Възпаление на синусите (синузит) възникват при деца като част от възпаление на лигавиците на горните дихателни пътища, което може да бъде остро или хронично. В повечето случаи са засегнати няколко кухини, рядко се засяга само една полезна кухина.

носната кухина

Полезни кухини.

Полезните кухини са разположени в костите и ограничават носната кухина. Има четири:

  • sinus maxillaris- максиларната кухина е сдвоена
  • челен синус- разположен във фронталната кост, той е сдвоен
  • sinus sphenoidalis- е в тялото на ключицата
  • етмоидни клетки- се намират в обонятелната кост

Всички полезни кухини са свързани с носната кухина, което води до нея. Всеки има четири полезни кухини, не всички от които се развиват веднага след раждането. При раждането присъстват етмоидни кухини, останалите се развиват постепенно. Челюстните кухини се образуват около първата година от живота, челата около четвъртата година, клиновидните през осмата до десетата година. Растежът на полезните кухини е напълно завършен около 20-годишна възраст.

Възпаление на етмоидните кухини може да възникне при кърмачета, възпалението на максиларните синуси обикновено се появява около третата година, а възпалението на челните кухини се появява около петата година.

Поява на синузит

Възпалението на синусите възниква въз основа на инфекция, която прониква в носните кухини от носа. Понякога това възпаление може да бъде причинено от възпаление на зъбите. В изключителни случаи възпалението възниква при външна инфекция, т.е. при рани, при които кожата е увредена.

Ако са засегнати всички полезни кухини, ние говорим за пансинузит.

Дивизия

Възпалението на синусите най-често се разделя на:

  • остър
  • хронична

По-нататъшното разделяне зависи от това коя кухина е засегната, така че може да е възпаление на челната, челюстна, клиновидна или етмоидна кухини.

Остър синузит

Възпаление на максиларните синуси

Най-често се появява възпаление на максиларните синуси, което възниква като усложнение на вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Много по-често се среща през зимните месеци.

Причина за заболяване

Следните патогени са отговорни за заболяването: хемофилия, стрептококи и в някои случаи стафилококи.

Произход и проявления

Лигавицата на носа е подута и възпалена и в носа се натрупва секрет, който трудно се оттича и постепенно затваря полезните кухини, в които гной може да започне да се натрупва.

Основната проява е слузен секрет, който постоянно изтича от носа или се влива в носоглътката. Секрецията в назофаринкса причинява при бебето кашлица, което се проявява особено когато детето лежи или спи. Друга проява е висока температура. Болка рядко е и може да стреля към окото.

Диагностика

  • клинични проявления
  • микробиологично изследване на назален секрет
  • Рентгенова снимка на полезните кухини - изображението показва, че кухините са по-малко въздушни

Лечение

Лечението е симптоматично, което означава, че симптомите на възпаление се лекуват. На децата се дават капки за нос, които освобождават запушения отвор и секретът от носа може да изтече. На децата се дават витамини и, ако е необходимо, болкоуспокояващи. Гнойното възпаление се лекува с антибиотици. Според местна находка кухините се промиват и понякога е необходим дренаж.

Остро възпаление на етмоидната кухина

Възпалението на етмоидните кухини най-често засяга бебета и малки деца. Те присъстват при бактериално възпаление висока температура, подуване на горните и долните клепачи. В орбитата може да се образува гноен налеп и носната лигавица е възпалена и зачервена с гнойни секрети.
За лечение са необходими антибиотици, понякога е необходимо да се консултирате с офталмолог и оториноларинголог.

Остро възпаление на фронталната кухина

Възпалението на челната кухина е рядко при деца, по-често при възрастни. Възпалението навлиза във фронталната кухина от носната кухина. Гнойни секрети се натрупват във фронталната кухина, тъй като при възпаление изходът от фронталната към носната кухина се запушва.

Възпалението на челната кухина се проявява главоболие, болката се намира над челната кухина, тя става по-изразена при кашляне. Това възпаление се лекува подобно на други синузити.

Субакутен синузит

Субакутният синузит е най-често при кърмачета и деца в предучилищна възраст. Възпалението продължава дълго време и има периоди, когато възпалението е относително потиснато, в мир с периоди, когато възпалението се усилва с различни клинични прояви. Челюстта и етмоидните кухини са най-засегнати.

Бронхитът често присъства при деца с подостро възпаление.

Вирусите и бактериите и различни назални деформации са отговорни за това възпаление, което затруднява излизането на секретите.

Произход

Секрецията в носната кухина създава условия за размножаване на бактерии, които причиняват възпаление на лигавицата. Възпалената лигавица е подута и запушва отворите на полезните кухини и секретът започва да се натрупва в кухините. Гнойният секрет се стича по фаринкса и детето го поглъща и част от него попада в бронхите и по този начин се развива бронхит.

Речи

  • слузен секрет в носната кухина
  • кашлица, пристъпи на кашлица
  • децата дишат през устата си, често кървят от носа
  • уголемяване на лимфните възли

Лечение

  • антибиотици
  • капки за нос за отпускане на дишането
  • премахване на секрети от носа
  • сироп за кашлица

Хроничен синузит

Хроничният синузит е рядък при деца, засяга най-вече максиларната и етмоидната кухина.

Рискови фактори за хронично възпаление:

  • назални деформации и други анатомични аномалии на носната кухина
  • уголемена носна сливица
  • нелекуван остър синузит
  • нелекуван кариес в устната кухина

Речи

Проявите често са незабележими, първите прояви включват умора, анорексия.

  • секреция от назофарингеална или гнойна
  • кървене от носа
  • кашлица е налице, когато слузът тече, особено в легнало положение
  • главоболие в челото
  • обонятелно разстройство

Диагностика и лечение

Диагнозата се поставя въз основа на рентгенови лъчи, КТ, микробиологични и алергологични изследвания. Хроничният синузит се лекува с антибиотици за унищожаване на всички бактерии, също така е необходимо да се премахнат причините, които причиняват хронично възпаление, като напр. анатомични аномалии, назални полипи.