Anorexia nervosa е сериозно заболяване, което се характеризира главно с умишлена загуба на тегло и усилия за поддържането му. При деца и юноши се характеризира с факта, че те не достигат очакваното наддаване на тегло по време на растеж. Стремежът към ниско тегло е придружен от контролираща вяра в собственото наднормено тегло, силен страх от напълняване (дори ако телесното тегло е по-ниско от нормалното) и слабост на формата на тялото.

anabell

то е психосоматично заболяване. Това обаче е преди всичко психично разстройство, което се проявява с неподходящи хранителни нагласи и навици. Те водят до недохранване и дори недохранване, което причинява вторични здравословни проблеми. Тежестта им може да варира, но те могат да доведат до смърт.

Редица фактори участват в появата и развитието на анорексия нервоза. Развитието му настъпва най-често на възраст 13-20 години, но общо на възраст 10-40 години. Повечето хора имат нормално тегло в началото. Болестта често се появява се развива бавно и незабележимо. Хранителните нагласи и навици постепенно се променят, завършват и теглото намалява.

Заболяването засяга повече жени, отколкото мъже, въпреки че броят на мъжете нараства през последните години. Оценките за неговата честота варират от 0,2-1% от популацията на жени на възраст 15-30 години, непълните форми са още по-широко разпространени.

Клиничните изображения на хранителни разстройства могат да се променят, припокриват или преминават с течение на времето с течение на времето. Anorexia nervosa се характеризира с постоянно ниско телесно тегло, което може да варира в широки граници. Хората обаче могат да се различават по начина, по който го постигат и поддържат. Най-често използваните методи са избягване на натрупването на храни, ограничаване на храната до глад, консумация на малки количества храна с последващо повръщане или дефекация, злоупотреба с лаксативи, аноректици, диуретици и клизми или прекомерно физическо натоварване. Може да се появят и епизоди на преяждане.

Човек с анорексия нервна потиска съзнателно чувството на глад и апетит. Избягва диетата, защото не иска да яде и не защото не го харесва. Той упорито се опитва да отслабне или поне да предотврати напълняването. Преодоляването на глада предизвиква чувство на удовлетворение от себе си.

Диетичните ограничения често са свързани с нервна анорексия повишен интерес към храната. Например, той постоянно мисли за храна, готви за другите и ги обслужва, търсейки нови рецепти и т.н. Понякога може да изпита повишен или променен вкус, напр. за сладки ястия. След дълго гладуване може вторично да настъпи анорексия или отслабване на апетита.

Той посвещава прекомерно внимание към вашия външен вид и телесно тегло. Постоянно се занимава с това как изглежда. Той има нарушено възприятие за собственото си тяло. Когато се погледне в огледалото, той не вижда себе си, както другите хора. Той не вижда бедните или изтощени, не вижда истинските си пропорции на тялото. Вижда се удебелено. От него прави ясен и неопровержим извод, че е дебел. Това обаче е така болезнени и контролиращи вярвания. Той оцелява интензивен, безмилостен и контролиращ страх от печалба а пропорциите на тялото му се увеличават още повече. Често е капризен, раздразнителен, затваря се пред другите. Нарушеното възприемане на телесното тегло и пропорциите на тялото е неподходящо въздействие върху неговата самооценка. Той се изживява като човек без стойност, има ниско самочувствие.

Често го има малък преглед към емоционалния им опит и поведение, към болестта като такава. Той отрича или подценява трудностите си с храненето и тежестта на ниското телесно тегло. Той е доволен от своята трезвост. Той отдава голямо значение на това, от което се страхува (напълняване, промяна на пропорциите на тялото и т.н.).

Последиците от отслабването са недохранване, вторични ендокринни и метаболитни промени и увреждане на телесните функции. Отделните симптоми на соматичните заболявания варират в зависимост от тежестта на недохранването и използваните методи за контрол на теглото.

Ендокринните промени се проявяват като загуба на менструация при жените и загуба на сексуален интерес и сила при мъжете. Менструацията може да продължи при жените, приемащи хормонозаместителна терапия, най-често под формата на противозачатъчни хапчета. Повишени нива на растежен хормон, повишени нива на кортизол (т.нар. Хормон на стреса), промени в периферния метаболизъм на щитовидната жлеза на щитовидната жлеза и аномалии в секрецията на инсулин.

Ако заболяването е започнало да се развива преди началото на пубертета, то се забавя или спира. Растежът се спира, момичетата не развиват гърди и менструация, а гениталиите на децата продължават да съществуват при момчетата. След възстановяване често настъпва нормален пубертет, но началото на менструацията се забавя.

Ходът на заболяването също може да бъде сложен развитие на депресивни и невротични симптоми, наркомания и опити за самоубийство. Смъртността е средно три пъти по-висока, отколкото при други психични разстройства. Това обаче е свързано главно със съпътстващите здравословни усложнения. Най-честите причини за смърт са недохранване, самоубийство и алкохолизъм.