дори

Бих искал да развъждам зайци за удоволствие и полза. Притеснявам се обаче от различните заболявания, които често засягат заешкото отглеждане.

Понастоящем не е възможно да се говори за отглеждане на зайци като безпроблемно. В допълнение към най-често срещаните инфекциозни заболявания като хеморагична септицемия - заешка чума и миксоматоза, в отглеждането на зайци се появяват все повече нарушения на храносмилането, дишането и кожни заболявания.
Има две основни правила за заек. Първият е, че понякога има по-малко и прехранването на животни с основен фураж при липса на сено и зелен фураж може да има далечни последици за здравето, което от своя страна се отразява негативно на защитните сили, плодовитостта и производителността на зайците. И второто правило е, че при зайците профилактиката на заболяванията е много по-важна и по-евтина от самото лечение.

Ефективната профилактика на заболяванията е 90 процента от крайния успех или неуспех в развъждането. Много животновъди много често и ненужно използват различни лекарства, за да предотвратят или подозират заболяване без диагноза. При такова нецеленасочено използване на лекарства - антибиотици, антикоцидни лекарства, антихистамини, хормонални лекарства, симптомите на заболяването често се потискат, но проблемът не се излекува, болестта се повтаря за кратко време и когато същата процедура се използва отново, това лечение вече не е ефективно.

Профилактиката на заболяванията се състои от:

при правилна зоохигиена;

при избора на подходяща порода заек за даден тип развъдно заведение и ориентация за развъждане;

в правилното хранене с качествени пресни фуражи, които са физиологични за вида и в адекватни количества;

при зачитане на физиологичните нужди и естествените характеристики на селскостопанските животни;

в правилното подпомагане на цялостната устойчивост на животните в подходящия момент, например с помощта на естествени вещества (пробиотици, пребиотици, билкови препарати, витамини);

в целенасочена програма за ваксинация, определена според текущата епидемиологична ситуация в стопанството и околностите му. По принцип животните трябва да се ваксинират само срещу болести, които действително и в момента ги заплашват, а лечението би било неефективно.

Всяка порода има своите специфики и различни условия. При всички заболявания и при диагностицирането е необходимо да се обърне внимание на секретите, лигавиците и кожата на болен заек, да се провери и да се обърне внимание на екскрементите. Трябва да се създадат условия за разплод, за да се сведе до минимум нуждата от лекарства, ваксини и, ако е възможно, да се заменят с пробиотици и естествени вещества.