Макс Груп | 28.01.2020 |

едно място

Кодексът на труда гарантира на всеки служител поне 4 седмици отпуск като основна област. Разбира се, размерът на отпуска зависи и от броя на отработените дни от работодателя и от това дали служителят работи 40 часа или по-малко седмично на базата на по-кратко работно време. Работодателят може например да удължи основния размер на отпуска над основния си размер в съгласие със служителя или чрез колективен трудов договор.

Отделно Кодексът на труда предвижда минималния размер на отпуск за служител, навършил 33 години до края на съответната година и за определени специфични професии, особено в образованието и научните изследвания.

Служител, който навърши 33 години до края на годината, има право на минимален отпуск от 5 седмици, вече през конкретната година, през която е навършил 33 години.

Специален минимален размер на отпуск от 8 седмици се прилага за педагогическия персонал и професионалния персонал съгласно Закона за педагогическия персонал и професионалния персонал, университетските преподаватели и, например, научноизследователския и артистичен персонал на държавни или държавни университети.

Изменението на Кодекса на труда в сила от 01.01.2020 г. разширява кръга от лица, които имат право на минимален период на отпуск от 5 седмици.

От януари 2020 г. минималният размер на отпуск от 5 седмици ще се прилага и за служители, които са на възраст под 33 години и се грижат постоянно за дете. В същото време не е решаващо по каква причина се грижат за детето, дали са родители на детето или детето е в приемна грижа или в приемна грижа. Това могат да бъдат и служители, които се грижат за дете въз основа на съдебно решение.

Практическият въпрос за служителите и работодателите остава как служителите ще докажат на работодателите, че постоянно се грижат за дете. Има няколко опции. Служителят може да представи на работодателя акт за раждане на детето, съдебно решение, да приложи данъчен бонус за детето, респ. уведомете работодателя чрез тържествена декларация, че той се е грижил за детето постоянно.

Ако служителят докаже на работодателя, че се грижи за детето чрез документи, в които се намират и личните данни на трети лица, особено данните за непълнолетното дете, е необходимо работодателят да се справи с тези лични данни законно и в съответствие с Общия регламент за защита на личните данни. Подходящ начин за работодателя би бил да определи във вътрешните правила как служителите могат да докажат, че се грижат за дете. Работодателят трябва също така да коригира своята документация за защита на личните данни, за да съответства на защитата на личните данни на други хора, които работодателят ще събира и обработва по този начин, по-специално защитата на личните данни на непълнолетни.

Изменението на Кодекса на труда е особено подходящо за родители на деца и други лица, които се грижат за деца на постоянна основа, като в същото време се предполага положителното му въздействие върху брака, родителството, отглеждането на деца и туризма.

С тази промяна Словакия ще се превърне в една от най-европейските страни, осигуряващи по-висок социален стандарт за служителите, които се грижат за деца.