Коензим Q10 (или убихинон) присъства естествено в нашата диета. Той се съдържа главно в свинско, карантия, риба, зеленчуци, соя, но също така и в други храни. Освен това коензим Q10 се намира в почти всички клетки на човешкото тяло, но особено в набраздените мускули. Също така се намира в големи количества в сърцето, черния дроб и бъбреците. Неговият биосинтез се осъществява в човешкото тяло от аминокиселината тирозин и е сложен многоетапен процес, който изисква присъствието на най-малко осем витамини и други важни вещества, получени главно от растителни храни. Това също така посочва факта, че дефицитът на което и да е вещество, участващо в неговия синтез, може да доведе до нежелан дефицит.

човешкото тяло

Голяма част от коензима Q10 в организма е в намалена форма, с изключение на мозъка и белодробната тъкан. Нормалните плазмени нива на коензим Q10 се считат за 0.75-1.0 ug/ml. Общото количество коензим Q10 в човешкото тяло се оценява на 1,0-1,5 g. С възрастта количеството на коензим Q10 в организма намалява. Освен това приемът на храна често е до голяма степен неадекватен, както показват много изследвания. Например в Дания средният дневен прием на населението се оценява на 3-5 mg, като оптималните стойности се считат за диапазон от 10-30 mg на ден при здрави индивиди. Ситуацията е различна при много заболявания, които са свързани с дефицит на коензим Q10, както сърдечно-съдови, така и не-сърдечно-съдови.

Сред най-честите състояния, свързани с дефицит на коензим Q10 в човешкото тяло, са атеросклерозата във всичките й форми и локализации, но особено в коронарната артерия, придружена от различни усложнения, особено конгестивна хронична сърдечна недостатъчност, състояния след байпас на коронарна артерия, операция на гръбначния мозък, някои аритмии, пролапс на митралната клапа, но също и артериална хипертония. Сред несердечно-съдовите заболявания, при които се съобщава за дефицит на коензим Q10, е необходимо да се спомене особено синдромът на Паркинсон, пародонталните заболявания, онкологичните заболявания, но също така и дефицити, предизвикани от лечение с цитостатици. Успехът на добавката на коензим Q10 зависи и от достатъчната му резорбция, която се дължи не само на наличието на мастна среда (тя е липоразтворима), но главно на нейната бионаличност, която зависи от нейната форма. От тази гледна точка най-ефективни са биологично активните, кристални форми на коензим Q10.

Атеросклероза и коензим Q10

Ние определяме атеросклерозата като възпалително дегенеративно пролиферативно заболяване. По дефиниция има потенциални ползи, свързани с добавката на коензим Q10, произтичаща от неговите противовъзпалителни и антиоксидантни ефекти, водещи до инхибиране на окисляването на LDL-холестерол (само окисленият LDL холестерол има способността да остане в стената на съда). Коензим Q10 също инхибира, респ. спира производството на някои възпалителни цитокини и хемокини, които могат да забавят процеса на атерогенеза. В експериментално проучване върху мишки, наред с други неща, беше показано, че добавката на коензим Q10 увеличава съдържанието му в аортата, сърцето, мозъка и мускулите. Значителна констатация на това проучване е, че размерът на атеросклеротичните плаки е намален. По-нататъшни проучвания показват възможна полза от коензим Q10 при пациенти с исхемична болест на сърцето и ангина пекторис при натоварване, което вероятно е свързано с участието на коензим Q10 в енергията на метаболизма на миокарда.

Сърдечна недостатъчност и коензим Q10

Статини и коензим Q10

Статините са постигнали много успехи в областта на т.нар доказателствена медицина. Те са спечелили силна позиция във вторичната профилактика на ишемична болест на сърцето, по-късно и в първичната помощ, а през последните години са посочени не само като хиполипемици, но и като вещества с т.нар. плейотропни, нелипидни ефекти. Изследователите стигнаха до това заключение след резултатите от няколко клинични проучвания, които не успяха да обяснят намаляването на заболеваемостта и смъртността при лечение със статини само чрез намаляване на атерогенните липиди. Понастоящем се съобщава, че най-важните плейотропни ефекти са противовъзпалителна, антитромботична, антипролиферативна и ендотелна дисфункция, които обикновено водят до стабилизиране на атеромната плака. В този контекст се говори по-малко за отрицателния плейотропен ефект на статините (3-HMG Co A редуктазни инхибитори), който е свързан с техния механизъм на действие, а именно блокадата на този ензим. Не само се блокира производството на холестерол, но и се блокира синтеза на ендогенен коензим Q 10.

Заключение