Опитайте се да носите най-популярното нещо, което имате в килера. Не е задължително да е рокля, която ви съблазнява да танцувате, или екзотичен сувенир от пътя. Достатъчно е нещо обикновено. Най-популярните панталони, най-популярната тениска, обувки, които не можете да пуснете ... какво е усещането? Когато никъде нищо не те дърпа или тласка, нищо не каца върху теб, всичко е точно в цветовете, които най-много харесваш и материалът ти подхожда на 100%. Няма значение дали не е нищо наперен или, напротив, наперен твърде много. Никой не те вижда. Никога в действителност не нося честно крещящи неща в реалния живот и ми отне много години, за да го осъзная. Гардеробът ми беше пълен с неща, които Зуз щеше да носи в един перфектен свят. Zuz, изрязан от Instagram, който се използва в цветове и волани. Зуз, който не съм аз, и всеки път, когато се опитвах да го правя, се връщах само доста хубаво на снимките. Никога не съм се чувствал наистина приятно.
Сортирах гардероба си на всеки няколко месеца от незапомнени времена и все още го бях пълен с неща, които не носех и не разбирах как е възможно. Направих точно обратното. Не мислех правилно, не попитах правилно (на заден план чувам ръката на Мари Кондо да кацне на челото ми). Той съветва едно нещо в книгата си - попитайте дали сте прави всяко нещо, което притежавате, щастливо. Ако е така, добре е, запазете го. Аз обаче години наред питах лошо и по този начин запазих неща в живота, които не ме направиха щастлива. Попитах дали искам да изхвърля нещото, а не дали (наистина) да го запазя. Забелязахте ли онази малка промяна в мисленето? Например тази рокля. Искам да се отърва от тях/правят ли ме нещастен? Хм, съвсем не. Те са красиви, бяха скъпи и със сигурност ще ги изхабя. Искам ли да ги задържа/правят ли ме щастлива? Абсолютно не. В живота ми няма възможност те да се впишат, тежат един тон и за мен са твърде цветни. И така те напуснаха къщата преди няколко месеца и с тях още 100 броя.
Голямото ми извеждане от експлоатация дойде от Индия. Върнах се оттам бременна, с неуморно чувство да създам пространство за нов човек у дома и си поставих задачата да изхвърля 2/3 от гардероба. И се случи. От щанда, който заемаше място в стаята в продължение на много години и мислех, че имам нужда от него, защото къде другаде бих имал тези неща, той падна. Всичко, което бях оставил, се побира в две чекмеджета в скрина и част от вградения шкаф. Тениски, ризи, пуловери и панталони са в чекмеджета, рокли, гащеризони и поли, висящи в килера. Вместо стойка в стаята бяха добавени растения и е много по-лесно да дишаме у дома.
Да напуснеш или да не си тръгнеш? Не оставяйте за мен. В живота ни има сива зона, пълна с неща, които не искаме да премахнем, но от друга страна дори не искаме да ги запазим и последното е по-важно. Дълги години защитавах тази зона като свещения граал, с уговорката, че един ден ще ми липсват парчетата. Те не липсват. И след като се случат, няма да има за какво да се умре.