Той е извършил отвратителни зверства още от младостта си.
Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
Възникна грешка
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
- Статията може да съдържа:
- продукти и услуги, предназначени за лица над 18 години
- секс, голота и друго съдържание на nsfw
- насилие, кръв или съдържание, неподходящо за чувствителни лица
Ако говорихте за съседа си, който често ви предлагаше странно миришещо месо, по-късно научиха, че той е зверски сексуален насилник, но също така и предполагаем канибал и сериен убиец на деца, определено бихте се почувствали наистина болни.
Такова преживяване включва няколко семейства, живеещи в малкото американско градче Грейт Фолс (Монтана), което е пресичано от най-дългата река в САЩ, Мисури. Те живееха до човек на име Натаниел Бенджамин Леви Бар-Йона. Но първоначалното му име беше Дейвид Пол Браун.
Имаше нещо нередно с Дейвид от ранна възраст. Това сочи и събитието от 1964 г., когато той празнува седмия си рожден ден. Той получи като подарък от родителите си вълшебна дъска на Ouija, която също стана известна от едноименния филмова обработка.
Насилно дете
Уджията се използва предимно за призоваване на духове, затова младият Дейвид реши да я изпита в тъмното мазе в къщата им. Вие също се обадихте за играта 5-годишен съсед, който се опита да удуши в отдалечено мазе.
Викът на момичето обаче извика майката на Дейвид и тя принуди сина си да пусне момиченцето. Нямаме представа какво го е довело до този акт, но благодарение на него може да се заключи, че садистичните тенденции на Дейвид са били забележими още в ранна възраст.
Подобна ситуация се случи 6 години след като 13-годишният Дейвид отиде със своите 6-годишен приятел шейна. Разбира се, детските забавления бяха само предлог. По време на шейни той заведе момчето до необитаем район, където по-късно сексуално нападнати.
Садист, който се крие зад полицейска униформа
Дейвид израсна, но изврати апетитите за по-малките ученици не отшумяха. И както ще прочетете по-късно, те не се отпуснаха до смъртта му. През 1975 г., когато Дейвид беше на 18 години, той се престори на ченге пред 8-годишно момче.
С този трик той успя да убеди малкото момче на връщане от училище, че трябва да се качи с него в колата. Но там Дейвид го започна тормоз и удушаване.
Нали господинът наблюдаваше отдалеч цялата ситуация, момчето, споменато от първата убита жертва на Дейвид. Но той незабавно се обади на истинските ченгета, които за известно време освободиха сексуалния нарушител.
Но преди да успее да стигне до него, момчето беше в изключително лошо състояние. Намериха го в колата окървавен и замърсен от собствената си урина и фекалии. Дейвид по чудо успя да избегне затвор за това деяние и вместо това получи само 1 година пробация.
Той използва своите 170 килограма, за да задуши жертвите
По време на периода, когато изнасилвачът беше контролиран, той трябваше да се държи като обикновен гражданин. Напротив, абсурдното му наказание повишава самочувствието му и желание за извършване на престъпления. През годината 9-годишно момиче се опитало да я насили. За щастие това успя да се защити, затова Дейвид я изхвърли от колата.
За съжаление този доклад така и не стигна до пробационния служител и затова беше след година безплатен сексуален насилник. Дванадесет месеца по-късно Дейвид получи писмо, в което му благодари от пробационната служба за доброто сътрудничество.
През 1977 г. той отново се опита да се представи за полицай - и отново успешно. Той каза на двойката момчета, че ги арестува по неопределена причина.
Той сложи белезниците на двамата и ги завлече в отдалечен район, където той заповяда на момчетата да се съблекат и след това започна да ги тормози. Като се има предвид, че този път действията му вероятно няма да бъдат наказани само с пробация, той реши едно от момчетата задуши се на собствено тегло.
Тогава Дейвид тежеше около 170 килограма. Но момчето оцеляло по чудо и веднага отишло в най-близкото полицейско управление.
Той спаси другото момче и го натовари в багажника на колата си. Полицията проследи следите на колата и скоро потърси Дейвид. Той все още не е успял да премахне жертвата си номер две. За тези действия той ще бъде осъден 18 до 20 години затвор.
От затвора до психиатрията
В затвора психиатърът говори за идеите си, в които убити, дисектирани и накрая изядени деца. С течение на времето те решиха, че то не принадлежи зад решетките, а на психиатрията.
Той дори смени името си през този период. Така Дейвид Браун стана човек от еврейски произход на име Натаниел Бенджамин Леви Бар-Йона. Казал на приятелите си, че е сменил името си, защото искаше да изпита какво е да бъдеш дискриминиран.
Той прекарва времето си в психиатрия до 1991 г., когато съдия решава, че Натаниел вече не е заплаха за обществото. По това време обаче той очевидно нямаше представа колко греши.
Около месец след освобождаването той нахлу в колата, в която седеше 7-годишно момче. Той се опита да го задуши със собственото си тегло, като седна върху него. В този момент обаче се появи майка му и се обади в полицията. Натаниел беше заловен, но за известно време успя да избяга.
Апартаментът, в който е измъчвал децата
Годината беше 1996 г. и Дейвид, или Натаниел, преустрои апартамента си в малка крепост, в която сексуално малтретира и уж обесва непълнолетни (монтира скрипец на тавана и закачи въже през него).
Но Натаниел изглеждаше като приятен и приятелски настроен човек на публично място. Както споменахме във въведението, съседите често предлагали прясно еленско месо. Той дори твърдеше, че сам го е хванал.
Проблемът обаче беше, че никой в района не беше виждал Натаниел да ходи на лов. В действителност той не е имал никакъв лов и пушка.
През 1999 г. Натаниел се скита близо до местно начално училище с костюм на полицай. Но тъй като той беше в малкото градче Грейт Фолс, ченгетата най-накрая забелязаха човек, който изобщо не принадлежи в техния отдел.
Фалшивото представяне за полицейски служител може да бъде окачествено като престъпление и така Натаниел отново се забърка в беда. Най-големите трудности обаче очакваха изнасилвача само в момента, в който той беше полицията претърси апартамента.
Дневник на убийствата
В апартамента полицията намери хиляди детски снимки, изрязани от списание, странен дневник, написан на вид кодиран език, и не на последно място парче човешка кост.
Преди три години местната полиция издири изгубено 10-годишно момче на име Захари Рамзи. За миг се зачудиха дали този странен тип има нещо общо с отвличането му (Натаниел изобщо отрече убийството или отвличането на Рамзи).
Те обаче не бяха свикнали с подобни случаи в Грейт Фолс, затова изпратиха кодирания дневник на ФБР за анализ. Експертите на ФБР разкриха, че Натаниел той пише в дневник за манията си за изтезания и убийства на деца. Убиецът също пише в дневника си имена на жертви.
Рецепти за готвене на деца
Те трябваше да бъдат точно 22. Някои от тях представляваха първите жертви, които той уби в „времето на Даниел“, други представиха имената на местни отвлечени деца, но трети изобщо не бяха идентифицирани.
Най-голямата мерзост, открита в дневника, са неговите „рецепти за готвене“. В менюто на този луд можете да намерите ястия като "Бебе на скара", "Моето малко бебешко десертче", "Задушено момчешко месо", "Sex A La Carte" или „Бебе сервирано, сервирано на терасата".
Виновникът обаче никога не би могъл да докаже смъртта на Рамзи. Дори майката на изгубеното момче не спираше да твърди, че Рамзи е жив според нея. Дори не ставаше въпрос за доверие на обвиняемия, но тя не искаше да загуби вяра (съдът законно го обяви за мъртъв едва през 2011 г.).
Освен това Натаниел никога не го е правил не осъди канибализма. Въпросното решение нямаше достатъчно доказателства. За щастие обаче полицията успя да го осъди в няколко случая на тормоз и сексуално насилие, за което той беше осъден на 130 години затвор.
Но това не беше достатъчно за хората от града. Те искаха лично отмъщение на Натаниел. Един жител каза, че ако се измъкне, ще го застреля лично.
Но в крайна сметка той умря На 13 април 2008 г. той получи инфаркт. Зад него имаше по-специално наднорменото тегло на Натаниел, което го караше да страда от сърдечно-съдови заболявания. До края на живота си той твърдеше, че е невинен. Точният брой на жертвите му все още не е известен.