Той възприема случайно докосване в автобуса или силен звук от улицата като много неприятен или дори болезнен. Училищната площадка или класната стая по време на междучасието са източник на обезпокоителни гласове, суматоха и непоносим хаос. Всяка малка промяна в стабилната дневна програма ще я извади от релси. Такъв е нормалният ден на свръхчувствителната Тана с нарушение на сензорната обработка.

свръхчувствително

Точно от автобуса Таня се насочва към училищната библиотека, където разглежда книгите с картинки, докато коридорите не се изпразнят. В последния възможен момент библиотекарят я изпраща в класната стая с тежък куп книги за учителя си. Това е мярка, договорена между родителите и трудовия терапевт. Когато Таня беше принудена да прекарва време преди началото на класа на хаотична площадка с други, нейните сетива бяха толкова свръхстимулирани, че тя не можеше да се успокои, за да може да се концентрира върху училищните дейности. Когато Таня идва в клас, останалите вече седят на мястото си на килима. Това помага да се сведе до минимум рискът от неочаквани стимули, с които Таня ще трябва да се сблъска, ако е в „тълпа“. В допълнение, носенето на книги на учителя дава на Таня чувството за важност.

Около половината от своето учение Таня се успокои. Днешното неочаквано събитие обаче е „специален гост“ - местен скулптор, който дойде да покаже на децата как се работи с глина, за да могат учениците да направят халби за родителите си. Таня веднага твърди, че е време да прочетете историята на мишката Стюарт. Учителят я уверява, че четенето на историята ще бъде на следващия ден. Таня все още се противопоставя, а учителят настоява за своето и предупреждава Таня, че няма избор. Таня обича да чете истории, защото е време, когато всички седят тихо и могат да слушат спокойния глас на учителя. Тя е много умна ученичка, която превъзхожда азбучните дейности и игри. С приключването на моделирането всички ученици носят своите прясно моделирани чаши да изсъхнат. След това всички се подреждат, за да могат да излязат. Само Таня седи на пейката си с недокосната могила от глина пред себе си. Учителят трябва да предупреди Тана, че е време за почивка и за поставяне на глината в контейнера и за качване. Когато учителят не гледа, Таня взима кърпичка и внимателно поема глината в кошчето. Знае, че би имала проблем, ако учителят види какво прави. Но въпреки това не би й позволила да сложи толкова ужасна материя в доста чистия си контейнер.

Както на автобусната спирка, той сега остава отзад и чака съучениците му да се наредят. Тя мрази да ходи за почивка, защото трябва да напусне предвидимата обстановка в класната стая и да бъде на полето, където топките летят във въздуха без предупреждение, децата се блъскат едно в друго, крещят и пясъкът попада в обувките или дрехите й. Това я дразни през останалата част от деня.

Учителят отваря вратата и всички деца нетърпеливо и бързо изтичат на детската площадка, за да източат енергията си. Таня стои в най-отдалечения ъгъл на полето до дърветата. Докато другите деца се организират в игри и пробват различно оборудване за детски площадки, Таня се плъзга зад ствола на дървото и се преструва, че разглежда кората. Той прекарва почти всяка почивка по този начин. Учителката информира родителите си за стегнатостта на Тане, но досега не бяха намерили начин да я извадят от черупката. Родителите му се притесняват, че той няма да има приятели. По-скоро учителят смята, че те не са достатъчно строги, за да принудят Таня да направи това, което трябва да направи ...

Взето от:

MILLER, L. J. Сензационни деца: Надежда и помощ за деца със сензорно разстройство (SPD). 2014. 464 с. ISBN 978-0399167829