Оригинално име: Превключвателят
Жанр: романтична комедия
Продължителност: 101 минути
Страна: САЩ
Година: 2010 г.
Достъпност: MP 12
Режисиран от: Джош Гордън, Уил Спек
Сценарий: Алън Льоб, Джефри Йоженидес
Видео камера: Джес Хол
Музика: Алекс Вурман
Те играят: Джейсън Бейтман, Томас Робинсън, Дженифър Анистън, Джеф Голдблум, Жулиет Луис, Тод Луизо, Скот Елрод, Патрик Уилсън, Ребека Наоми Джоунс, Кели Барет и други
Ако принадлежите на хора като мен, романтичните комедии вече не са забавни за вас и не ги чакате накрая с напрежение, а с предчувствие, че тук ще свърши всичко приятно. Все по-малко вероятни обстоятелства, но по същество същата история. Заместването не е лош филм, той не се откроява в жанра и не подлежи на кърпа. За щастие тя е един от комиците, които не черпят от неудобство и ситуативни гегове, а по-скоро залагат на работата с актьори и това е най-силната й страна. Сценарият на филма се базира на едва осем страници разказ Бастер, публикувано от списание New Yorker през 1996 г. Според автора Джефри Йоженидес, който е носител на наградата Пулицър, филмът е много лесно вдъхновен от литературния шедьовър и след около двадесет минути напълно напуска страниците на разказа и заживява свой собствен живот.
Каси (Дженифър Анистън) е красива и успешна телевизионна продуцентка, която не успява да изплаши привлекателен, мъдър и грижовен съпруг с детството си до четиридесетте си години. Решена да създаде семейство, тя решава да намери подходящ донор на сперма (банките сперма са толкова безлични, brrr). Уоли (Джейсън Бейтман) е не-твърдият й най-добър приятел, който от шест години не е имал смелостта да изрази чувствата си. Неговият син ще бъде известният Роланд (Патрик Уилсън), който се оказва във финансово бедствие със съпругата си и затова е щастлив да дари високо, русо и синеоки ДНК. Уоли изпива безнадеждността си на партито за оплождане на Касиен и така се случва да обърка „материала“ на Роланд. В неговия отчаян и пиян ум се ражда план, който той не се колебае да изпълни. Скоро Каси забременява и се премества в по-тих град в името на детето си. Минават седем години и депресираният ипохондрик Уоли, чиито спомени от съдбоносната нощ алкохолният филтър не изпуска съзнанието му, все още се избягва от романтичния щастлив край. Той няма да оживее отново, докато Каси не се завърне в Ню Йорк с шестгодишния си син (Томас Робинсън), който поразително прилича на Уоли.
Те повериха режисурата на двойката Уил Спек а Джош Гордън, чиято филмография не вбесява никого, а освен Замена, те са известни само по средната комедия Ледени остриета (Blades of Glory, 2007). Той преработи разказа в сценарий Алън Леоб, което може да бъде описано като успешния филм „Неща, които загубихме в огъня“ (2007). Той беше и един от сценаристите на дългоочакваното продължение на „Уолстрийт: Парите никога не спят“ (2010). В случая със Замена той даде на производството солиден материал, който обаче най-вече липсва градация и напрежение. Смешно ми е също, че дори тази романтична комедия не беше заобиколена от жанрова класификация в драма. Създателите трябва да дадат ясно да се разбере, че един вик не прави драмата и публиката знае точно как ще завърши филмът и какво ще предшества щастливия край. Трябва да спомена и няколко наистина успешни сцени и хумористични моменти в полето на сценария. Въпреки това можем да благодарим на актьорите за тях.
За повечето ще бъде Джейсън Бейтман новост, но този външен вид не може да заблуди повече. Освен че става най-младият телевизионен режисьор в историята на Холивуд и непрекъснато в телевизионната среда от осемнадесетгодишна, през 2003 г. печели Златен глобус за участие в критичния телевизионен сериал „Арестувано развитие“. Той стана известен благодарение на сухия си хумор и изисканото си чувство за комедия и драма. Той се появи на екрана само с няколко малки задачи и така му отиваше. Зад промяната в отношението му и представянето му в „Суап“ се долавя дългогодишното му приятелство с Дженифър Анистън, която е необичайно на заден план във филма. Бейтман е нашият образ на Невротичния Уоли, изобразен много добре, понякога с хумор, понякога трогателен. Този незабележим актьор с право доминира над Zamene.
Дженифър Анистън уверено е влязъл в ролята на майка и е освежаващо да я видим в по-малко луда роля, отколкото обикновено подписва. Играната централна двойка успя да добави малко дълбочина към сценария, така че Замена може да установи много лични отношения със зрителя. Комедията е украсена със страхотно Джеф Голдблум, което дава на филма неочакван сок и млад Томас Робинсън в ролята на шестгодишния Себастиан, който се измъчва от идеи за всякакви болести.
Причината, поради която Замена застоява и не е постигнала по-добър рейтинг, е скучно и напълно предвидимо заключение. Това, разбира се, е отчасти проблем на жанра като такъв, но обменът преди всичко липсва кулминация и заключението няма никаква вероятност. Помирението, с което се сбогуваме с героите, ще задоволи малцина. Освен последните минути обаче, комедията е приятна, интересна, забавна и балансирана. Ако искате да прекарате повече от час и половина в приятен романтичен филм, не позволявайте на крайния ми рейтинг да ви обезсърчи, защото гледането на този състав от действащи актьори е почти очарователно.