БРАТИСЛАВА, 27 юни (SITA) - Френската актриса Изабел Юпер ще прикрепи месингова плоча с нейното име към Моста на славата в Тренчианске Теплице в четвъртък, 28 юни. Наградата за мисията на актьора ще бъде връчена за .
27 юни 2007 г. в 15:00 ч. SITA
БРАТИСЛАВА, 27 юни (SITA) - Френската актриса Изабел Юпер ще прикрепи месингова плоча с нейното име към Моста на славата в Тренчианске Теплице в четвъртък, 28 юни. Той ще получи наградата за актьорска мисия за изключителния си принос към филмовото изкуство.
Изабел Ан Хупер е родена на 16 март 1953 г. в Париж. Някои източници обаче посочват като година на раждането й 1955 г. Тя е най-малката дъщеря на безопасен собственик на фабрика и учител по английски език. Отец Реймънд и майка Аник, заедно с още четирима братя и сестри, я отглеждат в провинцията във Вил д'Авре. Двете й сестри също са активни във филмовата индустрия. Каролайн като режисьор, а Елизабет също е режисьор, но също така е актриса и сценарист. Според по-голямата сестра Каролайн те били много сходни, но и много различни. Казаха, че Изабел е много плаха, на което Каролайн я научи. Тя беше като втората си майка.
След като завършва гимназия в Saint-Cloud, Huppert изучава руски и ориенталски езици във Faculté de Clichy. Тя дори преподаваше руски език. След като завършва консерваторията във Версай, тя продължава образованието си при Антоан Витез в Държавната консерватория за драматично изкуство в Париж от 1972 г.
Изабел Юпер живее в Париж и заедно с режисьора Роналд Шама има три деца - 23-годишната Лолита, която също е актриса, 19-годишният Лоренцо и 9-годишният Ангел.
Първият си опит с телевизията, киното и театъра Хупърт натрупва през студентските си години. За първи път се появява в чиниите на театър „Petit Odéon“ в Париж през 1973 г. Тя и сестрите й се представят в кафене „Театър“ в „Истинската история“ на Джак Евентрър. Година по-късно тя участва в постановка на Робърт Хосейн „На кого звънят в гроба“ по дизайн на Ърнест Хемингуей. Тя завърши театрално турне с Lakomac на Molière на американските университетски сцени в Маями, Чикаго, Канзас Сити и Ню Орлиънс.
Изабел Юпер изигра първата си филмова роля през 1971 г. в Прусиен. Още през 70-те години тя си сътрудничи във филма Scénario de "Sauve qui peut la vie" (1979) с най-известния и радикален представител на френската нова вълна Жан-Люк Годар. Тя изпълнява една от първите големи роли в психологическата драма "Алоис" (1975), където играе швейцарски художник и певец, който е бил ударен от шизофрения по време на Първата световна война. Тя спечели международен успех и награда BAFTA за интровертния си образ Беатрис в драмата Dentelliére (1977). Началото на кариерата й е свързано и с филмите Docteur Françoise Gailland (1975), Dupont-Lajoie (1975) и Juge et l'assassin (1976). Изабел Юпер се появи на екраните на Холивуд през 1980 г. в портата на Западния рай на Майкъл Цимин.
Изабел Юпер вмъква в своите герои, които тя изобразява около сто, прояви на лека уязвимост и постоянни вълнения. Тя демонстрира своя актьорски талант като известна куртизанка в Dame aux camélias (Дамата с камелите по романа на Александър Дюма; 1980), като английската писателка Ан Бронте в биографичния филм Soeurs Brontë (Sisters Brontë; 1979), но и като Отегчен от Нели (Лулу; 1980), където тя участва заедно с Жерар Депардийо, подобно на шест години по-рано в комедията Валсеуси (1974). През 80-те години тя се появява и в „Страст“ (режисиран от Жан-Люк Годар; 1982), „Кактус“ (режисиран от Пол Кокс; 1986) и „Прозорецът на спалнята“ (Къртис Хансън; 1987).
Изабел Юпер спечели няколко важни награди на международни фестивали, главно за ролите си във филми на режисьора Клод Шаброл. През 1978 г. тя печели награда на IFF в Кан за ролята си на предполагаемата убийца Виолет Нозиер във филм със същото име от 30-те години. Според реални събития Шаброл снима и драмата Une affaire de femmes (1988). Изабел беше отличена със специална награда на журито на МФФ във Венеция за ролята си на майка, която губи живота си, защото тайно печели пари, като прави аборти по време на нацистката окупация. Тя печели награда на МФФ в Москва през 1991 г. за ролята си на амбициозната Флобер Еми Бовари, която не е в състояние да изпълни нейните стремежи (Мадам Бовари; 1991; режисьор К. Шаброл). Изабел Юпер е номинирана за френската филмова награда "Сезар" 13 пъти. Тя го взе за трагикомедията на Chabrol Cérémonie (1995), в която играе пощальона Жана. За историята, базирана на разказа на Рут Рендел, тя бе наградена с купата Волпи на МФФ във Венеция.
Изабел Юпер спечели втората награда за най-добро актьорско изпълнение на МФФ в Кан през 2001 г. за ролята си на Ерика Кохут в драма по Елфриде Елинек, режисирана от Майкъл Ханеке Пианист (2001). Във филма тя изобразява старомоден професор от Виенската консерватория, който живее с майка си и учи млади таланти да свирят на пиано. Един от учениците се влюбва в нея, но не подозира за нейните сексуални желания и практики. През 2001 г. тя спечели Европейската филмова награда като най-добра актриса на годината за представянето на тройния живот на Ерик. Наградата за най-добър актьор бе спечелена и от младия френски актьор Беноа Магимел от Кан, докато режисьорът Ханек бе отличен с голямата награда на журито. През 2002 г. Хуперт участва в „8 жени“ на Франсоа Озон. Ролята на невротичната стара девствена Августин й донесе още една европейска филмова награда.
Последните филми на Изабел Юпер включват „Обещанието на Оливие Дахан“ (2002), „Temps du loup“ на Майкъл Ханеке (2003) и „Ivresse du pouvoir“ на Клод Шаброл (2006).