| Пълна формулировка на статията: | Изтеглете PDF |
| Номер: | 2/2014 (Съдържание) |
| Категория: | Доклади от случаи/Клинична практика |
| Раздел: | |
| Автори: | MUDr. Роман Фано |
| Автори - място на работа: | Национален институт по ревматични заболявания, Piešťany |
Обобщение
Артрозата е сериозно заболяване със значително социално-икономическо въздействие. Честотата му се увеличава както от коморбидността, така и от възрастта, но предполагаме, че дори при спортисти с прекомерно натоварване, заболявания и наранявания на опорно-двигателния апарат.
Най-важните рискови фактори за остеоартрит включват, разбира се, наследственост, затлъстяване, хиперморбидност, травма, нарушения на развитието на ставите, претоварване (особено тежести в спорта, по време на работа), но различни метаболитни, ендокринни и ревматични заболявания също могат да предразполагат до остеоартрит.
Най-важният симптом е болката. Интензивността му варира и е най-вече пряко пропорционална на рентгеновата находка. От друга страна, има изключения, при които обширното унищожаване на ставите може да бъде безболезнено. Болката често се влияе и от психологически фактори - тревожност и депресия. Той се подчертава най-често по време на натоварването и се оттегля след облекчаване на ставата. Типична е началната болка (за разлика от ревматичната болка, където е характерна „сутрешна скованост“).
Болезнените импулси възникват не в самия хрущял, а в околните ставни тъкани.
Промените във формата на ставите при остеоартрит се причиняват от остеофити, разрушаване и нестабилност, които след това водят до необичаен натиск върху инервираните тъкани като връзки и ставната капсула. Болката в костите обикновено се причинява от повишено вътрекостно налягане в субхондралната кост и участва както в болка в покой, така и през нощта. Раздразнените обмени и теносиновиалните мембрани са склонни да бъдат.
Типично за артрозата, особено за носещите тежести стави, е чувството на несигурност в артритната става.
Функционалните разстройства при остеоартрит причиняват болки в ставите, ограничен обхват на движение на ставите и мускулна слабост. Всички тези фактори водят до намаляване на някои ежедневни дейности, като ходене по стълби. Качването и слизането при пътуване с градски транспорт, невъзможност за клякане, качване и излизане от колата, ограничаване на разстоянието, което пациентът изминава, и други стават проблеми.
Терапевтичните процедури при заболявания на опорно-двигателния апарат наскоро претърпяха определени промени. Броят на пациентите в риск се увеличава, или чрез доживяване до по-голяма възраст, или чрез съпътстваща болест, което предотвратява дългосрочното системно приложение на класически нестероидни антиревматични лекарства. Тези пациенти обаче страдат от значителна мускулно-скелетна болка, което намалява качеството им на живот и поради това е необходимо да им се предложи модерна и ефективна концепция за лечение.
Синовиалната течност и субхондралното съдово снабдяване играят ключова роля в храненето на хиалинния хрущял. При остеоартрит синовиалната течност, нейните химико-физични свойства, постепенно се променя. Еластичността и вискозитетът му се губят. Вътрешно произведеният хиалуронан е отговорен главно за тези свойства. Едно от терапевтичните свойства е влиянието на вискодобавянето върху еластовискозитета - т.е. заместването на липсващия хиалуронан в ставната синовиална течност, а оттам и възстановяването на физическите свойства на вътреставната течност.
За вискодобавяне на ставите се прилагат производни на хиалуронова киселина с по-ниско или по-високо молекулно тегло. Тези с по-ниски обикновено имат по-ясно изразено свойство за индуциране на високоговорители. Производните на хиалуронова киселина с високо молекулно тегло са склонни да изпълняват функцията на вискодобавяне.
Hylan G-F 20 е омрежено производно на хиалуронова киселина, еластично вискозна течност с високо молекулно тегло (средно 6 милиона далтона) с реологични свойства, значително подобни на синовиалната течност при здрави индивиди.
С прилагането на Synvisc-One 1 x 6 ml (Hyalan G-F 20), което е и количеството, оптимално за прилагане върху колянната става, регистрираме значително облекчаване на болката при пациенти средно за 12 месеца. Ние го посочваме при пациенти с неуспешна консервативна фармакологична (аналгетици и антиревматични) и нефармакологична (физикална терапия и рехабилитация) терапия.
ЗА БИБЛИОТЕКИ - лице за контакт в редакцията: Bc. Михаела Кропачкова, [email protected]