детското въображение

Ежедневното сънуване е мечтание. Съдържанието му е това, което стои на върха на ценностната ориентация на човек и това, което той не може да постигне, какво има шанс да спечели и накрая какво го очаква в близко бъдеще. Ежедневните сънища, свързани с фантазията, придружават живота на детето всеки ден.

Фантазията е психическа функция. Той придружава човешкото мислене от самото начало на човечеството. Той представлява създаването на нещо ново под формата на образ, идея, идея, която след това може да се материализира в някакво материално нещо или практическа дейност на човека. Фантазията е чисто човешка дейност. Само един може първо да си представи в главата какво иска да създаде. Точно това въображение за следващите дейности и това, което се постига с това, е, че тази характеристика е характерната черта на работата на човека и на цялата му дейност, която освен всичко друго го отличава от животното. Фантазията е вид бягство от реалността. Човек измисля онова, което всъщност не съществува и понякога дори онова, което дори не може да се реализира на практика, онова, което дори не може реално да съществува. Трябва обаче да се каже, че източникът на фантазията винаги е обективната реалност. Въображението също е една от формите на отражение на реалността. Дори и най-фантастичните изобретения в крайна сметка се основават на определени реални обекти или техните елементи, които са свързани по нов, специален начин.

Деца и фантазия

Невидим приятел

През този период две от три деца имат въображаем приятел. И понякога те имат повече. Този приятел също има име, детето го вижда и може също да го опише. Това не означава, че не можете да намерите истински приятели. Това е просто друг вид проекция на определените характеристики на детето, които то изпитва. Така се проявяват различните компоненти на личността му. Следователно, такъв приятел може да се страхува от тъмнината или да е твърде ревнив и по този начин детето се освобождава от тези чувства. Въображаем приятел приема различни чувства, но също и дела. Обикновено едно дете може да каже и изречение: „Якуб хвърли чинията, а не аз“.

Психолозите препоръчват да се уважава детското въображение и трябва да изостряте само ако детето ви промени навиците си към по-лошо, изплаши се или се затвори заради измисления си приятел. Трябва също така да се внимава измисленият приятел да не показва липса на родителска любов. Обърнете внимателно ситуацията дори когато детето започне да обвинява своя „приятел“ в нещо, което го е направило. Тогава той трябва да му напомни за реалността. В противен случай оставете детето спокойно да разгърне крилете на въображението си.

Благодарение на ежедневните мечти и въображение децата имат по-разнообразен живот

Как да подкрепим детското въображение?

Приказките също могат да помогнат

Приказката може да бъде и школа на фантазията. Приказките също развиват речта и интелектуалните способности на детето. Той често „маскиран“ в приказни герои решава собствените си проблеми. Той може да се скрие зад героите незабележимо, така че търсете положителни решения в собствения си живот.След третата година детето започва да гледа и разбира по-дългото разказване. Той си представя, че е част от историята на приказката, смята я за реалност и постепенно създава критика към нея. Със своята несигурност във времето, загадъчно разположение на събитията, съживяване на нещата, хуманизиране на животните, тези творения на човешката литература са близки до манталитета на детето. В приказките хората се делят на добри и лоши, което е или - или за детското въображение в предучилищна възраст. Не забравяйте например магьосника. Той имаше черна коса, черни мустаци, черна рокля и черна книга в ръка. Подобно описание на човек стимулира въображението на децата. Съществуват и различни героични дела, например, когато юнакът трябва да донесе три златни коси, да спаси принцесата и други подобни. Променящите се ситуации бързо намаляват. Събитията се повтарят, за да забавят победния край или да привлекат вниманието на детето, като го държат в напрежение. Така детето живее пълноценно с приказка, често го изисква отново и отново в същата формулировка.