Любовта ми към животните се прояви в мен като дете и към нея ме доведоха моите родители и баби и дядовци, които се занимаваха с развъждане на добитък и също притежаваха няколко кучета. Ще спомена коли коли Бодрик, ирландския териер Енди и крос Дорка. И така, като дете знаех в кой двор в селото какво куче е и знаех всичките им имена. Взех си собствено куче благодарение на кумата, която го спаси. малко бездомно кученце, което някой изхвърли и нямаше къде да отиде. Той беше типичен гад. малък, гладкокос и изключително интелигентен. В градината той се движеше изключително по тротоарите и никога не скачаше по билата. За съжаление дълго време не му се радвахме. Той беше отнет от нас от коварно куче и безотговорността на тогавашния ни ветеринарен лекар. Когато болестта започна да се разпространява наоколо, ние го помолихме да ни ваксинира срещу тази болест. Той отказа с думи, това не е необходимо, той е здрав и млад и такава болест не продължава. Но той дълбоко се заблуди и загубихме нашия Пунтик по жесток начин, защото кучето удари нервните му центрове и Пунтик дори не можеше да се изправи, което имаше толкова силни припадъци. Така прекратихме страданието му.
По-късно с брат ми искахме да получим още един кръстоска, но майка ми дори не искаше да чуе след това преживяване. Но братът го уреди по различен начин и един ден се прибра с малко космат кученце (кръстоска) на ръце. но този ден той трябваше да го вземе обратно. След опита се договорихме с първоначалния му собственик, че ще го ваксинираме срещу болести и ще го приберем у дома само след като кучето развие антитела, така че опитът с предишното куче да не се повтаря. Е, разбира се, през това време нашият Бодрик порасна и когато го прибрахме отново вкъщи, майка ми не искаше да повярва, че е същото и ни подозираше, че сме го заменили:-) Мина времето и ние взе капачка от Бодрик. Въпреки това все още копнеех за чистокръвно куче. Мечтата ми по онова време беше шар-пей, но абсолютно никой вкъщи не го харесваше (освен братовчедите ми).
Един ден отидох в Агрокомплекс в Нитра с братовчед ми. И какво, по дяволите, не искаха, те продаваха малки черни топки пред входа - кученца английски кокер шпаньол. По това време кокер шпаньолът дори не беше сред любимите ми кучета. Той обаче принадлежеше към любимите породи кучета на много добър приятел, който се стопи над него и постоянно ми го описваше. Затова реших да донеса една от тези черни топки вкъщи. И исках кучка, защото вече имах име и знаех разликата в характера между куче и кучка. Имаше само един и го донесох у дома. В къщи, разбира се, играх на театър, че имаше само жени, а мъже няма. Но като добре възпитана дъщеря тази лъжа ме изгори, затова си признах как беше. Разбира се, днес, когато познавам проблема с кучетата без ПП, никога повече не бих купил такова куче.
По това време нашият Бодрик беше на 8 години и беше точно след ваксинацията срещу бяс и имаше много лоша реакция към него - той просто се разхождаше безцелно из двора, все още пиеше вода и капеше от папулата си. Не знам дали е грешната доза, но след това смених ветеринаря и такава реакция никога не се повтаряше с него.
А какво да кажем за живота с Дашенка? Но благодарение на Дашошка, дядо ни отново стана тийнейджър. Това, което те съблазниха заедно, беше невероятно! Истината понякога беше скалпирана, след като Даша го дърпаше за мустаците, но те така и не ухапаха заедно. И тогава си казах, че никога повече няма да притежавам само едно куче. Винаги поне две. Бодрик доживя до една красива 15-годишна и половина години.
И точно тогава минаха 8 години, откакто отидох на шоута и избрах новия си член на групата.
Но ще започна отначало. През 2000 г. отидох да видя изложба на кучета в Тренчин. И тогава хората излязоха от влака с различни кучета, които отидоха да излагат там. И едно от тези кучета също беше борзой - тоест борзой Наталма от Палатин. Тя беше невероятна, особено по отношение на природата. Въпреки че двамата със собственика й обикаляха сградата, където немските овчари пазеха и лаеха, тя вървеше така, сякаш дори не бяха там. просто тези "ухапвания" не са съществували за нея. И това беше дълбоко в паметта ми.
Оттогава съм посещавал много кучешки изложби. Най-много обмислях да си купя средноазиатска овчарка и ги гледах по изложби. Но някак си винаги ме привличаше в кръговете, където бяха изложени хрътки и особено борзои. Никога не съм пропускал възможност да ги видя. Изучавах техните родословия, четях литература. И постепенно тя разбра, че искам не средноазиатска овчарка, а борзой.
Имах само Дашенка вкъщи. Мина една година и след 9 години търсене открих кученца в развъдник Mraja. И знаех точно, че няма да чакам повече. Резервирах Браслетка и отмених почивката си. И парадоксално, но братовчед ми, с когото трябваше да отида при нея и която имаше най-голямото право да ми се сърди за това, ме подкрепяше най-много и ме очакваше с нетърпение. Сега обаче Браслетка наистина я харесва:-) Познава колата си точно и й се усмихва със зъбатата си усмивка всеки път, когато я види:-)
Пристигането на Браслет не зарадва нашата Дашенка. Тя не знаеше какво е малкото, затова я прогони за ръмжене. Тя обаче не се предаде и всеки път, когато Даша й обръщаше гръб, дърпаше дългата си коса на краката си и бързо бягаше. Когато Даша се обърна, тя вече беше на безопасно разстояние. И така отне повече от седмица. докато един ден Дашенка не разбра, че можете да играете и с това малко място. И тогава те вече не бяха съветвани. Те се разбраха толкова много, че трябваше да ги спрем. Дашенка ни подмлади и Браслетка израсна в красавица. Е, за да не е много красива, тя успя да избие един зъб Р3 и да удари предните си крака. Въпреки това, на възраст от 12 месеца, тя успя да спечели титлата Словашки шампион за млада красота. По-късно тя добави малко CAC и резервна CAC. Осиновена е през август 2011 г.
През февруари 2013 г. бях получил защитеното име на развъдника Lenel Словакия и бих искал да се посветя на красивата порода Borzoi като активен развъдчик .