Фелисиен Кабуга се изправи пред правосъдието след 26 години в бягство.

геноцид

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Съседите убиват собствените си съседи с мачете, съпрузите дори безмилостно убиват собствените си съпруги и стотици хиляди такива жени в крайна сметка биват изнасилени или изпратени за злоупотреба като сексуални роби.

Това не е история от страшен филм на ужасите, а реално събитие, който се състоя преди по-малко от 30 години на няколко хиляди километра от словашката граница.

Вероятно сте чували за геноцида в Руанда, Африка, в миналото. Въпреки това цифрите, свързани с него завинаги, остават невероятно трагични. В рамките на 100 дни, от април до юли 1994 г., те убиха около 1 милион членове на етническата група Тутси, обяснява Би Би Си.

Нямаше значение дали е мъж, жена или дете. Ако сте родени в това малцинство, милицията ви подписва смъртна присъда. И не само, че нямахте време за никаква защита, но и нямаше претенции, защото мачете кацна на врата ви.

Въпреки че местните жители все още помнят отвратителната част от историята на африканската държава, никой не смее да каже, че в държавата има идилична ситуация. Въпреки че през последните две десетилетия Руанда се превърна в по-модерна държава при президента Пол Кагаме, привличайки европейските туристи към нейната природна красота и развиващите се градове, тъмното минало винаги изплува на повърхността по един или друг начин.

Не по-различно беше и през май тази година, когато повечето страни в света бавно се възстановяваха от първата вълна на пандемията на коронавируса.

Във Франция през пролетта се прилагаха изключително строги правила, така че хората не можеха да напускат домовете си за няколко седмици без причина и ако искаха да се джогират, можеха да отидат само на няколко километра от дома си, казва France24. И благодарение на това те хванаха и един от основните архитекти на геноцида в Руанда, който мотивира хората да убиват.

Архитект на геноцид близо милион души

Фелисиен Кабуга е в ареста от май тази година. Въпреки напредналата дигитална ера и топ агентите и разследващите, бяха необходими невероятни 26 години, докато Кабуга влезе в ръцете на правосъдието. Оттогава той избяга от Руанда, прекоси няколко държави, както в Африка, така и в Европа и накрая кацна в предградията на Париж, съобщава NY Times.

На 87-годишна възраст той вече ще бъде изправен пред 11 обвинения, включително осъждането за геноцид, но дали вече не е доволен от правораздаването, той трябва да съди по-специално оцелелите, убити от мъжа, без никакви признаци на разкаяние.

Подобно на повечето африкански държави, Руанда е платила за своето колониално минало и разнообразно население. В средата на Първата световна война територията на днешна Руанда е завладяна от колонисти от Белгия, които по този начин позорно окупират Конго и накрая напускат африканския континент с пролята кръв на ръце и милиони мъртви хора по тяхна въображаема сметка.

И те косвено създадоха почвата за конфликт, който избухна в гражданска война и последващ геноцид, казва Станфорд.

Белгийци, хуту и ​​тутси

В продължение на векове две различни етнически групи, хуту и ​​тутси, са живели в днешна Руанда. Докато хутите съставлявали по-голямата част от населението на Руанда, тутси се различавали в някои отношения в това, което харесвали белгийците, така че те избрали етническата група тутси за свои по-естествени партньори, обяснява Станфорд.

Те ги направиха лидери на държава, която все още попадаше под кралство Белгия, което, разбира се, престана да се радва с времето на много по-големите хуту. Защо трябва да ни управлява това малцинство, в обществото имаше все повече гласове и след няколко десетилетия бурно съжителство в страната през 1959 г. се проведоха революционни демонстрации.

Резултатът? През 1962 г. Белгия се предаде на Руанда, страната обяви своята независимост и най-накрая Хуту пое водещата роля. При демонстрациите обаче преговорите между управляващия елит и цивилни от етническата принадлежност на хуту не се проведоха мирно и около 20 000 членове на групата Тутси загубиха живота си в боевете. Оттогава мислите на Тутси започнаха да виждат първите планове да отмъсти на по-големите си колеги, според Би Би Си.

Тутси и Хуту не са много различни един от друг. Те говорят един и същ език, до голяма степен споделят обща култура и само някои от физическите различия, като естествената височина, в която Тутси преобладава, биха могли да се считат за различни характеристики. Не е известно дали поради това тутсите са избрали белгийците за предпочитани партньори, но при категоризирането си на граждани малко след колонизацията на Руанда те са създали място за бъдещ геноцид.

По време на колониалното правителство белгийците издават документи за самоличност на населението, като маркират етническата принадлежност на човека. В личната карта всеки имаше указание дали е от етническа принадлежност хуту или тутси.

По това време белгийците вероятно нямаха представа, че благодарение на тези карти няколко десетилетия по-късно те значително ще опростят работата на убийствения хуту, който трябваше да погледне документа за самоличност на всеки минувач и ако открие думата Тутси върху него,.

Убийство въз основа на лична карта

В началото на 60-те години на миналия век, когато хутусите прогонват много тутси от Руанда и сами управляват страната, някои от малцинството избягват в страни като Уганда и Бурунди, обещали да се върнат в родината си. И така тези бежанци тутси се подготвят честно в продължение на много години за изграждане на войнствена и мащабна милиция, способна да нахлуе в Руанда.