на Crohn и улцерозен колит, предракови лезии и рак, илеални състояния, наранявания, свързани с перфорация и исхемия на червата и инконтиненция. 3 Стома на дебелото черво се нарича Колостомите много често се установяват поради препятствие, което най-често представлява тумор, който се намира в долната част на дебелото черво или в ректума. Но често срещаните причини за стома са възпалителни процеси в червата, фистули, дефекти в развитието, наранявания на чревната стена и т.н.

Стома може да бъде временна или постоянна. Колостомиите се основават на трите най-типични места: апендиксът, т.нар цекотомия, върху напречното дебело черво, т.нар трансверзостомия и на езофагеална примка, т.нар сигмоидостомия.

Според формата различаваме три вида колостоми: двуглава колостомия, едноглава колостома и стенна колостома. 4
Двуцевна, аксиална колостомия:
отстраняване на примката на дебелото черво, след финалната обработка остават две дупки по стената на корема, които са близо една до друга, понякога те могат да бъдат разделени от малък мост на кожата.

Едноцевна, терминална колостомия:
най-често постоянна колостомия. Често се установява, когато се отстранява долната част на дебелото черво.

Колостомия на стената:
обикновено се основава само временно като определен релеф на чревния пълнеж, най-често на апендикса, понякога и на напречната дебела или сигмоидната контур.

Илеостомия:
Обикновено се извършва в крайната част на тънките черва.

История на стома

Първото споменаване на стома още около 350 г. пр. Н. Е. н. л. - Праксагорос от Кос описа техники за установяване на чревен изход. Причината за създаването на стомата е нараняване. Не е известно каква е била съдбата на пациента след тази операция.

Също напр. Целз, живял 55 години пр.н.е. н. л. - 7-ма година n. л., се занимава с наблюдението на чревни наранявания, които първоначално зарастват с фистула, която след това се затваря напълно спонтанно. Друг исторически запис на стома също е намерен по време на живота на Парацелз, който препоръчва олово да бъде свързано с увреденото дебело черво при хирургия на червата по такъв начин, че да не се налага ненужно да се намесва останалата част от колоната. 5 До 18-ти век чревната непроходимост - илеусът - е била много честа причина за смърт. Единственият вариант на лечение, практикуван по това време, е прилагането на лаксативи, т.е. laxancií. Ако лечението с този метод не е било успешно, на пациента се прилага допълнително напр. живак, който с теглото си е трябвало да лекува стесняване на червата.

Едва когато хирургът Литр, първоначално французин, е първият, който извършва през 1710 г. т.нар колостомия. Пациентът му беше само шестдневно новородено, което изобщо нямаше анус. Но детето не можа да бъде спасено. Уилям Чезелден е първият, който прави т.нар аксиална трансверзостомия, на пациент, който е бил почти на 80 години и е живял няколко години след тази операция. Първата планирана операция на стома е извършена от Pillor през 1776 г. По време на операцията Pillor извършва т.нар. цекостомия, когато зашива стома в кожата на пациента. В Англия първият човек, който прави операция на червата през 1850 г., е д-р. Лука, който оправи т.нар коремна колостома, извеждаща веригата на сигмоида през коремната стена. Стандартизацията на хирургичните хирургични разтвори настъпва едва през 1908 г., когато Ърнест Майлс описва процедурата за ректална ампутация. Първият човек, извършил стома в Чехия, беше лекарят Карел Майдл. 6

Трахеостомията 7 се счита за една от най-старите хирургични процедури, извършвани някога в древен Египет, около 3500 г. пр. Н. Е. През 1909 г. Джаксън описва техниката на хирургичната трахеостомия, използвана и до днес, заедно с възможните им усложнения. Определена алтернатива на трахеостомията е т.нар пункция или перкутанна дилатационна трахеостомия. Този метод е описан от Ciagli около 1985г.

Около края на 20-ти век се наблюдава голямо увеличение на броя на т.нар пробивна дилатационна трахеостомия и по този начин намаляване на хирургичните трахеостомии. 8
Стома активност

Появата на чревното съдържание, което напуска стомата, зависи от местоположението на колостомата. Колкото по-близо е колостомата до ректума, толкова по-твърдо и по-малко обемисто е съдържанието, а също и по-малко газове, които съдържа. Колостомията на сигмата води до същото съдържание като изпражненията. При трансверзостомия съдържанието, което е рядко и е по-голямо, обикновено оставя около 300 до 400 ml за 24 часа. Цекостомията разлива съдържание, което е много тънко и идентично с тънките черва, в количество от около 500 до 800 ml на ден. 9
Усложнения на стома

След създаването на стома могат да възникнат усложнения, като напр. дразнене на кожата около стомата, възпаление на тъканта около стомата, кървене от стомата, стесняване на стомата и издърпване на стомата под нивото на кожата, пролапс на стома, херния в областта на стомата. 10 Други значителни усложнения възникват в рамките на дисфункцията на възможността за физическа активност при дадено лице, което е претърпяло колостомия като част от терапевтичната помощ.

Тяло и тяло

Философия на телесността

Телесност и стома

Според Хусерл, Паточка, Сартр, Мерло-Понти собственото тяло е нещо, което не може да бъде обективирано. Това включва специална пространственост, която тялото има различно от другите обекти. Функцията на тялото е постоянно да се вкоренява в околността, нещата между тях.

В случай на заболяване, начинът на възприятие е временно или окончателно изключен или ограничен от активност - той е дисаретизиран 15 .

(Феноменологично обяснение на понятието здраве и болест: арестуван - здрав е в характера на движение по неговия жизнен път в откритост и възможност, при реализиране на дадените му възможности. Ако движението е ограничено или напълно невъзможно в обичайния смисъл, възниква диссартация - болест, резултатът е невъзможност за свободно и свободно движение по пътя на живота по смисъла на Хайдегер).

Стома винаги е много важна и променяща намеса в живота на човека. Това е процес, който пречи на структурата - сомата, но истинското му лице възниква само чрез външния свят. Това събитие е контраст с всичко предишно, отваря осъзнаване на противоположностите, които са напрегнати между здравето и увреждането и живота и смъртта. Човек е принуден да мисли за човешката съдба. Засягането на стомата с всичко, което носи това състояние, се превръща в ежедневна реалност, новите житейски ситуации претендират за различно движение.

Степента на другост в дадена ситуация е пряко свързана с физическото състояние. Винаги е пряко свързано с възникващото и е тематизирано, но различно във всяка ситуация - оригинално. Всичко се основава на връзката между човека и заобикалящата го среда. Схемата на тялото, както в здравето, така и при болестите, присъства постоянно, без човек да го осъзнава и записва. Хората със стома са в трудна ситуация, претендирайки за другост. Има промяна в концепцията за себе си (промяна и претенция на Селбите), но и в концепцията за света, който ги заобикаля. По този начин физическата промяна е промяна и във външната среда. Болестта ограничава или дори прави живота невъзможен, това са обстоятелствата, при които тялото е тематизирано - болка, разстройство, дисфункция, невъзможност за движение и т.н. В момента болестта в момента се тематизира, т.е. излиза на преден план. Дори няма значение колко са тежки, като как подхожда човекът, който има стома. Очевидността също играе важна роля тук - видима или различна от другите хора на пръв поглед. Реакцията на ВАС към САМОТО засяга себепонятието.

Психосоматична концепция за заболяване на дебелото черво

Засягащи заболявания колона (червата) от гледна точка на холистичната медицина принадлежи към горната енергийна система, която е представена от пътя на белите дробове и дебелото черво. Чрез дишането тялото получава текущата използваема енергия, на нивото на белодробната траектория енергията на горната система се комбинира с възходящата енергия на стомаха и далака (средна енергийна система) и по този начин се образува заедно с основната енергия на бъбреците (по-ниска енергийна система) сложната енергия, налична за текущото потребление, но също така и за общата екзистенциална възможност за действие в общността на света (настройка на личността). Пътят на дебелото черво е свързан с лигавиците като цяло, но е свързан главно с целия храносмилателен тракт и дихателната система и кожата. (Забележка: много често хранителните алергични реакции се проявяват в комбинация от дихателни, храносмилателни и кожни проблеми). Патологията по този път на горната енергийна система се проявява с цял набор от проблеми - зъбобол, болки в гърлото, главоболие, сенна хрема, астма, копривна треска, запек, диария, коремна болка - подуване на корема, общ храносмилателен дискомфорт, но и мускулни крампи в корема.и гърдите. Психичните разстройства също включват депресия, неразположение, умора и общо ограничаване на движението на живота на обичайно ниво.

Дебелото черво има детоксикираща роля и в ситуация, когато този орган е отслабен, организмът обикновено е застрашен от дизаретия (дисбаланс на всички нива на органите).

От психологическа гледна точка е необходимо да се осъзнае, че дефекацията е много интимен въпрос, отнасящ се до област, която много често е достъпна за самотен човек или техните близки, но изискваща откритост, смелост - тъй като интимността и безпокойството по отношение на на срама са тясно свързани.

При хирургичното решение на стомата страданието завършва само частично. Сигурно е, че вегетативната система сама по себе си не предизвиква реакцията на вътрешните органи, но поради цялостната си интеграция в контекста на сложността на човешкото съществуване тя медиира телесния аспект и формата на своята реакция. Психиката играе важна роля за комфорта или дискомфорта на човек със стома, което дори най-успешната операция, последващи грижи и образование, включително наличните най-добри протезни средства, не могат да осигурят. В случай на стома е притеснение не само, че партньорът или непосредствената среда ще се сблъскат с тази специфичност на трудността, но и че отричането на другостта в структурната схема на тялото. В интимната връзка е необходимо пълно приемане и именно в това се установява голямата сложност и страхът от отхвърляне, рискът от потвърждаване на загубата на самочувствие и самоуважение. Самотата се влошава, съжителството с други хора се усложнява и не се изпълнява основната възможност за интимност - настройка към общо цяло, към Аз-а и Теб в смисъла на Ние, в доверие и съжителство. Интимността възниква от потвърждаването на съвместното съществуване, от свободната (или несвободната) връзка със себе си и с друг - близък човек. А близостта със себе си зависи от възможността да се приемеш.

Стома е значителна намеса в съществуването на човека, с дълбока травма в контекста на телесността. Да се ​​отвори животът в бъдеще по възможно най-широк начин зависи от общата настройка на пациента за дадената ситуация. Биологичен терапевтичен компонент в смисъл на диагностика, хирургично изпълнение, последващо излекуване, ev. По-нататъшните онкологични грижи винаги вървят ръка за ръка с твърдението на психиката. Сома - форма на тялото, саркс - телесно съдържание и пексис - душевно тяло при интервенция - терапевтичното единство е необходимост. Пътят до арената на структурни и неструктурни телесни схеми е труден, но може би. Най-голямото предизвикателство за стома е да приемеш себе си. Ако успее, целият свят ще му се отвори.

Автор: д-р. Д-р Хелена Калабова.
Оттогава работи в Департамента по социални изследвания и специално образование на Техническия университет в Либерец 2008 - лекции и публикации в областта на етиката, социалната и педагогическата антропология, философията, феноменологията на здравето и болестите, етопедията, кризисните интервенции, индивидуалните, семейните и двойни терапии.
15 години опит в частен кабинет за лечение на психосоматични разстройства.
Литература - текстови източници