Телесно наказание - много неприятна тема, но за съжаление и много актуална. Много родители все още си спомнят собственото си детство и как понякога са пропускали шамар или такъв по дупето. Мнозина го имаха още по-лошо и редовно получаваха „образователна“ битка с колан, цирей или нещо подобно.
Според психолозите обаче телесното наказание е много коварно „възпитателно“ средство. Телесното наказание показва насилие над деца, те виждат, че родителите, по-силни от тях, могат да нанасят удари или по друг начин да наказват по-слабите. Това често води до това дете след това да бъде агресивно само по себе си и да използва насилие срещу други деца.
Също така е проблем да се прецени кое е подходящо телесно наказание. Някои родители смятат за нормално, ако не е желателно, от време на време да поставят дете в дупето, но твърдят, че иначе са против физическите наказания. Но каква е границата между „приемливите“ телесни наказания и тези, които вече не са приемливи? В крайна сметка не би било по-добре да не рискуваме и да търсим други начини за образование, освен телесно наказание?
В края на краищата в света на възрастните за нас е неприемливо да удряме някой в задника или да удряме някой, който ни обижда или прави нещо нередно. Което следователно ни дава правото да използваме такива телесни наказания срещу нашите деца, които са по-малки и по-слаби?
Психолозите също така посочват, че родителите, които често прибягват до телесни наказания, могат да изградят недоверие към тях у децата си и също така да им причинят значителни психологически затруднения, които ще имат в зряла възраст.
Законът за забрана на телесните наказания все още е спорен въпрос у нас. Ще видим какво носи бъдещето. Във всеки случай, дори ако такъв закон бъде приет, децата в домашната среда вероятно няма да бъдат спасени от случайни жени или „възпитатели“ на дупето. Така че зависи от всеки родител.