Работодателят и служителят могат да договорят трудово правоотношение с по-кратко работно време от установеното седмично работно време съгласно § 85 от Кодекса на труда.
По-кратко работно време и извънреден труд
Работата извънреден труд може да се извършва по нареждане на работодателя, с негово съгласие и въз основа на споразумение със служителя. Това разграничение е важно по отношение на възможността за поръчване на извънреден труд и по отношение на спазването на максималния обхват на извънредния труд.
За служител с по-кратко работно време извънредният труд е работа, надвишаваща седмичното му работно време. Въпреки това, служител, работещ на непълно работно време, не може да бъде нареден да работи извънредно, такава работа може да бъде договорена само с него.
По принцип извънредният труд не трябва да надвишава средно осем часа седмично, 150 часа, респ. още 250 часа годишно.
В случай на заетост на непълно работно време, максималните ограничения за извънреден труд трябва да бъдат съизмерими с работното време на служителя.
Пример
Служител на непълно работно време може да обядва или надбавка за обяд, когато все още не е работил четири часа по време на обяд?
-- Кодексът на труда гласи, че работодателят осигурява храна по време на работната смяна и смяната на работата се счита за извършване на работа за повече от четири часа. От тази дикция не следва, че служителят трябва да е работил четири часа по време на сервиране на обяд. Работодателят е длъжен да осигури на работника работна почивка за хранене и почивка с продължителност най-малко 30 минути, най-късно след шест часа непрекъсната работа. Разпоредбата на Кодекса на труда позволява на служителя да има почивка за хранене по-рано, по принцип според оперативните възможности на организацията.
За служител на непълно работно време е важно той/тя да работи повече от четири часа по време на посочената промяна и няма значение кога работи по време на промяната.
Повече заетост
Служителят може да договори няколко трудови правоотношения с един и същ работодател или може да сключи няколко трудови правоотношения с различни работодатели. Като правило в такива случаи има трудово правоотношение за по-кратко работно време. И в двата случая правата и задълженията, произтичащи от тях, се оценяват отделно.
Работникът не трябва да има съгласието на работодателя си за извършване на работа в по-кратко трудово правоотношение за друг работодател, с изключение на въпроса за извършване на друга доходоносна дейност, която е идентична или подобна на предмета на дейността на работодателя. Такава работа може да се извършва от служителя само с предварително писмено съгласие на неговия работодател.
Работодателят може да оттегли писмено съгласието си. След това служителят е длъжен да прекрати доходоносната дейност без ненужно забавяне по начина, произтичащ от съответните законови разпоредби. Горните ограничения не се прилагат за извършване на научни, педагогически, журналистически, преподавателски, лекторски, литературни и художествени дейности.
Заплата на служителя
По-краткото работно време също влияе върху възнаграждението на служителя. Служителят на непълно работно време има право на заплата, съответстваща на договореното по-кратко работно време.