абстрактно

Плазмените нива на контролната група (NV, n = 16) от само 90 минути след инжектиране на 0, 0, 5 или 2.0 μg/kg hCRF са показани вляво, ACTH от горната страна и кортизол отдолу, с плазмени нива на метадон. поддържани субекти (MM, n = 8), показани отдясно, изразени като средно ± SEM.

Изображение в пълен размер

Дозов отговор при нормални доброволци

Отговорът на контролната група към hCRF, изразен като 90 минути AUC на ACTH и кортизол, е показан на Фигура 2. ANOVA ACTH AUC показва значителен ефект от дозата на hCRF, F (2, 30) = 18, 97, p

фактор

Показан е дозовият отговор на контролното вещество (NV) към hCRF, изразен като 90 минути AUC на ACTH и кортизол. ANOVA показва значителен ефект на дозата hCRF върху всеки хормон. Post-hoc тестове на Newman - Keuls показаха, че ACTH отговорът на 0,5 μg/kg hCRF е значително по-висок от дозата на плацебо 0, а реакцията на дозата от 2,0 μg/kg е значително по-висока от дозата от 0,5 μg/kg. Отговорът на кортизола е различен: и двете дози значително повишават плазмения кортизол в сравнение с нивата при доза 0, плацебо, но отговорът на 2,0 μg/kg не е значително по-висок, отколкото при 0,5 μg/kg.

Изображение в пълен размер

Разлика между субектите с нормална доброволческа дейност и метадон

AUC на ANOVA ACTH, група × доза с повтарящи се мерки върху последния фактор, не показват значим основен ефект от групата пациенти, F (1, 22)

Вляво: средно (+ SEM) 90-минутен AUC ACTH от всяка група след всяка доза. ANOVA за групова доза показва значителен дозов ефект и значително взаимодействие между групата и дозата. Планираните сравнения показват, че въпреки че няма разлика между групите пациенти в групата на плацебо с 0 дози, метадоновата група (ММ) има значително по-голяма (* p

Показано е средното (+ SEM) увеличение на ACTH и AUC на кортизол спрямо плацебо. ANOVA на повишаване на ACTH показва значим основен ефект на субекта, дозата и значимо взаимодействие между групата и дозата. Планираното сравнение при доза от 2,0 μg/kg показва, че реакцията на метадоновата група (MM) е значително по-висока, отколкото в контролната група (NV).

Изображение в пълен размер

ДИСКУСИЯ

Първите доказателства, че аксиалната HPA функция се влияе от прилагането на краткодействащи опиати при хора, са записани през 1958 г. от Айзенман, който установява, че нивата на 17-кетостероиди в урината са намалени по време на хроничните цикли на морфин (Eisenman et al, 1958, 1961, 1996 ). 1969). Последвалите проучвания на зависимостта и лечението на хероина показват, че активната употреба на хероин е свързана с потискане на оста HPA, ранно въздържание с активиране на оста HPA и нормализиране на функцията на оста HPA с дългосрочно въздържане на хероин от дългодействаща опиоидна фармакотерапия. (Kreek, 1972, 1973, 1978; Cushman Jr and Kreek, 1974; Stimmel and Kreek, 1975).

Въпреки че ефектът от ендогенната опиоидна система върху чувствителността на осите на HPA към поддържането на метадон може да се нормализира, все още не е известно дали всички компоненти на оста на HPA, като освобождаване на CRF и нива, са нормализирани с поддържаща терапия с метадон. От първоначалното й характеризиране от Vale et al (1981), няколко проучвания показват, че CRF се експресира в мозъка на бозайниците. Хипоталамусното освобождаване на CRF от паравентрикуларното ядро ​​активира производството на проопиомеланокортин (POMC) отпред на хипофизата, което бързо се преработва в няколко пептидни фрагмента, много от които са биологично активни. Те включват в еквимоларно съотношение ACTH и бета-липотропин, който допълнително се преработва до бета-ендорфин. Изследвания върху животински модели предполагат, че екстрахипоталамусните места на активността на CRF засягат тревожно поведение, прием на храна, възбуда, памет и учене (Sutton et al., 1982; Ehlers et al., 1983; Krahn et al., 1986; De Souza et al., 1987, Radulovic et al., 1999).

След интравенозно приложение на CRF, ефектът на ACTH и кортизол върху дозата и отговора се наблюдава при хора. При хората овчият CRF (oCRF), търговски наличен CRF, използван в клиничната диагностика, има по-дълъг плазмен полуживот (73 минути), отколкото човешкия CRF (hCRF) (27 минути) (например, Saphier et al, 1992). Проучвания за отговор на дозата на oCRF, които се различават със 7 аминокиселини от hCRF, като се използват дози от 0,001-30 μg/kg (Orth et al., 1983) и hCRF, като се използват дози от 0,01-5 μg/kg (Schurmeyer и сътр., 1984 ) демонстрира явен максимален отговор на кортизол при дози над 3,0 и 1,0 μg/kg. Въпреки това, нито едно от тези проучвания, нито което и да е друго публикувано проучване на oCRF или hCRF при публикуваната доза, не е постигнало максимален отговор (т.е. без плато) в ACTH към най-високите приложени дози CRF. Изследвахме ефектите на hCRF, тъй като той е естествен пептид и имитира краткостта на ендогенните импулси за освобождаване на ACTH и кортизол след интравенозно приложение (Schurmeyer et al., 1984; Avgerinos et al., 1986).

Това проучване демонстрира ефект на доза-отговор върху плазмените нива на ACTH и кортизол при 0, 5 и 2,0 μg/kg hCRF при 16 здрави мъже доброволци и осем пациенти, лекувани с метадон при мъже. Отговорът на ACTH при 2,0 μg/kg е значително по-висок в метадоновата група, отколкото в контролната група. В това проучване открихме нормален отговор както в метадона, така и в контролната група на по-ниска от стандартната доза hCRF (0,5 μg/kg). Защо се наблюдава значително по-голямо увеличение на ACTH след много по-висока доза от 2,0 μg/kg hCRF в успешно лекуваната метадонова група, в сравнение с контролната група, остава неясно. Тъй като няма други проучвания на ХНН при хора с активна пристрастяване към хероин или при бивши зависими от опиати при опиоидна фармакотерапия въз основа на абстиненция или продължително действие, не е известно дали ACTH отговорът на подобно изследване на ХНН в тези групи е нисък или нормален.

Заболявания, засягащи оста HPA (напр. Продуциращ кортизол тумор на надбъбречната жлеза, паническо разстройство и депресивни подтипове), при които отговорът на ACTH и кортизол към CRF е по-нисък от контролния, показват нормализиране на отговора към стандарта (100 μg или 1.0 μg/kg) доза. CRF след успешно хирургично или фармакологично лечение (Muller et al., 1986; Curtis et al., 1997; Zobel et al., 1999). Не е известно дали тези реакции ще останат нормални след по-високи дози CRF.

Установено е, че мъжете без алкохол с фамилна анамнеза за алкохолизъм (FHP) имат по-ниски максимални нива на ACTH при 1,0 μg/kg oCRF, отколкото мъжете без фамилна анамнеза за алкохолизъм (FHN) (Waltman et al., 1994). След перорално приложение на алкохол, групата FHN изпитва притъпяване на ACTH отговора на oCRF, докато групата FHP не. Няма разлика между двете групи в отговора на кортизола към oCRF със или без алкохол. При алкохолни пациенти острите симптоми на отнемане (12-72 часа след последната консумация на алкохол) и средносрочната абстиненция (13-42 дни след последната консумация на алкохол) са свързани с намален отговор на ACTH след 100 μg hCRF (von Bardeleben et al, 1989; Hundt et al., 2001). Въпреки че тези открития са подобни на тези, наблюдавани при тежка депресия, авторите не са прегледали афективните състояния.

Предполага се, че тревожността, която характеризира отнемането и зависимостта от наркотици и/или алкохол, може да бъде свързана отчасти с ефекта на CRF-продуциращи неврони в хипоталамуса, както и в централното ядро ​​на амигдалата (Richter et al., 1995; Рихтер и Вайс, 1999). При животински модели потискането на CRF в амигдалата чрез директна инфузия на CRF антагонист с алфа-спирална CRF (9–41) облекчава аверсивните последици от симптома на абстиненция, предизвикан от опиатен антагонист (Heinrichs et al, 1995). Доказано е също така, че стресът (т.е. лишаване от майка преди отбиване) има ефект както върху CRS, така и върху нервната система на CRF на хипофизата, включително повишени нива на CRF в средната хипоталамусна възвишеност и повишено специфично свързване на CRF в екстрафизарните места (Plotsky and Meaney, 1993; Ladd et ал., 1996). Постоянно повишаване на нивата на CRF в цереброспиналната течност е показано при нечовекоподобни примати, изложени на ранен жизнен стрес (Coplan et al, 1996) и хора с посттравматично стресово разстройство (Bremner et al, 1997).

Антагонистите на CRF активността отслабват анксиогенните ефекти на CRF. Те включват CRF антисерум, неспецифични CRF рецепторни антагонисти и CRFR1-специфичен пептид и непептидни антагонисти. Въпреки това, мишките, които нямат гена CRF, продължават да проявяват индуцирано от стрес поведение, което е отслабено от антагонист на CRFR1, находка, която може да показва наличието на не-CRF лиганд (като урокортин или недефиниран CRF-подобен агонист), който е активен при рецептора CRFR1 (Weninger et al, 1999). Както се очаква, мишките, които нямат гена CRFR1, показват нарушена реакция на стрес, включително нарушено освобождаване на ACTH и кортикостерон (Smith et al., 1998; Timpl et al., 1998; Lee et al., 2001; Bale et al., 2002) .). Интересното е, че базалните нива на ACTH и кортикостерон не са били засегнати при нокаутиращи мишки CRFR1 (Timpl et al, 1998).

CRF може също да допринесе за рецидив на стрес, предизвикан от наркотици при плъхове на хероин, кокаин и етанол (Shaham et al, 1997, 1998; Erb et al., 1998; Le et al., 2000). Индуцираното от стреса възобновяване на самоуправлението на хероин е частично имитирано от централното приложение на CRF и вероятно се медиира от рецептора CRFR1 (Shaham et al., 1997; Erb et al., 1998; Lu et al., 2000, 2001). Ефектът от затихване на CRF антагонист върху повторното въвеждане на лекарството може да бъде свързан с отстраняването на ACTH-медиирано освобождаване на кортикостерон. Всъщност приложението на кортикостерон улеснява, докато отстраняването му, или хирургично чрез адреналектомия, или фармакологично с метирапон или кетоконазол, намалява приложението на кокаин (Goeders и Guerin, 1996; Erb et al., 1998; Goeders et al., 1998; Mantsch и Goeders, 1999;).

Нашата констатация за значително увеличение на ACTH отговора на по-високата, 2,0 μg/kg, доза hCRF в метадоновата група в сравнение с контролната група може да показва повишена чувствителност на хипофизата към CRF в метадоновата група. Този ефект е вероятен на нивото на хипофизата извън кръвно-мозъчната бариера, тъй като периферно прилаганият hCRF има слаба централна пенетрантност (Martins et al, 1996). Дали този ефект се дължи и на действието на hCRF в хипоталамуса не е известно.

Благодаря

Тази работа беше подкрепена отчасти с безвъзмездни средства DA-P60-05130, DA00049 и безвъзмездна финансова помощ от Общ център за клинични изследвания (M01-RR00102) от Националния център за научни ресурси към Националните здравни институти. Благодарим за съдействието на д-р Pauline McHugh, д-р Lisa Borg, Abena Amoah, Wan-Xin Feng, David Fussell, Sara Handy, Lauren Hofmann и Benjamin Seides.