07.03.2012 (16:00)
До 1980 г. само един на всеки десет души в страните членки на ОИСР е бил със затлъстяване. Днес повече от половината от населението в тази организация, която обединява най-развитите страни в света, е със затлъстяване или с наднормено тегло.
Според предварителните изчисления този дял може да се увеличи до две трети до 2020 г. Статистиката на ОИСР казва, че държавите харчат до 25 процента повече за здравеопазване.
Поради тези причини няколко правителства решиха да предприемат основни стъпки за борба с епидемията с наднормено тегло. Единият е да се наложи данък върху нездравословната храна с високо съдържание на мазнини или захар. Данъците, заедно с други мерки, могат да подобрят здравето чрез промяна на хранителните навици. По този начин Дания въведе данък върху „мазни храни“, които съдържат над 2,3 процента наситени мазнини. Потребителят трябва да плати 16 датски крони (приблизително 2,15 евро) за килограм мазнина, което трябва да увеличи цената на маслото с 30 процента или торба чипс с осем процента. Копенхаген също въведе акциз за шоколад, сладолед, подсладени напитки и сладкарски изделия в размер на 25 процента.
Унгария, която облага с данъци храни, богати на захар, сол или кофеин, тръгна в същата посока. Това обаче засяга само тези, за които има по-здравословна алтернатива. Финландското правителство също наложи специален данък върху тортите и бисквитите, но обикновените сладкиши останаха освободени. Не се изплъзна и увеличението на акциза върху подсладените безалкохолни напитки, който се повиши с 67 процента. Подобна мярка беше предприета от Франция, като въведе „данък върху захарта“ в размер на 7,6 евро на хектолитър. Няколко страни, включително Белгия, Обединеното кралство, САЩ и Италия, обсъждат същия път.
В допълнение към очакванията за намаляване на консумацията на нездравословни храни и минимално забавяне на растежа на затлъстяването, подобни данъци са и интересна позиция в държавните бюджети по време на фискална консолидация. Датчаните обещават 200 милиона евро годишно от такива данъци, Будапеща 70 милиона евро, а страната на „галския петел“ 280 милиона допълнителни приходи. Те могат да се използват и за лечение на заболявания, причинени от затлъстяване, или за програми за насърчаване на здравословен начин на живот.
Рискът от въвеждането на такива данъци е, че потребителите биха могли да намалят повече консумацията на здравословна храна, за да могат да си позволят да плащат за по-скъпи нездравословни храни. Друг риск в случай на неправилна данъчна настройка е, че хората ще търсят също толкова нездравословни заместители, които няма да бъдат засегнати от данъка. Също така има вероятност еластичността на търсенето на твърде мазни или сладки храни да бъде ниска и по-високите цени няма да намалят тяхната консумация.
Независимо от здравето или държавния бюджет обаче, определено си струва да не страдате от затлъстяване. Според ОИСР хората, страдащи от това заболяване, печелят средно с 18 процента по-малко от хората с нормално тегло.