Ани Парте е на 12 години. Животът й се развива през 1976 г. Преди седмица Ани се премества с майка си в. | Повече ▼
Ани Парте е на 12 години. Животът й протича през 1976 г. Преди седмица Ани се премества с майка си в Духонка. Тази история ще опише 5.
4-та страница
Потупах Наташа по рамото, това трябваше да е намек да вървим възможно най-бързо. Но Нташа очевидно не разбра и продължи да стои до езерото. Когато София беше на половин крачка от нас, тя започна:
Виж, трябва да си нов. Аз съм София, наричайте ме София. Съжалявам, че нямах време да те посетя по-рано, но можеш да си популярен.
Тя не отговори на останалата част от изречението и се скара на гримасата.
Здравей, София ?! Толкова ли е ужасно? - каза Натаса, добавяйки накрая ненавистен смях.
Не исках от самото начало да има връзки с омраза, затова се присъединих към техния разговор:
Слушай, Натаса, ами ако сънувахме? Стъмнява ли се или го искате от студената тенджера? ”София ме прекъсна:
Но хайде Ани, пусни я, харесва ми нейния подход, тя мисли дали е смела, но винаги установява, че е направила грешка.
Значи си гадател. Мислех, че имате повече. И между другото, не мислите, че мелниците ще ме развият навсякъде, където е възможно. Скъпа моя, докато все още смучеше млякото на майка ми, трябваше да изтъркам праха, така че да имаме само сух хляб, но след това всичко се промени, когато.
Забелязах, че формата на Наташа в петата й избледня като стена. София се намръщи досадно и само щракна с пръст и цялата й дружина й разчисти пътя и след това я придружиха отзад като кралица.
. Ани! Чух Наташа да ми крещи, обърнах се и тя междувременно беше на половината път. Попитах я, защото имах твърде много въпроси към нея. За щастие Наташа ме разсмя и седна на пейка с лешници, която виждам всеки ден на път за вкъщи.
Наташа? . Можете да говорите с Ани, не е нужно да чакате команда като трениращо куче.
В съзнанието ми бях малко разстроен, че тя използва отровния си език, въпреки че не трябваше, но го хвърлих зад главата си и се чудех
Как си е помислила, че дори нямаш сух хляб?
И когато казахте, че се промени, кога. но ти не отговори.
когато се промени?
Натаса ме погледна чувствително и забелязах, че в очите й се събират сълзи. След известно време от очите на Наташа изтича водопад от сълзи и Натаса хуква по горска пътека. Реакцията й ме изненада, очаквах, че ще ми разкаже цялата история. Докато вървя, той изведнъж забелязва книга на земята. Ще отида по-близо и ще разбера, че това е дневник! Дневник на Натасин! Огледах се наоколо, за да видя дали някой е наоколо, когато се уверих, че ще грабна дневника и ще го скрия в моята ванилова бяла чанта, която получих от майка си на рождения си ден. Докато приближавам надникването на г-жа Фени от вилата, тя не изглежда много развълнувана.
Здравейте, г-жо Фениова.
Е, добра дама. - каза тя с груб и отчетлив глас.
Погледнах дълбоко в очите й, но тя отмести поглед. И ми кажете:
Какво направи Наташа? Не бях говорил и половин дума откакто тя дойде и тя се заключи в стаята.
Е. знаете. тя . загуби дневника. - казах с надеждата да повярвам на тази история.
Наистина ли? Този дневник беше най-добрата й приятелка, знаете ли, че Наташа беше много умна диета. Тя се научи да пише на четиригодишна възраст. И тя пишеше или пишеше в дневника си почти всеки ден. Редовете, които бяха в него, развеселиха събитията щастливо и радостно, но разбира се и тъжно. Ани, моля те, поговори с нея, не позволявай на гарваните да се усмихват, не искам да трябва да избягаме от следващия континент.
Да, това ми звучи доста глупаво, изглежда, че слизах по кленовите стълби, водещи нагоре.
Когато стигнах до стаята за гости, почуках на вратата. Чух стъпки, когато Наташа се приближи до вратата. Очевидно, защото настилката ни е вече много стара, толкова скърцаща, така че обикновено се чува на всяка стъпка. Вратата се отвори и главата на Наташа надникна навън. Последните сълзи все още течаха по нейната форма.
Ани, това ли си? Хайде, каза тя, затваряйки вратата след себе си. Седнах на плетения килим, а Наташа седна срещу мен.
Ани, ти знаеш тази бедност. Току-що го измислих. - каза тя и накрая добави фалшива усмивка. Не бих си помислил, че тя го е казала честно, дори забелязах, че тя сдържа сълзите си.
Наташа! Ани! Хайде яжте. - извика ни г-жа Феньова. Когато слязохме, седнахме на кръгла маса.
Наташа съжалява с този дневник. Каза г-жа Фениова.
Наташа ме погледна празно, след това заспа при госпожа Фений.
Тя каза, макар че нямаше представа за какво говори.
Прозря ми, че истината вече може да излезе наяве. Доколкото иначе бих знаел за дневника.Бързо хвърлих парченца пудинг от сирене, който г-жа Фениова сготви. И изтичах в стаята, сега имам възможност да скрия дневника някъде, докато дойде Наташа. Отворих чантата си с бяла ванилия и дневникът беше там точно както го бях оставил. Отворих килера и скрих дневника под купчина дрехи, лежащи в него. Изведнъж Наташа почука на вратата ми, нямах време за дълго обяснение, затова скочих под леглото, докато още го носех и се престорих, че спя. Когато Наташа влезе в стаята, тя забеляза, че „спя“ и започна да претърсва стаята си, чувствах се неудобно, но не исках да се разкривам. За щастие тя не погледна в килера. Когато Наташа си тръгна, сканирах стаята с едно око, приличаше на взрив на бомба. Е, нямах време да го почистя. Започнах да се прозявам. След около пет минути заспах.
Съжалявам, че дълго време нямаше част:( но нямах време и не го признавам, не го исках много. Затова се надявам да останете доволни от днешните чести ако харесате гласуването и коментирайте:). Ще се опитам да ви обърна повече внимание;) .