абортирани деца

Този петък в градските гробища в Дома на траура ще бъде завършен двугодишен проект с тържествената благословия на гроба и откриването на паметника на неродените деца. Самият акт на откровение е в ръцете на важни гости. Личности от NRSR, местната власт и нашият кмет и депутати обещаха да участват. Поканени са много други важни гости от политическия, културния и духовния живот. Програмата започва в 15 часа. икуменично поклонение на словото, което ще бъде отпразнувано заедно в траурната къща от трите църкви в града. След приключването му участниците ще се преместят до мемориала, където празникът ще продължи с откриването на мемориала и благословението на гроба. Вярваме, че това специално събитие за Свидник ще привлече много хора, приятели на живота.

Самият гроб за неродени деца е конкретна помощ за родителите, които въпреки подготовката за раждането на бебето си, не виждат този момент, а напротив, трябва да се справят с тъжната ситуация на погребението му. Във време, когато се занимаваха с избора на име, избора на кумове, осигуряването на екипировка, подготовката с радост и очакване за деня на „D“, изведнъж дойде неочаквана ситуация и те обикновено няма къде да погребат бебето. Гробът е готов за такива деца. В същото време все още е най-добре да се погребе бебето в гроба на починалите му членове на семейството.

ДОСТОЙНОСТ НА НЕРОДЕНОТО ДЕТЕ

Защо всъщност да погребваш неродено бебе? Но тъй като той е нашето дете, той не заслужава да се окаже биологичен отпадък. Напротив, можем да го почитаме като свой, като му дадем име, можем да му покажем достойнството на човека, като го погребем като личност. Не на последно място, като вярващи, ние вярваме, че Бог го е дарил с безсмъртна душа при зачеването и че той продължава да живее и може някой ден да го срещнем. Създаден е не само конкретен човек, но и същество с уникална душа, чието сърце започва да бие на 18 дни и бие с честота 167 пъти в минута през 4-та седмица. Към 10-та седмица той вече има уникални пръстови отпечатъци, от в края на 12-та седмица се развиват ноктите, всички вътрешни органи, урината започва да се отделя, възможно е да се улови пола, детето вече движи крайниците, пръстите, може да набръчка гиганти. Парадоксално, но до този период словашкото законодателство позволява законно убиване на такова вече развито дете по молба на майката и без да се посочват причините.

ГРОБА И ПАМЕТНИК

Както казах по-горе, ние не искаме да бъдем тези, които ще съдят, а тези, които ще предоставят помощ. Следователно гробницата ще бъде комбинирана с мемориал, така че не само гробницата ще бъде в помощ, но и мемориалът. Мемориалът е да "крещи" и да прокламира любовта на детето, не само да изобрази детето като все още живо в своята духовна същност, но и да изобрази и двамата скърбящи родители, мъж и жена. Единственият административен и конституционно определен модел на брак. Надеждата трябва да излезе от скулптурата. Следователно то трябва да бъде не само място за почит, но трябва да има и образователно измерение за изграждане на уважение към живота, брака, семейството. Паметникът на неродените деца, изобразяващ и двамата родители и абортираното дете, е уникален, единственият в Словакия. Паметниците постепенно се увеличават, те вече са в много градове и села и много от тях са уникални в изобразяването си. Друга уникалност е гробното място за съхранение на останките на неродени деца, засега в Словакия има само няколко такива гроба. Най-близкият официален общ гроб е в Кошице.

При избора на скулптурата и автора през 2018 г. бяха поставени основните изисквания, които вече бяха споменати по-горе. То трябва да изобразява и двамата родители с детето, трябва да излъчва надежда за друга среща, не трябва да бъде упрек, трябва ясно да съобщава уважение към живота и важността на всеки човек.

Тези изисквания са материализирани от двама автори, единият от Чешката република, другият от Словакия. Въпреки че една година играехме с чешката версия, в която също имаше ангел, носещ абортирания плод до вечността, в крайна сметка изборът падна върху творбата „Мемориал на неродените II“. от работилницата на Мартин Худачек от Телгарт.

Скулптурната група също има своя история, идея, довела до изобразяването, но ние искаме да разкрием тази символика само на тържествата на отделно информационно табло.

Церемонията ще бъде извършена и от d.o. Душан Шкурла, съорганизатор на национални походи за живот в Словакия, активист на пролифера, свещеник и координатор на Службата за Апостолат за защита на живота. В проповедта той ще представи конкретни преживявания с тази тема, особено с погребението на деца, със сигурност ще представи някои статистически данни и процедури за погребение в Кошице.

Бих искал да ви напомня, че доскоро всички абортирани деца се изхвърляха като други биологични отпадъци в болниците. До усилията на активисти като п. Магдалена Полонова помогна за промяна на общественото мнение за третирането на останките от абортирани деца, но те постигнаха главно законодателни промени.

След няколко промени, те показват днес, че болничният персонал информира майката при аборт, че има възможност да поиска тяло или заловен биологичен материал с уловените останки на бебето въз основа на писмено искане, за да може след това тя да бъде погребан достойно.

В същото време този изменен закон за погребението отговаря на проблема и необходимостта от днес да се решават все повече и повече спонтанни аборти, дори в тази област. Убедени сме, че вече е нарастващ проблем не само да се зачене дете, но и да се роди правилно. Огромен брой спонтанни аборти също е повдигнат пръст, че нещо не е наред. Съществуват ясни научни открития, че основната причина е, наред с други неща, хормоналната контрацепция, която пасивно се приема от всички в остатъците, които естествено се отделят от жените в природата и по този начин в цикъла. За жените, които са дългосрочно настроени да приемат хормонални хапчета по някаква причина, ако искат да забременеят, трябва да бъдат настроени на различна „химия“. Лесно е да се каже, че в случай на контрацепция те първо пият хапчетата, за да не забременеят, след това пият хапчетата, за да забременеят.

Фактът, че това не са малко, се потвърждава и от статистиката на обществените здравни заведения, които през 2016 г. са заловили почти 16 000 абортирани деца. Спонтанно и изкуствено. Говорим само за официални номера, неофициално те със сигурност са в пъти по-високи, може би няколко пъти.

Чехите са пример за факта, че тази тема не трябва да бъде просто практика на вярващите. Като атеистична държава те имат изключителен закон, който гарантира, че всички абортирани деца са погребани достойно от държавата.

Полша има и друго изключение, вярно е, че ако родителите не проявяват интерес, всеки може да погребе абортираното дете (болничен персонал, асоциации и др.), Като в същото време в Полша родителят може да кандидатства за надбавка за погребение и държавата дава на жената време за платена регенерация на здравето.

Ние като вярващи трябва да приемаме погребението на мъртвите за даденост, това дори е акт на телесна милост, израз на любов към човека.

ПРОЦЕДУРА СЛЕД

Няколко от горепосочената информация вече бяха представени в предишни издания, сега бих подходил към самата процедура за поемане на абортирано дете до погребението му.

1. Преди всичко е необходимо да поискате предаването на останките въз основа на писмено искане (което може да бъде намерено и на нашия уебсайт, но то трябва да ви бъде предоставено и от доставчика на здравни услуги), според законът болницата трябва да го съхранява за тази цел в рамките на 4 дни.

2. Впоследствие е необходимо да се свържете с погребалната служба, която ще осигури като единствено юридическо лице транспортирането и съхранението на останките до момента на погребението.

3. Свържете се със свещеника според религията му с молба за погребение. Впоследствие ще бъдат договорени датата и цялата церемония

4. Ако родителите нямат собствено място за погребение и искат да го погребат в нашия гроб, е необходимо да се свържат с администратора на гробното място - нашето гражданско сдружение и да се споразумеят за подробностите. За нас тази услуга е безплатна.

Платената вещ е погребална услуга, която осигурява транспорт от болницата и съхранение на останки, или самото погребение, ако детето няма кой да погребе.

Начинът, по който детето е погребано, зависи от неговия размер, т.е. в ранните етапи на бременността се поставя в урна заедно с почвата. Ако става дума за по-голямо дете в по-късните етапи на бременността, което вече не би влязло в урната, то вече е по-различно, след като кремацията може да бъде поставена в гроба в урната или погребана в отделно ковчеже, дори домашно приготвено.

Родителите получават удостоверение за погребение на детето, урната е маркирана с името и други идентификатори и е регистрирана в администратора на гробището.

Вярно е, че ако дадем на детето име, не само сме го приели, но и можем да го регистрираме, ще му покажем уважение, като в същото време лекуваме болката си през целия процес. Чрез погребението му показваме достойнство като човек, имаме възможност да се върнем при него.

В заключение се надявам, че това Божие дело чрез паметника ще послужи повече за просветление на уважението към живота, отколкото в гроба, за да погребе децата ни.

НАСТОЯЩО КАНИМЕ ВСИЧКИ ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ В ПЕТЪК, 26 ЮНИ 2020 В 15:00 ч. В КЪЩАТА НА УТРОТО ДО ГРАДА ЧИНТОРИН В СВИДНÍК.