ДОБРЕ
„Готите (източногерманското племе), според тяхната собствена традиция, произхождат от Готискандза, разположена само смътно в южната Скандинавия.“ 11 Легендата разказва, че причината за миграцията им в северното Черно море е била пренаселеността на района, който са обитавали, по-точно района, простиращ се между реките Одра и Висла. Археолозите обаче опровергаха достоверността на тази легенда, защото не намериха никакви находки, които да потвърдят толкова мащабно изтегляне. Смята се, че това е постепенно прогресиране на културния кръг, наблюдаван от края на II век, от района между Одра и Висла към Украйна до северното Средиземноморие. „Този процес отне почти сто години“ 12.
С течение на времето готите са получили много важна властова позиция в северното Черно море. Тяхната култура тук влиза в контакт със „сарматската, иранската, скитската, номадската, франкската и гръцката култури, поемайки техните постижения и ставайки„ посредници “на влиянието на тези напреднали културни области върху други германци в западните части на Европа„ 13.
ГОТАН ЕКСПАНСИЯ
Възходът на готите е станал около 238 г., когато записваме техните изблици, насочени предимно към римските провинции (т.е. особено провинция Долна Мизия), разположени в долното течение на Дунава. Те са придобили много военнопленници тук, които са предали на римляните само след като са платили откуп и след това са напуснали окупираната територия.
Въпреки това, „през четиридесетте години на III век, изплащането на пари е спряно, което води до масивна инвазия на варварите през 250 г.“ 14. Командир на тази експедиция беше готският крал Книва, един от най-способните германски водачи. На негово разположение армията беше съставена не само от самите готи, те включваха и племената Вандал, Карпов, Бастарнов, Тайфал, а имаше и римляни, които готският крал спечели на негова страна. Книва демонстрира изцяло тактическите си умения в тази експедиция и си тръгва като победител с богата плячка, която спаси живота на останалата част от римската армия.
Този готически успех предвещава поредица от „големи нахлувания в Северните Балкани и Мала Азия. Тъй като районите в близост до дунавската граница вече бяха унищожени и ограбени, нападателите трябваше да се придвижват все повече и повече за плячка.
От 255 г. започнаха да се извършват и атаки от морето. Рим през 257 г. определено загуби важната провинция Дакия, която лежеше приблизително на територията на днешна Румъния.
Около 10 години по-късно (приблизително 267) се е случило най-голямото и разрушително нашествие на готите в източните провинции. Атаката е насочена към Гърция. Те са използвали огромен флот, за да ги транспортират, който уж наброява до 2000 кораба. Севернобеломорският вятър му създава големи проблеми и много кораби се озовават на дъното на Егейско море.
Готите в Гърция се насочват към планината Епейр, където са победени през 269 г. от новия император Клаудио II, който получава титлата Готик. „Останките от варварите бяха събрани и вербувани в римската армия или заселени в дунавските провинции, които за повечето от тях изглеждаха по-приемливи от завръщането у дома.“ 16 Картичката бавно, но сигурно започна да се обръща в полза на риаманите, и може да се каже, че вече след 270 г. готите се оттеглят от своята територия. Има период на относително по-спокойни отношения между готите и римляните, допълнително укрепени от Договора от 332 г., който предоставя на готите годишни такси от римляните за предоставяне на техните военни части на римските легиони, а също така им позволява да възобновят търговията с Дунавските провинции.
ВИЗИГОТИ И ОСТРОГОТИ
Междувременно готите образуват два племенни съюза в Черно море. Те бяха разделени на вестготи (тервинг - обитатели на горите) и остготи (грейтунги - степни обитатели). Вестготите (западните готи) са заселили райони в басейна на Долен Днестър и югоизточните Карпати. Остготите (източните готи) са живели в басейна на Днепър, в Крим и в крайбрежните райони на Аралско море.
ВУЛФИЛА
„Най-голямото разрастване на готските племена е регистрирано в района на Източна Европа през 4 век, по време на управлението на остготския цар Еманарих. По време на управлението си Вулфила, епископ, ръкоположен в Константинопол, започва да работи и разпространява християнството сред вестготите в долния Дунав. Известно време той е работил в Източната Римска империя, по времето, когато там е преобладавало арианството, „учението на свещеника Ария, отричащо идентичността на божествената същност на Христос със същността на самия Бог и признавайки само неговото сходство.“ може да се обобщи, както следва:
• Синът не е Бог, а Божие създание. Той е създаден от нищото и не е от една и съща същност с Бащата.
• Синът е създаден по свободната воля на Отца и е най-съвършеното от създанията.
• Синът не е вечен като Отец, Отец има време приоритет пред него.
• Той стои толкова близо до Бог, че Бог го прие като Син. Синът обаче е призован само в морален смисъл, както хората са наричани „деца на Бог“.
Това учение беше толкова повлияно от Вулфил, че той позволи на Евсевий Никозийски да бъде назначен за епископ и реши да разпространи тази вяра в други области. Затова той се завръща като мисионер сред готите, където разпространява арианството. Той е една от великите фигури не само в готическата история. От германско руно и някои гръцки и римски букви той съставя готическата азбука, в която превежда Библията от гръцки език. Фракциите му са запазени в т.нар Codexe Argenteus (намира се в Университетската библиотека в Упсала) и Codexe Carolinus. Улфил успял да кръсти много вестготи и остготи, приели християнството в арийска форма, но не всички. Имаше готи, които останаха верни на първоначалния германски бог.
ВИЗИГОТИ
МИГРАЦИИ
Няколко десетилетия тихи години бяха изминали от големите готски нашествия на римски територии и на дунавската граница на Римската империя тя отново започна да кипи. Основната причина за вълненията бяха хуните - „съюз на номадски племена от монголски и тюркотаски произход“ 19, който през 375 г. китайците отблъснаха от своите граници в Далечния изток. Когато хуните видяха, че няма да проникнат на китайската граница, те се „обърнаха“ и започнаха да се движат на запад, изтласквайки други племена пред себе си.
През 375 г. те стигнали до Черно море, където се простирала империята Остгот, по това време управлявал крал Ерманерих, за когото се казвало, че е бил много обикновен воин. Освен това той не разчитал на такъв масивен „натиск“ (сила) като хуните нападнали неговата империя. „Силата на неочаквания ураган го разтърси. Дълго време той се опитваше да поддържа земята здраво под краката си. „20, но след като загуби битката, когато видя, че всичко е загубено, той се самоуби. Витимер се възкачи на трона, като направи още няколко опита да спре хуните, но без резултат. Остготската империя е свалена от хуните и нейното население (което не бяга) попада под тяхно управление.
ВИЗИГОТИ
След събитията, които се случиха в остготската империя и допринесоха за нейното неразделно разстройство, вестготите осъзнаваха опасността под формата на хуни, а техният лидер Атанарик изпрати войски да защитават границата срещу хуните, като същевременно възпрепятстваха проникването на отстъпващите остготи неговата територия. Някъде по това време Витимер падна в битка и повечето остготи станаха хунски поданици.
И така борбата с хуните се паднала на вестготите. През лятото на 376 г. техният началник Атанарик повел войската към Днестър и се укрепил там. Под прикритието на нощта хуните незабелязано нападнали армията на Атанарих и я принудили да отстъпи, в която обаче Атанарик бил господар и армията му останала практически невредима. И така Атанарих решава да построи поредица от укрепления срещу хуните, но дори тази стратегия не му се отплаща, тъй като хуните заобикалят тези укрепления и разграбват вестготските складове за храна. След този провал Атанарич започва да губи политическа подкрепа. Той е изоставен от „по-голямата част от хората, тъй като хранителната бедност подкопава властите му и търси дом, за който варварите няма да знаят нищо.“ 21 Гладуващите се присъединиха към Фритигерн, лидер на опозицията, който говори за търсене на убежище Хун някъде в Европа. Атанарич се оттегли в Трансилванските планини с „шепа“ верни.
ВИЗИГОТИ В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
„През 376 г. хиляди германци започнаха да се събират по долния Дунав, за да потърсят защита от грабителските хуни на южния бряг на реката.“. Валент трябваше да реши да им позволи да влязат в Рим. По това време той нямаше представа какво сериозно решение е взел. И че последиците за него ще носят не само него, но и Римската империя.
„И така, благодарение на съгласието на императора, готите получиха възможността да преминат Дунава и да заселят части от Тракия. Те плавали денем и нощем от брега до брега, на групи лодки, салове и издълбани стволове на дървета. Река Дунав е най-трудна за преодоляване и дори тогава, след чести дъждове, нивото й се повишава. ”23
Съгласието на императора за заселването на вестготите не е необичайно. Първо, тъй като вестготите на Фритигерн са, за разлика от християните на Атанарих, второ, арийци като Валент продължават да търсят място за живеене и Валент им дава „празни“ територии в Тракия и в крайна сметка това е нация от войници, която ще допълни Валенти легиони. Валент дори им обещава щедри хранителни запаси, поне докато успеят да си набавят и отглеждат собствена храна.
Вестготите, водени от Фритигерна, се заселват на римска територия като колонии. Скоро след това други групи германци дойдоха при Дунава и също поискаха разрешение да се установят в империята, но не го получиха. Валент заповяда на Фритигерн да ги задържи извън Тракия, но общуването с хората на Фритигерн беше много проблематично. Първо, защото римската администрация на Тракия ги третира като поробена нация, натоварвайки ги с несъразмерно високи данъци и трудови мита, а също и защото губи дажбите за храна, които самият Валент им е изпратил. И така „ужасен глад почти избухна сред вестготите“. Не след дълго Тракия попада в ръцете на вестготите. През 377 г. Фритигерн побеждава по-малка римска армия при Марцианопол. Силата му непрекъснато нарастваше, когато към него се присъединиха още готи, заселени на Балканите. Освен това ситуацията за Рим се влошава бързо, тъй като други германски племена започват да проникват на тяхна територия през долното течение на Дуанджа.
Поражението на римляните в Тракия принуди император Валент да сключи мир с персите и да се върне в Константинопол, за да се справи веднъж завинаги с вестготите.