Магнолията е точно преди цъфтежа, пролетта танцува първия си рокендрол и сенната ми треска определено ме е прищипала в носа. Все пак не се паникьосвам.

През пролетта всичко

Палавият вятър издуха полупрозрачни найлонови торбички от балконите. Плуват във въздуха като морски медузи. Събирам ги от земята, така че дори тази пролет да имат къде да цъфтят космати колти. През пролетта всичко все още е толкова крехко и несигурно. Възрастните мъже излизат от апартаментите, сядат на пейка, клюкарстват и стоплят старите си кости. Те са щастливи, че най-накрая са оцелели тази сурова зима. Хората от Fejsbúk споделят рецепти за мечешки чесън, почистващи упражнения и инструкции за гарантирано отслабване. Те искат да се родят отново или поне да свалят старата си кожа. Дъщерята вече брои пари за сладолед и с нетърпение очаква да не се налага да носи шапка.

Изглеждаме много по-оптимистични през пролетта. Шкафовете се пълнят с палта, лопатата за сняг действа не на място във вестибюла. Майка ми ме излюпва по телефона: „Измийте прозорците, не се вижда през тях!“ И аз не отвръщам поглед от нея, а само се смея на глас. Птиците се събуждат малко по-рано, наелектризират ми безумно косата, чувам будните бухалки да бучат в калното дърво. Велосипедистите се увеличиха по улиците. През пролетта всичко е в движение. Роботите на близката строителна площадка най-накрая са сменили гащеризоните си, като са навлекли свежа мазилка и са слушали духовия оркестър. Кларинетът обърка леко млечницата под все още гол храст, крещи и изважда изсушен дъждобран от листа с оранжев клюн.

Детските градини извадиха триколките, старицата на пазара бута кадифени кал, вали златен дъжд и сърцето ми цъфти. През пролетта всичко е боядисано в боя. „Няма да пропусна краткия момент, когато кокичетата цъфтят!“, Крещи продавачката и затваря бюфета на гарата десет минути по-рано. Пътниците й прощават щедро и хукват към влака за Кути, улавят залеза в Моравия.

Става някак по-нежно. В парковете първите влюбени двойки си целуват очите. Дойде времето, когато кафенетата заемат улицата със столове с одеяла в пастелни цветове. Звънят кебапи, свирят улични музиканти и малко несъвършено копие на Монмартър изведнъж излиза извън града. През пролетта всичко е по-романтично. Само лъскавите коли, стоящи в сутрешното задръстване, сякаш се забиха в зимното пространство. Шофьорите, попаднали в кабината, не чуват за първи път да вдишват гората в Horskáč.

По радиото предсказват слънчево време, имам непреодолимо желание да пътувам каде-тад и лукът ми в саксията расте див. Косата ми губи, четиридесет и седем всеки ден. Пролетната умора ме приспива веднага след обяд. Разсеяна съм, кихам и говоря на вятъра.

Винаги полудявам през пролетта. Знам, че е да убиваш.

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.