Тонзилитът е възпаление на фарингеалните (гърлените) сливици. Възпалението често може да се разпространи в сливиците. Сливиците са лимфни възли, органи с форма на сливици, разположени в задната част на устната кухина и в горната част на гърлото. Те обикновено помагат за филтриране на бактерии и други микроорганизми за предотвратяване на инфекция в организма. Те произвеждат антитела, които играят важна роля в имунната система на организма, особено през ранното детство. Докато бебето расте и се развива, сливиците и носните сливици в крайна сметка започват да се свиват и вече няма вероятност да играят защитна роля срещу заболявания, причинени от микроорганизми.
Вирусни или бактериални инфекции и имунологични фактори водят до тонзилит и неговите усложнения. Инфекцията може да присъства и в гърлото и около него, което води до състояние, наречено фарингит. Тези инфекции се предават при близък контакт със заразени индивиди.
Бактериалните инфекции са по-чести през зимата. Вирусните инфекции са по-чести през лятото и есента.
Има 3 вида тонзилит:
1. Остър - Присъстват треска, възпалено гърло, затруднено дишане, дисфагия, одинофагия и чувствителни шийни лимфни възли. Обструкцията на дихателните пътища може да се прояви чрез дишане през устата, хъркане, нощно спиране на дишането или нощна диспнея. Летаргията и неразположението са често срещани. Симптомите обикновено изчезват за 3-4 дни, но могат да продължат до 2 седмици, въпреки адекватното лечение.
2. Повтарящи се (връщащи се) - Диагностицира се, ако човек има 7 епизода за 1 година, 5 инфекции за 2 последователни години или 3 инфекции всяка година в продължение на 3 последователни години.
3. Хронична - Присъства хронична болка в гърлото, халитоза, тонзилит и постоянно чувствителни шийни възли.
С адекватно медицинско лечение и самолечение повечето случаи на тонзилит се излекуват в рамките на една до две седмици, особено с достатъчна почивка и течности. Шансовете за пълно възстановяване също се увеличават с използването на пълна, 10-дневна предписана доза антибиотици при лечението на бактериален тонзилит.
Най-сериозното усложнение на тонзилита е ревматичната треска, която често е придружена от ревматични сърдечни заболявания. Появява се само ако тонзилитът се причинява от бета-хемолитични стрептококи от група А. Той се среща и само при деца с рецидивиращи инфекции, които не са били адекватно лекувани с антибиотици.
Друго усложнение на стрептококов тонзилит е вид бъбречно заболяване, известно като остър гломерулонефрит. Често усложнение на тонзилит е инфекция на лимфните възли в гърлото, известна като цервикален аденит. Този тип инфекция може успешно да се лекува с антибиотици. Други възможни усложнения на тонзилита са отит на средното ухо и инфекция на синусите.