facebook

14.4. 2017 16:31 В реалния свят имаме груба идея как да защитим най-чувствителните - децата. Но как се справяте с предизвикателството в цифрова среда, където платформи като YouTube, Facebook и други се добавят към телевизията, чиито ъгли често дори не знаем за себе си? Ориентираният и цифрово грамотен родител е благодарен помощник за детето.

Децата трябва да могат да изследват естествено света около себе си, за който неговата цифрова надстройка е неразделна част днес. Въпреки че надстройката вероятно няма да е подходящ термин за дълго време. Поколението на днешните млади родители е може би последното, което възприема дигиталната реалност като надстройка.

Връзката на цифровите технологии с нашето ежедневие придобива такива измерения, че вероятно ще има само една реалност за следното. Следователно все още има причина да се попречи на децата да откриват всички негови кътчета, освен ако не са в пряка опасност?

Въпросите обаче дали има опасности и ако да, колко големи са те, са точно тези, на които не знаем еднозначни отговори в дигиталната среда. Във физическия свят е лесно. Отговорният родител знае достатъчно за възможните причини и последици от наранявания, за да може да оцени потенциалните рискове. В психологическото поле е по-сложно.

Гледането на детски канали не помага ни най-малко

Доскоро ентусиазмът за възможностите на новите технологии преобладаваше във връзка с развитието на способностите на най-малките деца. В този случай липсата на съответни знания доведе до общ оптимизъм, а не до здравословна предпазливост. И тъй като всичко, което потенциално помага на децата, е и добър бизнес предмет, торба с инструменти за психическото развитие на малките деца е скъсана.

Отначало това бяха образователни DVD-та, от които детето трябваше игриво да научи първите думи, по-късно и цели телевизионни канали, предназначени за най-малките. Образователните DVD-та бавно изчезват от пазара, тъй като вече не могат да претендират, че са образователни. Все още е възможно да гледате телевизия за най-малките у нас, но във Франция например забраниха всяка промоция през 2008 г., като по този начин де факто им отказаха достъп до пазара.

Настоящите изследвания показват, че гледането на такива програми не помага на децата. От самото начало най-малките деца се учат изключително като слушат и наблюдават реални хора. Самите думи, освен ако не са придружени (не само) от мимики, не оставят в тях значителен белег на паметта.

Въпреки че учените не са съгласни дали приемането на усещания от споменатите програми може директно да навреди на децата, единственият негатив е, че гледането на телевизия замества дейност, която би могла да бъде от полза за неговото умствено развитие.

Когато се сравнява пасивното гледане на телевизия с активна игра, заключенията от изследването са относително ясни. Изследване, проведено от Димитри Кристакис, сравнява способността за решаване на прости умствени упражнения при две групи деца. Първата група гледаше DVD на децата точно преди теста, а втората играеше със зарове. Резултатите от първата група бяха значително по-лоши от втората. В други изследвания е установен отрицателен ефект върху умственото представяне на децата, въпреки че телевизията е пусната само на фона.

Няколко експерти, включително г-н Christakis, признават, че тази разлика може да не е толкова значима, ако пасивното наблюдение бъде заменено от например таблетни игри. Това предположение обаче подкрепя и посочената тенденция: всяка творческа дейност е по-добра от пасивното седене пред екран.

Един час на ден за най-малките

Ако децата вече прекарват времето си пред екрана, важно е да контролирате колко време отделят за тази дейност. Вероятно най-близката до това, което би могло да се нарече професионален консенсус, е непрекъснато актуализираната препоръка на Американската академия по педиатрия относно използването на медии от деца.

Версията от миналия октомври гласи, наред с други неща, че най-малките деца в идеалния случай изобщо не трябва да бъдат изложени на екраните, въпреки че случайният Skype с бабата не трябва да навреди. Според препоръката децата от 18-месечна възраст могат от време на време да гледат безопасно телевизионно съдържание, но само с активното участие на родител.

Академията също така твърди, че от 2 до 5-годишните трябва да бъдат изложени на такова съдържание в продължение на максимум един час на ден, отново с активното участие на родител (разговор с детето за това, което гледат), и 6- и едногодишни деца трябва да имат фиксирани правила за телевизия (родителите трябва да внимават времето, прекарано пред екрана, да не ограничава времето, отделено за сън, класическа игра, разговор и физическа активност).

За по-големите деца проверката на времето, прекарано пред екрана на цифровите устройства, е по-проблематична. Въпреки това родителят трябва да знае какво съдържание получава детето и, ако е необходимо, да го насочва. Той трябва да действа като медиен асистент, а не като строг полицай. Това обаче изисква той да има общ преглед на опциите, които са му достъпни в дигиталната среда.