След първите два житейски въпроса, които съм обсъждал в предишни блогове, ще се обърна към последния днес, който казва: "Писна ли ми?"
Най-лошото от всичко обаче е, че дори когато постигнем това, което желаем, нашето недоволство не изчезва и само потвърждава, че вкусът расте с храната. Така че дори да задоволим всичко, за което сме жадували, удовлетворението няма да дойде, алчността нараства, все още не сме достатъчни, все още сме ядосани и постоянно сме нещастни. Сякаш чудодейно привличаме ситуации, в които виждаме как сме се провалили. В магазина друг получава предпочитание, в ресторанта другите имат по-голяма порция, в хотела приятелите имат по-голяма стая. Разбира се, глупост е това да е винаги така, но вниманието на ненаситен човек не може да възприеме какво има достатъчно и какво прави добре, но въпреки това той обръща внимание на малкото.
Тази наша алчност и алчност е силно подкрепена от развитието на икономическото общество на потреблението. Предлага ни все повече и повече снимки на това, от което се нуждаем, за да бъдем щастливи и сити. Това усещане обаче е усещане, което излиза на повърхността, защото всичко ново бързо ни се гледа и вътрешното недоволство отново задейства неговата тревога и ни връща в лошо настроение и сравнение.
Как да изляза от тази луда програма? Винаги казвам, че степента, до която това, което ни унищожава в живота, е различна от човек на човек. Достатъчно е някой да се огледа и да осъзнае колко добре се справя. Някой трябва да види истински трагичните събития от живота на някой друг, а някой трябва да преживее собствената си лична загуба, за да започне да преоценява какво наистина се случва в него и какво наистина го принуждава да продължава да се ядосва и да гони. Някой се нуждае от часове терапия, някой се нуждае от партньор, който да му покаже другата страна на света, а някой наистина трябва да загуби всичко, за да осъзнае за какво наистина се интересува в живота.
Винаги казвам, че нашите мозъци и рационални възприятия са обучими през целия ви живот и на всеки етап от живота си можете да спрете, да помислите и да започнете да правите промени в живота си. От личен опит знам, че е идеално, ако сте подкрепени от някой, който е преминал през това и разбирате нашата човешка слабост.
Ще завърша с разказ, който прочетох някъде. В едно село имаше възрастна жена, която слагаше шепа сух боб в джоба си всяка сутрин, когато се обличаше. За всяко приятно или красиво малко нещо през деня тя премести едно бобче в друг джоб. Нейното кредо беше, че ако вечерта в противоположния джоб бъде намерен дори един боб, този ден не е загубен.
Пожелавам ви да намирате тези красиви въображаеми зърна в джобовете си всеки ден.