25 септември 2017 г.

Последния път споменах нашия първи гост/помощник Мустафа. Малко след като му кимнахме от платформата на гарата, започнахме да си кореспондираме с Таня чрез HelpX. Вестта се разчу и след тридневно пътуване от Русия, малка чернокоса жена излезе от автобуса в нашия град. Децата отидоха да я изчакат на автогарата с плаката Добре дошли Таня и я донесоха у дома. Таня беше интегрирана в нашето семейство по интересен начин. Учебната година вече течеше и всички имахме своите отговорности, поръчки и графици. Таня спокойно и незабележимо влизаше и представляваше (мен) в моменти, когато беше време да изведем децата, или да ги наемем, или да играем с тях и да ги оставим да се похвалят с книгите и играчките си.

Таня показа изкуството да се справя с децата главно в последния ден: Самко пристъпи в гнездото на оста в парка и брадвите, разбира се, решиха да му го върнат и да отмъсти на Зойка, която стоеше до нея. По-късно Таня ми каза, че децата изведнъж започнали да плачат и избягали ... и тя не разбрала нищо, защото те говорели на словашки чрез плач. Едва когато оста я прободе, тя разбра какво се е случило и хукна след тях. И двете деца бяха намушкани само 3 или 4 пъти, но бяха уплашени. Когато се прибраха разтърсени и разплакани вкъщи, не можех да се грижа за тях, защото бях „на работа“ и не можех да си тръгна. Таня беше поне толкова уплашена, колкото и те. Когато обаче приключих работата си и стигнах до тях, всичко (с изключение на подутите лица, крака и ръце) беше в най-добрия ред. Децата бяха изяли молив, бяха прикрити, измити, седнаха на маса и тъкмо довършваха залепването на полукръгли животни от цветна хартия. Таня ги мотивира толкова много, че те за миг забравиха за брадвите и сърбежа и с ентусиазъм ми показаха какво са направили. Все още уплашена, Таня се измъкна в стаята с нежна усмивка и (накрая) най-накрая можеше да говори с малко бира.

таня

Таня е дипломиран художник. След училище тя работи няколко години в детска градина, а след това в сиропиталище. Тогава тя реши, че иска да пътува, но осъзна, че няма да стигне далеч с руски. Така тя заминава за Англия за половин година като доброволец/двойка. В началото тя знаеше само няколко думи, след половин година тя може да говори за системата на заместващи семейни грижи, образование, здравеопазване, семейство, суеверия, фолклор и може да гледа английски филми без субтитри. Оттогава тя е била в няколко европейски държави и планира да посети Мароко, Египет и вероятно Канада. Той изкарва прехраната си, като пише статии за туристически блог и прави разфасовки по поръчка. Хареса й фактът, че в Словакия имаме много запазени селски сгради и малко високи сгради. Направихме съвместно пътуване до Шпана Долина и й препоръчахме Кремница. Тя беше отвлечена и от двамата и каза, че ще пише за тях, за да могат хората да разберат за тях, защото в обикновените сайтове за пътувания се споменава само обикновена Банска Бистрица.

Първите ни двама помощници отговориха на всички очаквания: Децата бяха изложени на английски дълго време. Научиха нещо за две, засега напълно чужди държави. Те си взеха почивка от мен и аз си направих почивка от тях. Имах време да направя сладко, да изпека нещо, да отговоря на имейли и да готвя на спокойствие. Таня за известно време пое ролята на „учител“ по художествено образование за мен, за което съм й много благодарен, защото всъщност нямам нужда от рисуване, колажи, оригами и люпене. Мустафа отново търпеливо изпълни нуждата на Бенджамин да играе шах и Зойка да готви.

Бихме ли могли да го направим без тях? Но, разбира се! Децата са свикнали с факта, че когато и двамата работим, те трябва да са сами, да бъдат изведени от къщата на пръстени и да излязат или да бъдат легнали в леглото. Решението ни да поканим хора при нас не произтича от факта, че не можем да наваксаме. По-скоро става въпрос за това, което споменах миналия път: Това е експеримент, предизвикателство, новост. Нещо, което озарява живота ни и от време на време променя рутината ни. Нещо, което ще обогати домашното образование с английски език, география, мултикултурно образование и етика на практика.

По-малко от две седмици след заминаването на Тана, Самко ми довери, че някой интересен може отново да дойде при нас. През зимата хората обикновено не пътуват, но може би може да се намери някой друг.