бъбрекът

Първата успешна бъбречна трансплантация е извършена на 17 юни 1950 г. от американския хирург Ричард Лоулър. Най-старите сведения за трансплантации на органи обаче датират от древни времена, когато, например, китайският лекар Пиен Чиао „разменя сърца за двама мъже“.

Първата достоверна и успешна трансплантация на човек в света обаче се състоя през 1905 г. в Кошице, където очният хирург Едуард Цирм трансплантира човешката роговица.

Един от най-старите трансплантолози е индийският лекар Сушрута, който около 500 г. пр. Н. Е. Използвал „подобряване“ на лицето на хората, на които носовете били отрязани като наказание. В западната медицина Гаспар Талякоцо (1547-1599) от Болоня е първият, който подробно описва хирургията на осакатени части, подобрявайки метода на пластика на носа, използван по това време в Италия (ръката е била прикрепена към носа със специален клип, докато кожата се "трансплантира" сама).

Пионер в областта на трансплантацията на органи е и французинът Алексис Карел (1873 - 1944), бащата на съдовата хирургия, който е извършил редица успешни трансплантации на тъкани и органи на кучета. Според някои източници първата трансплантация на човешки бъбрек е извършена от руски лекар Сергей Воронов през 1936 г., но пациентът умира два дни по-късно.

Бъбрекът стана първият трансплантиран орган при хората, тъй като е сравнително лесен за отстраняване и имплантиране, а диализата се предлага от 1940 г. в случай на неуспех.

На 17 юни 1950 г. американецът Ричард Лоулър, който трансплантира бъбрека на Рут Тъкър, става световен лидер в успешната трансплантация на човешки орган, но не е признат от много източници. Lawler Tucker оперира бъбрека на мъртвата жена само за 45 минути, а месец по-късно пациентът беше освободен за домашно лечение. През април 1951 г. обаче тя трябваше да се върне в болницата, тъй като бъбреците й произвеждаха все по-малко урина. По време на нова операция Лоулър откри мъртви тъкани, което означаваше отхвърляне на импланта от тялото. Независимо от това, първият пациент с бъбречна трансплантация е живял още пет години.

Първата успешна бъбречна трансплантация често е тази, извършена през декември 1954 г. от специалисти от Бостън, водена от Джоузеф Мъри, който получи Нобелова награда през 1990 г. за пионерска работа в тази област. За да елиминират риска от отхвърляне на импланта, те извършиха трансплантация в Бостън между еднояйчни близнаци и реципиентът живя още осем години. Първата бъбречна трансплантация сред генетично различни индивиди е извършена от Мъри през януари 1959 г., а през 1962 г. той извършва и първата бъбречна трансплантация от мъртъв донор. В началото на 60-те години той има и първия имуносупресор, лекарство, което помага да се предотврати отхвърлянето на трансплантиран орган.

Първата трансплантация на бъбрек в Чехословакия е извършена на 23 ноември 1961 г. в университетската болница в Градец Кралове, но пациентът умира след 16 дни инфекция. Първата успешна трансплантация, след която пациентът с трансплантирания орган е живял три години, се е състояла в Чехословакия в Института по клинична и експериментална медицина (IKEM) на 21 март 1966 г.

Понастоящем бъбречната трансплантация вече е относително и преувеличена рутинна работа. Според Световната здравна организация (СЗО) около 70 000 от тях се трансплантират годишно в целия свят и около 46 процента от тези органи идват от живи донори. Вероятно най-дълго живеещият реципиент на бъбрек от несвързан донор е американецът Бил Томпсън, който получи бъбрек през 1966 г. на петнадесетгодишна възраст и почина през май 2008 г. от рак. Когато получи бъбрек, шансовете му да достигне зряла възраст бяха около 20 процента, днес той щеше да има надежда от около 95 процента.

Благодарение на напредъка в медицината, лекарите вече могат да правят трансплантации между донора и реципиента, което не би било възможно преди десет години. Например, те могат да премахнат антитела срещу кръвна група, така че живият донор и реципиент да не трябва да имат една и съща кръвна група. Лекарите могат също така да елиминират антитела срещу признаци върху белите кръвни клетки, например.