Тази публикация не е за „пролетен детокс“ или диети за смути. Става въпрос за постенето, което реших да следвам по съвсем друга причина и особено от любопитство, как мога да се справя с всичко това. Ако прочетете публикациите ми или тук, или в instagram, знаете, че аз съм човек, който ще оцелее без месо, а не без сладко. По-рано обаче се отдавах на месо поне през ден. Затова реших, че през периода на гладуване ще се опитам да избягвам месото и съм много щастлив, че успях.
Защо всъщност реших да постим? Ние сме вярващо семейство. Наблюдаваме пост и по този начин ден без месо и пълно засищане, когато то се дължи. Въпреки това реших да изрежа месото напълно. Първо си казах, че ще го ям само два пъти седмично, но в крайна сметка оцелях без него напълно. Исках да подкрепя и дядо си, който дори не пие кафе, не консумира сладкиши и не играе на карти 😀 и това е нещо, което трябва да се каже.
Издържах без месо точно 40 дни и мога да кажа, че се чувствах много добре по време на пост, жизнена и все така пълна с енергия. Замених месото с риба, козе сирене и тофу. Мисля, че тези дни бяха много добри за мен. Не само храносмилането ми се подобри, но като цяло се почувствах по-добре и „по-лесно“. Въпреки че трябва да призная, имах криза около пет пъти и по това време си мислех, че вкусът към месото ще бъде по-силен от мен. За щастие всичко свърши и тогава мислите ми помогнаха, че вече имам по-голямата част от себе си и не мога да позволя да контролирам вкуса си.
Благодарение на този бърз също установих, че не се нуждая от месо толкова често и затова няма да го търся толкова често. Определено обаче няма да бъда вегетарианец 😀 Аз съм дете от дете, а по-скоро растителен тип човек, отколкото месояден.
Разпети петък Исках да остана с майка си по цял ден без храна само на вода и чаени чаши. Но вече не успях. В 11:30 се почувствах толкова зле, че трябваше да ям, така че не търках тялото си и не си позволявам храна, макар и по-леки и много по-малки порции.
Лично за мен това беше страхотен тест за психиката, а също и за търпението, което спечелих за себе си 🙂 Надявам се, че сте се насладили на празниците както трябва в кръга на близките си!
Практикувате ли нещо подобно? Може би от гледна точка, различна от вярващия?