история

Кристин Колинс търси изгубения си син от 36 години, въпреки че полицията се опитва да я успокои. Донесоха й у дома момче, което поразително приличаше на сина й, но жената знаеше, че това не е той и правеше това, което всяка майка би предположила на нейно място. Тя продължила да търси сина си, въпреки че според полицията го имала вкъщи, до себе си.

На 10 март 1928 г. Кристин Колинс дава на сина си Уолтър, който по това време е на 9 години, да отиде на кино с приятели. Той обаче така и не се завърна от киното и Кристин съобщи, че е изчезнал. Полицията го издирва дълги пет месеца, но без никаква следа. Един ден обаче в Декалба, Илинойс, се появи момче, което твърди, че е Уолтър Колинс. Жената го накара да го прибере у дома и въпреки че момчето поразително приличаше на сина й, тя беше сигурна, че това не е Уолтър.

Кристин също каза на полицията за подозренията си, но те искаха да приключат случая насила и те я посъветваха все пак да прибере момчето. Надяваха се все пак да промени мнението си. Жената вече беше толкова отчаяна и изтощена от всичко, че накрая наистина взе момчето със себе си. След три седмици обаче търпението й отмина, тя вече беше напълно сигурна, че момчето не е неин син и беше твърдо решена да се бие. Затова тя отново отиде в полицията.

Когато дойде при полицейския капитан Джей Джей Джоунс, тя дори му представи недвусмислени доказателства. Тя успя да получи зъболекарски записи, в които се посочва, че синът й има няколко пломби, докато момчето, което е било изтласкано от полицията, има напълно здрави зъби. Джоунс обаче се страхуваше, че новите доказателства могат да хвърлят лоша светлина върху полицията, затова той игнорира доказателствата. Освен това, за да се избегне рискът жената да изнесе доказателствата пред обществеността, полицай накара Кристин да бъде затворена в психиатрично отделение като неуправляемо лице.

Кристин Колинс е държана на психиатрия в продължение на 10 дни, като през това време момчето признава, че не е Уолтър Колинс. Всъщност името му беше Артът Хътчинс Джуниър, беше на 12 години и избяга от дома, където не беше доволен. Искаше да стигне до Калифорния и след като чу няколко пъти да прилича на изчезналия Уолтър, реши да се възползва от ситуацията. Веднага след като Артър призна, Кристин беше освободена и заведе дело. Тя също успя да го спечели и на Джоунс бе наредено да плати голяма компенсация. Жената планирала да го използва, за да продължи да търси син, но така и не получила парите.

Когато делото беше изправено пред съда, полицията го възобнови и изглежда най-накрая намери улика. По това време няколко деца бяха изчезнали в района на Лос Анджелис и полицията смяташе, че зад всички отвличания стои неженен мъж на име Гордън Стюарт Норткот. В двора на Норткот бяха открити парчета тяло и дрехи, които може да са принадлежали на Уолтър. Гордън беше обвинен в три убийства и осъден на смърт. Той обаче така и не призна, че е убил Уолтър и въпреки че полицията смята, че е открила тялото му, никога не е доказано, че останките наистина са негови. Въпреки че убиецът е осъден, Кристин не вярва, че той е убиецът на сина й.

Когато пет години по-късно се появява момче, което твърди, че е оцеляло от поведението на Норткот и е избягало, Кристин е още по-твърдо решена да не се отказва да търси детето си. Уолтър Колинс така и не беше открит, но тя не се отказа от надеждата до смъртта си. Кристин почина на 75-годишна възраст в Лос Анджелис.