Джокерът е чест като един от най-известните герои на комикси, както и класици като шофьор на такси. Той предлага заплашително завладяващи актьорски изпълнения, страхотно поставяне на филми и случайни проблясъци на сценаристска оригиналност, но плаща за неразработен сценарий, принудително релефни връзки с останалата част от света на DC Comics и колебливо темпо.

заплашително

Моля, вземете празничните реакции, заливащи интернет с резерви. Жокерът не е кандидат за наградата "Оскар" за най-добър филм или най-добър филм за десетилетието, а най-солидният филм с характер, който е наранен от плиткостта на основното послание и променливите темпове. Социалната критика през очите на може би най-известния клоун е грубо обслужвана, но това се случва, когато комиксите започват да се приемат твърде сериозно.

Филмът се фокусира върху превръщането на неуспешния комик Артър Флек (Хоакин Феникс) в емблематичния злодей Джокер. Със своите финансови проблеми, психични разстройства, физически увреждания и неблагоприятни перспективи за работа, Fleck е напълно социално изолиран индивид в дъното на социалната екосистема. Филмът е вдъхновен от комикса The Killing Joke, който даде на Жокера по-хуманна и правдоподобна история за произхода (най-известната история за произхода на Жокера беше комично проста - Джокерът беше създаден чрез падане във вана с токсичен химикали), но отнема много от класически филми като шофьор на такси или шофиране. Жокерът е поредица от катастрофални събития, които разтягат психиката на Флек до границата на поносимостта, в края на която роденият принц на подземния свят на Готъм се издига метафорично и физически.

Жокерът си играе с психиката на Флек и изобразява трудностите на социалната изолация и заклеймяването на психичните разстройства. По този начин Артър Флек предизвиква състрадание, но колкото повече филмът се потапя в психиката му, отношението на зрителя към мислите и действията му се променя значително. Първият час на филма, изобразяващ живота и страданията на Флек, се извлича ненужно и рециклира вече използваните във филма мотиви. Това значително влияе на темпото на филма, който също скърца във второ действие, целящо да разкрие детството на Флек. В противен случай Джокерът не се страхува да ускори рязко от нула до сто и да остави публиката шокирана или поне изненадана, въпреки че много от обратите бяха предвидими.

Актьорите, изпълнени в ролята на Джокер, са под огромен натиск от страна на феновете. Очакванията им са големи, така че всеки актьор трябва да положи всички усилия, за да преодолее или поне да съответства на актьорите, изобразили този емблематичен герой. Хоакин Феникс трябваше да излезе от сенките на Хийт Леджър, Джак Никълсън и Марк Хамил, което е наистина незавидна ситуация, но той успя феноменално. Ако филмът заслужава абсолютно благоволение в каквото и да е, това е актьорската игра на Финикс. Неговата отдаденост на ролята (той е загубил 23 килограма заради нея), готовността му да стигне до крайности и изключително неприятният му смях, примесен с плач, заслужават поне номинация за наградата на Оскар. Сред останалите актьори Робърт Де Ниро ще бъде запомнен в ролята на модератор на вечерното токшоу, отдавайки се на своите филцови танцови творения.

Създателите успяха да уловят отлично отчаянието на Готъм, което по-късно значително ще допринесе за кулминацията на филма. Готъм винаги е бил мръсен град, чиито улици са пълни с престъпления, но от обработката на Готъм в Жокера стомахът се обръща на места. Готъм е мръсен, отчаян град, покрит с орди боклук и изрисуван с безвкусни графити. Зрителят няма как да не помисли, че кадрите му напомнят пропагандистките кадри на другари, които копнеят да покажат, че американската мечта се търкаля по земята.

Жокерът се опитва да се дистанцира от останалата част от света на DC Comics, но няма да пропусне редица възможности да напомни грубо на зрителите, че филмът се развива в света на Батман, независимо дали става дума за среща с Брус Уейн (това е не спойлер, срещата вече беше във визуализациите) или по-голямата част от второто действие, докато не се изобрази раждането на един от най-известните супергерои.
В период на фанатична мания за създаване на взаимосвързани филмови светове тази затворена история е добре дошло освежаване на филмовите комикси, но от друга страна замръзва, че тази сурова версия на Жокера няма да срещне противника на прилепите си. Жокерът никога не е бил единичен герой и е служил по-голямата част от съществуването си като противовес на Брус Уейн/Батман.
За Warner Bros./DC Comics, отчаяно опитвайки се да намери начин, различен от позитивния филмов свят на Marvel, но в същото време подобен доходоносен, Джокерът може да бъде вдъхновение за бъдещи филми.

Жокерът е изненадващо повърхностен, че филмът също имаше амбиции да служи като социална критика. Сценарият понякога е написан не от най-ярките тийнейджъри, така че филмът предлага противоречиво изображение на психични заболявания, повърхностни леви настроения (честта е, че Жокерът наблюдава само лудото безумие и не е неговият пряк катализатор) и плитката социална критика обикновено намирате в Instagram. Жокерът през цялото време се преструва, че има какво да каже, но на върха си показва, че вече няма никакви трикове в ръкава си, които никога повече не бихме виждали.

Жокерът не е лош филм, той е много добър филм и чест като един от най-известните герои на комикси, както и класици като Шофьор на такси. Той предлага заплашително убедителни актьорски изпълнения, чудесно поставяне на филми и случайни проблясъци на сценаристска оригиналност, но в резултат плаща за неразработен сценарий, принудително отпечатани връзки с останалата част от света на DC Comics и колебливо темпо.
В рамките на своя жанр това е невиждана досега обработка „какво-ако?“, Но по-острият зрител ще бъде възпрепятстван от плиткостта на мислите, понякога граничеща с инфантилността. Това не е върхът на киното, нито изчерпателен анализ на психиката на един човек и общество, а солиден комичен филм за раждането на емблематичния клоун.