Твърди се, че Lluvia de Peces или дъжд от риба се появяват в село Йоро поне веднъж, а понякога дори два пъти годишно. По време на огромна буря се казва, че малки риби падат от небето.
Легендата разказва, че от 19-ти век, между май и юни, в селото редовно се излива буря, която носи силен дъжд. Когато бурята свърши, улиците са пълни с метеща се риба.
През 70-те години екипът на National Geographic действително открива риби по улиците, но няма доказателства, че те са паднали от небето. Това е едно от малкото достоверни заснемания на събития.
Съобщава се, че хората по света са преживявали подобни животински дъждове няколко пъти, но липсват научни обяснения. Най-простата версия е, че силните бури изливат реки от коритата, прогонвайки някои животни от домовете им и след това ги хващайки по улиците. Друг идва с обяснението, че бърза вълна ще изведе рибите на улиците и след това бързо ще изчезне отново, което създава у зрителите впечатлението, че рибите са паднали от небето.
Изключително изключителни случаи също съобщават за реалното падане на риби от небето, когато животните се транспортират от водна буря. Водната буря е малко торнадо, което се люлее над водоем. Въпреки че торнадото не „смуче“ вода, то е в състояние да прибира малки животни и да ги прехвърля на друго място.
Най-удивителното при дъжда в Йоро е, че намерените риби не са от местни води, а до 200 км отдалечен Атлантик. По-обосновани теории твърдят, че тези риби живеят в подземни реки и се измиват на улицата, вместо да падат върху тях. Тази теория се подкрепя и от гореспоменатото изследване на National Geographic от 70-те години, което установява, че намерените риби са слепи.
В Йоро обаче хората интерпретират събитието по-скоро като религиозно, отколкото като естествено събитие. През 1860-те години католическият свещеник Хосе Мануел Субирана се моли за храна за гладните. В края на молитвите му рибите започват да валят от небето. От 1998 г. Lluvia de Peces се провежда в чест на чудото, което включва шествие с портрети на Хосе Мануел Субирана по улиците.