Прочетох отговор на една от статиите си за сладкиши. Читателката (кандидат за отслабване) изрази задоволството си, че разбира как работи "всичко", но все още чакаше съвет. Съвети как да се отървете от сладките си вкусове. Никога обаче не съм казвал, че вкусът към сладкото трябва да бъде премахнат.

наднорменото

Никога не съм казвал, че само сладкишите са виновни за наднорменото тегло. Вкусът към сладкото е естествен, както и яденето на сладко.

Читателят продължи да пише колко несправедливо е, че стройните й колежки са пълнени със сладки по цял ден на работа и не й е позволено.

Защо повечето хора, които обичат сладкото и не трябва да се отказват от тях, са тънки? Те обаче ядат „забранени плодове“ и въпреки всички правила не наддават на тегло?

Защо американско проучване преди няколко години установи, че парадоксално, слабите хора, които нямат проблеми с наднорменото тегло, са сред най-големите любители и потребители на сладкиши.?

И защо добрият ми приятел и сладкар Миро Смртка от Липтовски Микулаш, който може да прави най-фантастичните десерти и сладкиши, не напълнява и всъщност изглежда като някаква изтощена смърт.?

(Миро, ако случайно го прочетеш, не се обиждай и ще те поканя на бира.)

Преди няколко дни бях в Щурово и също спрях с колегите си в сладкарницата. Десертите не бяха много, но ако някога се окажете там, препоръчвам да опитате кубчето лимон. Тя беше отлична. (Останалите десерти вече не бяха толкова вкусни, ядох втория насила и третият не изяде след дегустация, вкусът му беше лош като другия.) Огледах се и не забелязах, че има дебели хора сред посетителите на сладкарницата. Няколко стройни, клюкарстващи старици, спазващи следобедния ритуал и пиещи кафето си с неразделната „Мелшпейска“. Имаше дори дама, която бих предпочел да назнача на анорексици, според външния й вид. Бих казал толкова по-добро средно тегло за компанията. По-скоро бих преценил, че в сладкарницата има по-малко посетители с наднормено тегло, отколкото в посетителите на супермаркетите.

Дори по време на отслабване включих в менюто си сладкиши. Те не бяха „калорични бомби“, но тялото лесно се заблуждаваше. Ако например бях на обяд кнедли от охра, пълнени с ягоди (или череши) със сос от сладък извара с ванилия и лимон и поръсвах всичко с шоколадови мюсли, тогава такава храна би могла да ме задоволи точно като всяка друга. Всъщност това не е такова нарушение срещу здравословния начин на живот, тъй като по отношение на съдържанието на протеини, мазнини и въглехидрати е сравним с напр. с пържени пилешки гърди със сос и кнедли. Имаше само една малка разлика. След такъв обяд интерпретациите на сладкарниците, когато следобед се разхождах из града, ме оставиха студени. По време на отслабването дори станах любител на шоколада, който преди почти не ядях, а сладките храни станаха неразделна част от диетата ми.

Една от моите приятелки също успя да свали 26 килограма и при едно пътуване в планината беше натъпкана със сладки пръчици. Посочих й, че подобни пръчки напълняват и че 2 пръчки и половина имат в себе си толкова енергия, колкото голяма порция ориз с месо и зеленчукова гарнитура. Тя се разстрои:

- И ти ми казваш само, че сега, след като отслабна, баровете с мюсли напълняват!? Аз обаче ги изядох по време на отслабване! За щастие не знаех за това.

Слабите хора, които ядат сладкиши, не знаят, че сладкото напълнява и затова са слаби.

Загубата на тегло е свързана с нещо различно от това да не ядем сладкиши и ние, любителите на сладкото, се радваме, че е така. Нека се радваме, че е толкова сложен, защото животът без сладка награда след известна физическа активност вече не би бил толкова щастлив. Или такъв неделен следобед с кафе, но без бисквитка, би бил направо тъжен.