Какви са практичните възможности за решаване на агресивно, неуправляемо куче в публични пространства? Какви са компетенциите в такъв случай?
Нека да дадем пример за безизходица в Словакия при справяне с агресивни и в същото време неконтролируеми кучета. Крепък, значително обрасъл, но недохранван кръст, държан в задната част на двора на селото зад купчина съхранена дървесина, стои на измервателната верига от няколко години поради досаден звук, уж „неконтролируемост“ и повишена агресия към кучета и хора. Запушена глина наоколо, когато вали, толкова кал, в нея много (спорадично отстранени с лопата) екскременти, силна миризма на урина. Стара ръждясала, никога не почиствана тенджера, неизядена квасена супа с квасен хляб. Стара тенекия купа с вода е празна, кучето си играе с нея - като заместител на отсъстващото куче и човешкото общество. Постоянна жажда.
Въпросът е: Как да се справим с такава ситуация?
Междувременно ден след ден нищо не се променя в ситуацията. Кучето се движи по улиците частично по-спокойно, постепенно изхвърляйки годините на лишенията си. Той обаче остава опасен, като напада особено кучета. Наивен местен активист за правата на животните твърди пред гражданите и във Фейсбук, че кучето е агресивно, защото не е получило достатъчно любов и се твърди, че е бил постоянно бит и физически малтретиран, когато е бил малък (въпреки че съседите никога не са виждали нещо подобно), докато обяснява как да коригира това куче с „повишена дажба на любовта“ - която обаче тя някак не може да му даде. И същият закрилник, въпреки че няма правни отношения с кучето, без искане, дори без да иска или одобрява никого, позволява със значителна, но за защитници на животни обичайна и очевидна дързост да предлага кучето на тези, които се интересуват от куче, уж за „осиновяване“ или поне СПЕШНО до „времето“. Убеждава обществеността и общността в необходимостта да се спаси „очукано“ куче. Той крие отрицателните характеристики на кучето по тактически и идеологически причини.
Междувременно кучето тормози селото и създава напрежение между жителите и представителите на селото. Разходките на гражданите из селото са изчезнали, пазаруването се извършва с опасения и на групи. Държавната полиция прави задължителни пътувания до общината няколко пъти през деня, след всяко обаждане. Пътувания съвсем ненужни, не решавайки нищо, защото по време на присъствието си в селото кучето не напада никого или е вкъщи, в двора и спи. Многократно предупреждава само членовете на семейството да правят ред с кучето, докато не е ясно какво точно обясняват под думата „ред“ и какво обяснява семейството на кучето. Семейството няма средства за ремонт на перфорираната ограда, кучето не може да бъде вързано за тях. Той им ръмжи и ги избягва.
Най-висшите държавни ветеринарни власти и ветеринарният доклад, които не са действали (аргументирайки се в отсъствието на собствена карантинна станция, което се казва, че е причината те да не могат официално да конфискуват кучето. Емм.) Дали причините за евтаназия са били адекватно, правилно оценено и дали всичко е минало добре. Действията на кинолог, който е похарчил собствените си почти 100 евро, за да си купи куче, за евтаназия и за екарисаж, им изглеждат непонятни и те търсят повече негативни, отколкото положителни мотиви в него. Не е вярно у нас и не е обичайно да имаме положителна представа или теоретично съображение, че някой кинолог може да се е притеснявал от недоволството на застрашените граждани, лошото положение и тъжното бъдеще на кучето, пълно с ограничения и следователно навън на благодат да спи сам - на първо място, фалшив морал и идеята да спасим живота на куче на всяка цена и независимо от хората и самото животно, и само защото някои защитници го искат по този начин. И това, което те искат и мислят, според тях те са длъжни да мислят и искат всички останали да правят! Ако не, те ще говорят с тях в битките им и пред журналисти, за да не си спомнят.
"Нациите биха били изумени, ако знаеха колко малко здрав разум управляват", уместно каза класикът отдавна.