@dejnas здравей това е малко шикула. Напълно те разбирам. но не всяко дете може да поръча. особено ако е на тази възраст. според мен това е период на предизвикателство. определено ще израсте от него. трябва само да поправите малко. докато е толкова по-активен. децата ми бяха по-скоро в каретата и искаха да шофират, но когато трябваше да ходят пеша, те вече не искаха да подават ръка например или също избягаха. те израснаха от него, но аз също все още бях нащрек. по-късно разбраха, че трябва да хванат майка си за дръжката, за да знаят непознати, че майка ми не е сама и т.н. Опитвали ли сте играчка за дърпане или гледане? той предупреждаваше малко и особено с малък завой, за да го принуди да седне в парка и да пие вода, да храни насекоми, патици, да събира камъни и след това да ги съхранява, маргаритки. конуси и т.н., но ако детето има такъв падок, трябва да можете да си починете. моите трябваше да свикнат и също не искаха, трябваше да ги мотивирам. колко пъти ги взех на ръце и отвън и показах птиците на мравките. и т.н. поне малко посочено, тъй като казвам, че вече сме зад водата. може би малко свобода детето ще свикне с постоянните преговори. и все още не се чува. може да се посочи два пъти и енергично. например се върнахме у дома отвън. след това също дадоха дръжка и се разхождаха хубаво с мен.

тича

@dejnas здравей, доскоро се справях с абсолютно същата ситуация. Няма да се повтарям, но сякаш пишете моите преживявания. Освен това синът ми беше точно в този минаващ период, когато бях във висок етап на бременност . беше буквално невъзможно да тичам след него . Освен това живеем в центъра, където главният път е точно до блок. Понякога имах инфаркт, когато той избяга и едва спря пред пътя. Стигна се до такава степен, че изчаках съпругът ми да се прибере от работа и така всички излязохме заедно. Кулминацията на този период беше, че той успя в търговския център и двамата го видяхме, но той няма да навакса, когато набира скорост. Кръвта нямаше да ме пробие вътре. Няма да чуя Та, в моя случай се подобри малко преди неговия 3-ти рожден ден . в края на краищата той е по-разумен и разбира повече. Отне ни и дискусия за това какво би могло да се случи (посочвам, без да се треса пред хората и т.н.), но почти чувствам, че трябва да израсна от това.

@ sendy182 ние също го пробвахме, играх си с него на пясъка с калъпи, шлайфахме пясъка, изграждахме. също на купчина в басейна с играчки за вода. проблемът е, че той не издържа дълго в една дейност. той предпочита да гони и да бяга, дори на терена, когато напр. те наемат някаква „движеща се“ играчка (мотор, инвалидна количка или количка), бягат и бягат
днес събрах вярата си веднага след бягството и се прибрахме вкъщи разплакани . но не се надявам, че ще "помогне", респ. че следващия път, когато го обезкуражи, да не избяга от мен 😒
кога, на каква възраст ти е минало трохите?

@ lenka311 след като опитах точно това, скрих се и го наблюдавах, той дори не погледна дали все още ме има в полезрението си 😒 накрая трябваше да хвърля наистина бърз спринт, за да го настигна. Четох някъде, че детето би отишло при родителя само на такова разстояние, че да е сигурно, че родителят все още може да го види. това изобщо не се отнася за нас 😠

напр. въпреки че и четиримата излизаме, дъщерята държи хубаво ръката й и той упорито отказва, дори не мотивиран от факта, че малкият се държи. иначе обича да повтаря всичко след нея, но тук попадаме на 😒

@jjeanny Напълно съм съгласен с теб, че понякога е достатъчна наистина втора секунда - две, въпреки че и двамата сме там със съпруга ми, имаме какво да направим. и той наистина бързо избягва. и също така се случи, че и двамата страдаше от двама ни и трябваше буквално да търсим 😖

@dejnas все още забравих . работи за нас/но го опитах само когато бяхме в къщата на баба ми в градината - тоест ограничената територия /, че просто не бягах след него, защото/както по-късно разбра/беше много забавен за това, че някой непрекъснато тичаше след него.и когато видя, че няма интерес някой да тича след него . спря да му се радва. Разбира се навън по пътя, търговия. центрове не бих рискувал

@jjeanny jj, прав си. но ние също живеем в центъра на града и рядко се озоваваме на такава "безопасна" демаркирана територия. също напр. Не тичам след него при прабаба ми, защото знам, че той е в безопасност и че по принцип не е в опасност. но не мога да си го позволя някъде "отвън"

@dejnas Е, просто настоявай, обясни, изчакай този период да приключи, ако можеш да се редуваш с мъж, бабо. поне нека по-често вземат по-стария, защото това трябва да е прекалено много за вас. Може би ще ви посъветват нещо друго.
Аз също съм страдал от това няколко пъти, това е неприятно усещане, никога не съм разговарял наистина с приятелите си, дори в детския център, но някак сега това е елемент, но виждам, че майка ми гледа къде е . Той все още ме има в очите. Знам, че е въпрос на секунди и къде е. Казвам завинаги Боже как нашите баби са успели да отгледат 10 деца, да правят на полето, около къщата, да готвят. няма задръжка. Достатъчно ми беше. и имате още две 😉 - у дома той е като лъв или тигър в клетка, а отвън е като диво същество. и изхвърчач. ами ще ви кажа, че съм свалил 7 кг от зимата и напълно спрях да тренирам. не като през зимата.
Дори сестрите ми не искат да я пазят, племенницата ми го донесе след 20 минути. дом, че не го управлявам и е 15.
Но последните два месеца са по-добри, тя спря да се катери по катерушките, без да се интересува колко е висока и поне вече не скача за „разходки“ от люлката. тогава всички й казаха това камикадзе. Така че ако наблизо има детска площадка без път, вече е тихо.
Дръж се! 😉 😉

@dejnas по-възрастен от около 2 години и по-млад се среща тук и там 😀, но един чичо го изплаши по пътя, така че той си го спомни. докато той малко се страхува от непознати. Съветвам да не се отпускате може да тича под колата, велосипед. Това би ви помогнало вероятно да получите доста трудно, дори с цената на хвърляне или огромен вик, просто вземете дръжката, дори малка секция - и след това я освободете. у нас се приема и от дясната лява слама от сено и т.н. но дори в детската градина трябва да подаде ръка и готово., с това бягане, той е просто активно дете, така че просто пазете тази безопасност малко. той може да полудее на терена там, нямаше да го забележа. само тези алпинисти просто щях да внимавам за това. толкова по-малко сигнали.

@taawewe благодаря ти 🙂 просто го организирай навреме, но определено си заслужава да опиташ 🙂

Не мога да посъветвам, аз също решавам такава дилема и моето "злато" има само година и половина, така че много по-малко смисъл, той не осъзнава какво може да се случи, ходим в детска количка навън, Също така събирам играчки зад него по пътя, пускам ги в средата на голямата футболна площадка и там той тича наоколо, тоест тича, докато наскоро забеляза, че може да се качи на трибуните. .

@dejnas се загрейте преди това, той ще ви донесе и мускули: D и разбира се, няма защо: D

@ sendy182 маршируването е добра идея I все още не сме го опитвали, признавам. що се отнася до терена. проблемът е, че той не само гони там, това не би ме притеснило, но той ще се измъкне оттам напълно

@dejnas, така че той е смело момче и много удобен. 🙂. можеш да го похвалиш, че макар да не се страхува от нищо да му се случи и да се опиташ да му обясниш, че те е оставил сам и че ти е било тъжно за него и че си паднал. когато го търсите и особено, че те биха си помислили, че той няма майка. защото децата се разхождат само с майка си или баща си. той се е реализирал и знае какво иска и те ще го постигнат. ако видите някои деца, които са навън и се справят добре с родителите си, не забравяйте да похвалите пред сина си, че са разумни деца. че можете да отидете на пътуване, когато и той е толкова добър. ами пазя палци и здрави нерви. както казвам, аз също компенсирах с каретата. в които не бяха за "наказание".

@dejnas здравей, имам същото нещо, то не съществува пеша, за да го заведеш някъде, все пак е затворено в котка. Но за нас се случва така, че когато избяга, първо му се обаждам и разбира се, че не го прави, затова се обръщам в друга посока и му викам: „Добре, върви, отивам, ахау!“ и аз вървя в обратна посока като него, въпреки че страдам какво ще направи и дали нещо ще му се случи. Изобщо няма игра с децата, той пак ги оставя и спекулира сам, 5 минути са достатъчни, а аз съм описал стените в къщата, последния път се качи на въртележката по време на шофиране, за щастие нищо не се случи, той качих се на оградата и шофирах, разбира се, трябваше да заобиколя портата. на подскачащия жираф, когато чичо Апискал, че в крайна сметка всички деца си тръгнаха хубаво да се обуят, моите седнаха в средата и се надуха, бяхме на фестивала, така че хората вкусиха пържени картофи, толкова готини и до утре щях да знам как да пиша. човек винаги трябва да бъде нащрек. когато го привържете към някой с 5-точкови колани, пак ще излезете от него? опитайте се да ги дърпате здраво, няма шанс. Или има и насоки за деца ... но това ми се струва пресилено. може би просто се надявам, че те ще пораснат от него . или ще го изплашат някак се съгласи с някой познат да го хване при такова бягство, може би ухото на непознат ще бъде наскърбено и той вече няма да бяга, не знам, факт.