На първо място, нека разгледаме по-отблизо самите ендорфини. Това е група вещества от пептидна природа, които се образуват от комбинацията от няколко аминокиселини и се образуват в мозъка. Те се наричат още невропептиди и има около двадесет от тях.
![]() |
Те могат да достигнат няколко места в тялото ни и да създадат един и същ вид комуникация между клетките. Производството на ендорфин се предизвиква от стрес. Техните ефекти и свойства са подобни на опиатите, използвани в медицината (например известният морфин). Затова са свикнали да ги наричат вътрешни опиати. Техните най-известни положителни ефекти включват благоприятен ефект върху настроението и намалена чувствителност към болка.
Връзка между упражненията и ендорфините:
Групата на ендорфините включва вещества с по-сложни наименования като бета-ендорфини, енкафини и динорфин. Бета-ендорфин (или съкратено БЕН) е най-важният от тях. Има най-голям еуфоричен и аналгетичен ефект. Самото упражнение води до повишено производство на бета-ендорфин, което увеличава апетита след спирането му. По този начин тялото индиректно е принудено да се храни в ситуации, в които е отделило определено количество енергия за физическа активност. Нивата на BEN в кръвта се увеличават след продължителни субмаксимални упражнения, но също така и когато сме изложени на психически стрес.
Всеизвестен факт е, че редовното упражнение е един от най-добрите антистресори някога. Трябва обаче да се припомни, че той трябва да достигне определен минимален интензитет и продължителност. Обикновено се отчита интензивност от най-малко 65% от максималната консумация на кислород в продължение на няколко десетки минути.
С редовно обучение можем по-лесно да индуцираме повишено производство на бета-ендорфини. Този факт ни позволява да разберем по-добре т.нар симптоми на отнемане, които се появяват при спортисти след внезапно прекъсване на редовния тренировъчен процес.
Ендорфините определят предимно начина на извършване на физическата активност. Ниската интензивност води до намаляване на стресовия хормон кортизол и поради това не се образуват бета-ендорфини. От друга страна, интензивните силови тренировки или аеробни тренировки повишават както нивата на кортизол, така и бета-ендорфините.
Бета-ендорфинът е причината физическото натоварване да има и простресов ефект. Повтарящият се стрес, причинен от физическа активност, впоследствие причинява увеличаване на ендорфините. В резултат на това повечето спортисти развиват често цитираната тренировъчна зависимост. Много се говори за този ефект сред жените, които се занимават с развлекателна аеробика, но същото е и с други дейности. Ако по някаква причина редовните тренировки бъдат прекъснати, нивата на бета-ендорфин ще намалеят и резултатът ще бъде влошаване на настроението и мускулната болка, въпреки че те не са обременени.
Ендорфините влияят и на имунитета във връзка с физическа активност и спорт. Подобряването на имунната система е относително логично и необходимо, тъй като рискът от увреждане на тялото се увеличава с взискателна активност. Физическата активност, която не е изключително интензивна, също има смисъл. В такъв случай обаче не може да се очаква такава значителна еуфория по време на или след представлението, както при по-взискателните изпълнения.