tbl flm 30x50 mg (fľ.HDPE)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Топимарк 100 mg
Топимарк 200 mg
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 25 mg топирамат.
Помощно вещество: лактоза монохидрат 28,5 mg/филмирана таблетка.
Всяка филмирана таблетка съдържа 50 mg топирамат.
Помощно вещество: лактоза монохидрат 57,0 mg/филмирана таблетка и оранжево жълт 0,05 mg/филмирана таблетка.
Топимарк 100 mg
Всяка филмирана таблетка съдържа 100 mg топирамат.
Помощно вещество: лактоза монохидрат 114,0 mg/филмирана таблетка.
Топимарк 200 mg
Всяка филмирана таблетка съдържа 200 mg топирамат.
Помощно вещество: лактоза монохидрат 228,0 mg/филмирана таблетка.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Topimark 25 mg са кръгли, бели, филмирани таблетки, гравирани с písmen G ’от едната страна и цифрата‘ 25 ’от другата.
Topimark 50 mg са кръгли, жълти, филмирани таблетки, гравирани с písmen G ’от едната страна и цифрата‘ 50 ’от другата.
Таблетките Topimark 100 mg са кръгли, жълти, филмирани таблетки, гравирани с буквата G ’от едната страна и цифрата‘ 100 ’от другата.
Таблетките Topimark 200 mg са кръгли, розови, филмирани таблетки, гравирани с буквата G ’от едната страна и цифрата‘ 200 ’от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Монотерапия при възрастни, юноши и деца над 6-годишна възраст с пристъпи с частично начало със или без вторични генерализирани пристъпи или първично генерализирани тонично-клонични припадъци.
Поддържащо лечение при деца на 2 и повече години, юноши и възрастни с пристъпи с частично начало със или без вторична генерализация или първично генерализирани тонично-клонични припадъци и за лечение на припадъци, свързани със синдрома на Lennox-Gastaut.
Топирамат е показан при възрастни за профилактика на мигренозно главоболие след внимателна оценка на възможните алтернативни възможности за лечение. Топирамат не е показан за остро лечение.
4.2 Дозировка и начин на приложение
За оптимален контрол на пристъпите и за избягване на дозозависими нежелани реакции при възрастни и деца се препоръчва започване на терапия с ниски дози, титрирана впоследствие, докато се достигне ефективна доза.
Ако едновременните антиепилептични лекарства бъдат преустановени и монотерапията с топирамат е прекратена, ефектът от тази стъпка върху контрола на гърчовете трябва да бъде внимателно обмислен. Ако съпътстващите антиепилептични лекарства не се налага да бъдат преустановени внезапно поради опасения за безопасността на пациента, препоръчва се лечението с тези антиепилептични лекарства да се прекрати постепенно.
Ако ензимно-индуциращите агенти бъдат преустановени, нивата на топирамат се повишават. Ако е клинично показано, може да се наложи да се намали дозата на топирамат.
Таблетките не трябва да се чупят и трябва да се поглъщат цели с много вода. Топимарк може да се приема със или без храна.
Не е необходимо да се проследяват плазмените концентрации на топирамат, за да се оптимизира лечението с Topimark.
Препоръките за дозиране се отнасят за деца, юноши и всички възрастни, включително възрастни хора, без съпътстващо бъбречно заболяване (вж. Точка 4.4).
Пациенти с чернодробно и/или бъбречно увреждане
Пациентите с умерен (креатининов клирънс 30-69 ml/min) и тежък (креатининов клирънс 2 g/d) могат да бъдат изложени на повишен риск от нефролитиаза. Поради това едновременната употреба на тези лекарства трябва да се избягва, докато приемате топирамат, тъй като те могат да създадат физиологична среда, която увеличава риска от камъни в бъбреците. Взаимодействието с бензодиазепините не е проучено.
Допълнителни проучвания за фармакокинетични лекарствени взаимодействия: Проведени са клинични проучвания за оценка на потенциалните фармакокинетични лекарствени взаимодействия между топирамат и други лекарства. Промените в Cmax или AUC в резултат на тези взаимодействия са обобщени в таблицата. Втората колона (концентрация на съпътстващи лекарства) показва какво се случва с концентрацията на съпътстващи лекарства, изброени в първата колона, когато се добавя топирамат. Третата колона (концентрация на топирамат) показва как едновременната употреба на лекарствата, показани в първата колона, променя концентрацията на топирамат.
Обобщение на резултатите от допълнителни фармакокинетични клинични проучвания за лекарствени взаимодействия
и% стойности са промени в средната Cmax или AUC на лечението в сравнение с монотерапията
Изследванията на взаимодействията показват, че топирамат не променя значително серумните нива на амитриптилин, пропранолол или дихидроерготамин мезилат. Комбинацията от топирамат с някое от тези лекарства се понася много добре и не се налага корекция на дозата.
Лабораторни тестове:
Данните от клиничните изпитвания показват, че топираматът е свързан със средно намаление на серумния бикарбонат с 4 mmol/l (вж. Точка 4.4).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Рискове, свързани с епилепсия и антиепилептици като цяло:
Жените, които може да са бременни или имат детероден потенциал, трябва да получат съвет от специалист.
когато жената планира да забременее, необходимостта от антиепилептично лечение трябва да бъде преоценена.
рискът от вродени малформации е 2 до 3 пъти увеличен при новородени и жени, лекувани с антиепилептици. Най-често се съобщава за разцепване на устните, сърдечно-съдови малформации и дефекти на нервната тръба.
Множествената антиепилептична терапия е свързана с по-висок риск от вродени малформации, отколкото монотерапията, така че е важно монотерапията да се практикува, когато е възможно.
антиепилептичната терапия не трябва да се спира внезапно, тъй като това може да доведе до повторение на гърчове, които могат да имат сериозни последици за майката и детето.
Рискове, свързани с топирамат:
Топираматът е тератогенен при мишки, плъхове и зайци. При плъхове топирамат преминава през плацентарната бариера.
Няма клинични проучвания с топирамат при бременни жени.
За да се посочи мигенова профилактика, топирамат е противопоказан по време на бременност и при жени с детероден потенциал, ако не използват ефективна контрацепция по време на лечението с топирамат.
Ако топирамат е показан за лечение на епилепсия, той не трябва да се използва по време на бременност. Топирамат трябва да се използва по време на бременност само ако, според мнението на лекаря, потенциалната полза от лечението надвишава потенциалния риск за топирамат за плода. Рискът от излагане на плода на топирамат и рискът от рязко оттегляне на топирамат при майката трябва да се разглеждат индивидуално. Препоръчва се жените в детероден потенциал да използват адекватна контрацепция.
Преди започване на лечение с топирамат, жените с детероден потенциал трябва да бъдат изчерпателно и подробно информирани за възможните ефекти на топирамат върху плода и тези рискове трябва да бъдат обсъдени с пациента по отношение на възможните положителни ефекти от лечението с топирамат.
Въпреки факта, че постмаркетинговите данни показват честотата на хипоспадия при мъжки новородени, изложени на топирамат по време на вътрематочно развитие на плода, с и/или без едновременна употреба на други антиконвулсанти, има ясна причинно-следствена връзка между лечението с топирамат и неговите неблагоприятни ефекти върху ембрионалното развитие на плода не е установено.
Топирамат се екскретира в кърмата при плъхове.
Няма налични клинични данни за екскрецията на топирамат в кърмата. Въпреки това, ограничените наблюдения при пациенти предполагат екскреция на топирамат в кърмата. Топирамат не трябва да се използва по време на кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Топирамат може да окаже значително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Топираматът може да причини странични ефекти на централната нервна система и може да има по-изразени седативни ефекти в сравнение с други антиепилептични лекарства. Сънливост също е вероятна. Освен това при топирамат са докладвани случаи на зрителни нарушения и замъглено зрение. Въпреки че са само леки до умерени, а не тежки, тези нежелани реакции могат да бъдат потенциално опасни при пациенти, които шофират или работят с машини, особено докато пациентът не се запознае с начина, по който лекарството ги повлиява.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Профилът на нежеланите реакции на топирамат се основава на данни от 1800 пациенти в клинични проучвания.
Много чести ≥ 1/10
Чести ≥ 1/100 до 2 пъти) при деца като възрастни в двойно-сляпо контролирано проучване включва:
спад в апетита
повишен апетит
нарушения на циркадния ритъм на съня
Нежеланите реакции, съобщени само при деца в двойно-сляпо контролирано проучване, включват:
В двойно-сляпо проучване на употребата на мигрена честотата на тези зависими от дозата нежелани реакции обикновено е по-ниска, отколкото при проучвания за употреба на епилепсия, поради общата използвана по-ниска доза.
4.9 Предозиране
Знаци и симптоми
Съобщени са случаи на предозиране с топирамат. Признаците и симптомите включват конвулсии, сънливост, речеви нарушения, замъглено зрение, диплопия, нарушена концентрация, летаргия, анормална координация, ступор, хипотония, коремна болка, възбуда, световъртеж, главоболие и депресия. Клиничните последици не са били тежки в повечето случаи, но са докладвани смъртни случаи след предозиране с редица лекарства, включително топирамат.
Предозирането на топирамат може да доведе до тежка метаболитна ацидоза.
Пациент, който е приел доза, изчислена между 96 и 110 g топирамат, е приет в болница с кома с продължителност 20-24 часа, последвано от пълно възстановяване след 3 до 4 дни.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: други антиепилептици; антимигренови препарати
ATC код: N03AX11
Топираматът се класифицира като сулфамат-заместен монозахарид. Идентифицирани са три фармакологични свойства на топирамат, които могат да допринесат за антиконвулсантната активност на топирамат.
Топираматът намалява честотата, с която се генерират потенциали за действие чрез постоянна деполяризация на невроните, което показва блокада на натриеви натриеви канали в зависимост от тяхното състояние.
Топирамат значително усилва GABA активността при някои видове GABA рецептори, но няма видим ефект върху активността на N-метил-D-аспартат (NMDA) върху NMDA рецепторните подтипове.
Топирамат слабо антагонизира възбуждащата активност на каинатния/AMPA подтип на глутаматния рецептор.
В допълнение, топираматът инхибира някои изоензими на карбоанхидразата.
Този фармакологичен ефект е много по-слаб от този на ацетазоламид, известен инхибитор на карбоанхидразата, и не се счита за основен компонент на антиепилептичната активност на топирамат.
Ефикасността на топирамат в профилактиката на мигрена е установена в многоцентрови проучвания. Натрупаните резултати от експерименти за оценка на дозите топирамат 50, 100 и 200 mg/ден показват средно процентно намаление на първичната крайна точка на ефикасност, което е средната месечна честота на мигренозните атаки, е 35% при 50 mg/ден, 51% при 100 mg/ден и 49% при 200 mg/ден срещу 21% в плацебо групата.
Друго многоцентрово и допълнително проучване показва, че месечната честота на мигренозните атаки (първична крайна точка) в сравнение с базовите мигренозни атаки в плацебо групата не е статистически значима.
Резултатите от две проучвания за отсъствие (CAPSS-326 и TOPMAT-ABS-001) показват, че лечението с топирамат не намалява честотата на гърчовете.
5.2 Фармакокинетични свойства
Топираматът се абсорбира бързо. След перорално приложение на 400 mg, C max се достига след приблизително 2 часа. Топирамат има линейна фармакокинетика с нарастващи пропорционални на дозата плазмени концентрации в тествания дозов диапазон от 200-800 mg/ден.
Няма налични данни за интравенозно приложение. Поради измерването на радиоактивността в урината, средната степен на абсорбция при доза от 100 mg 14 С топирамат е била най-малко 81%. Въз основа на данните за урината бионаличността може да бъде оценена на приблизително 50%. Храната няма клинично значим ефект върху топирамат. Променливостта в кинетиката е 25-35%. Максималната плазмена концентрация (Cmax) при здрави доброволци след многократни дози от 100 mg два пъти дневно е приблизително 7 микрограма/ml.
Средният привиден обем на разпределение е измерен при 0,55-0,8 l/kg. Очевиден е ефектът на пола върху обема на разпределение, като обемът на разпределение при жените съответства на приблизително 50% от обема на разпределение при мъжете. Топираматът се свързва с еритроцитите, но свързването вероятно е наситено при 3-10/g/ml. Степента на свързване с плазмените протеини е 13-17%. Не е известна информация относно разпределението в цереброспиналната течност.
Топирамат се метаболизира умерено (приблизително 20%) при здрави доброволци. След едновременно приложение на анитепилептици с известен ензимно индуциращ ефект, метаболизмът може да се увеличи до 50%. Шест метаболита от плазмата, урината и фекалиите са изолирани, описани и идентифицирани при хора.
Бъбречният клирънс е приблизително 18 ml/min. Това е много по-малко от очакваното, което предполага тубулна реабсорбция на топирамат. Като цяло плазменият клирънс е приблизително 20-30 ml/min след перорално приложение. Бъбречната екскреция е основният път за елиминиране на топирамат и неговите метаболити.
След многократни дози от 50 mg и 100 mg два пъти дневно, средният полуживот е приблизително 21 часа. При пациенти с нормална бъбречна функция стационарното състояние се достига за приблизително 4-8 дни, докато при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане са необходими 10-15 дни лечение, за да се достигне стабилно състояние. Плазменият и бъбречният клирънс на топирамат е намален при пациенти с нарушена бъбречна функция.
Специални групи пациенти
Елиминирането на топирамат, зависещо от теглото, е по-високо при деца, отколкото при възрастни. Елиминационният полуживот е приблизително 7 часа при деца на възраст 2 години и приблизително 15 часа при деца на възраст 4-17 години. Серумните концентрации са с около 33% по-ниски от тези при възрастни (очаква се дозиране в зависимост от теглото).
В сравнение с нормалната бъбречна функция (креатининов клирънс> 70 mg/min), клирънсът на топирамат е бил с 42% по-нисък при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-69 ml/min) и 54% по-нисък при пациенти с тежко бъбречно увреждане. креатининов клирънс Член на деня