Хеленка Боткова се занимава със занаяти от дете. И въпреки че не можете да се срамувате от никой робот, вероятно все пак харесвате бродериите.

япония

През годините тя търпеливо, с любов към различни видове материали, е отгледала милиони кръстове. В крайна сметка този шев е нейният любим. Като здраво момиче Хеленка дори не е мечтала в съня си, че бродерията ще бъде нейният верен спътник по време на болестта й, и още повече, ще я отведе в далечна Япония, където е постигнала голям успех благодарение на своя „кръст“ и кръстове. Тя спечели бронзов медал от Световните абилимпийски игри - Олимпиадата по работни способности и умения за инвалиди от Шизуоке, Япония. Тя беше единствената европейка, която се качи на подиума.

БОЛЕСТТА НЕ ИЗБИРА.

Като млада жена Хеленка е живяла живот, изпълнен с тревоги и обикновени човешки радости. Десет години тя работи като продавачка в мебели, по-късно в бижута. Поради факта, че една от двете дъщери - Лука страда от менингит и са й нужни години, за да се разболее от болестта си, тя е загубила достатъчно сън по това време, за да оцелее сама. След това дойде обикновеният грип. - Имахме зима на работа, проблеми с левия крак, по-късно с лявата ръка, бяха добавени към обикновената настинка - спомня си той. Диагнозата множествена склероза беше плашеща. Последва пенсия за инвалидност, Хеленка беше принудена да настрои живота си на съвсем различен завой, да промени своята философия на живота.

- Болестта ми стана приятел, трябва да я уважавам, да съществувам с нея. Точно като моя неразделен помощник - чук. Да не признаем, че е жестоко, когато човек се разболее и има малки деца - когато по това време момичетата са били на 6 и 8 години. Трябва да съм благодарен, защото знам, че много хора са много по-зле. - признава.

Лявата ръка и крак на Хеленка понякога са повече, понякога по-малко интензивно „ядосани“, а зрението й избухва. През годините тя е намерила свой собствен лек за ужасни спазми. - Розквет ми помогна, - Хеленка предлага необичайна рецепта. - Може да е болно, опитвам се да покоря хълма и не ме интересува дали ще отнеме час-два. Стискам зъби и тръгвам. Чувствам, че хората ме гледат с въпрос в очите - накъде отива? Но когато се справя с хълма, напрежението от мен сякаш отслабва, мускулите ми се отпускат - сякаш нещо се е счупило и се чувствам по-добре. Вкъщи отново ще направя своя „поход“, но си заслужава. Мисля, че ако не се бях борил с болестта, щях да съм в инвалидна количка - отбелязва.

Очевидно инатът, решителността да се преодолеят препятствията, доведоха Хеленка до планината Фуджи под мистерии.

КАК СЛЕПОТО ПИЛЕ ДА ЗЪРНЕ

Така Хеленка - поне според нея, дойде на глобалното състезание за умения в Япония. Тогавашният президент на клуба по мултиплекс по склероза от Вранов над Топльоу подготви преди години за членове на словашки клубове състезание по занаяти, участваше - спечели. Миналата година тя също се състезава в категорията за бродерия на националното състезание за всички инвалиди в Братислава. Тя не прие твърде сериозно информацията, че първите двама от всяка категория могат да участват в Световните абилимпийски игри в Япония. В крайна сметка всеки трябва да плати сума, която, макар и намалена от първоначалните 90 000 корони на 65 000 корони, все пак беше нереална за нея.

Дъщерите й - но особено Мартинка, която си е вкъщи - доказаха в Бистрица, че между другото са наследили ината от майка си.

- Те изпратиха десетки писма с молба за спонсорство. Трябваше да се регистрирате до края на май. Исках да се откажа от него в средата на този месец, защото в сметката имаше само 15 000 крони - признава той. - Но тогава се случи чудо. Помагаха ми хора, както познати, така и непознати, съседи. Така че в края на май успях да се запиша.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ

Когато в началото на ноември нейното „бебе“ й каза, че е време да си събира багажа, тя се изнерви. Не можеше да си представи да избере себе си за света без семейството си.

- В крайна сметка всичко мина като по часовник - казва той, консолидиран от опита. - На 10 ноември излетяхме от Виена и след единадесет часа полет кацнахме в Токио. В Шизуока, на шест часа път с автобус от Токио, тя има състезание по бродерия и плетене.

За заданието - бродерия на китайската мечта, състезателите получиха шест часа време, двадесет цвята конци, шарка и платно. Хеленка омагьоса журито с кръста си толкова много, че в силната конкуренция тя се озова на трето място зад китайците и индийците.

- Беше невероятно, незабравимо усещане, когато членовете на нашата делегация ми казаха на следващия ден, по време на почивка в плетенето, че имам бронз. Първоначално не им вярвах, но когато видях името си на таблицата с плащания, бях трогнат.

Фантастичното усещане беше умножено от факта, че тя беше единствената европейка, която се качи на подиума на 39-ата световна абилимпиада. Освен словаците обаче членове на други европейски експедиции също безкористно я поздравиха за успеха. Тя получи не само медал, но и покана за абилипиадата в Корея, която ще бъде след четири години. Ако здравословното й състояние го позволява, тя е готова отново да бъде подложена на изтезания в търсене на финансова сума. Той обаче иска да се подготви по-добре за следващото си състезателно пътуване. - Той трябва да научи поне основите на английския, за да мога да науча колкото се може повече за страната, - казва той.

ЯПОНИЯ - Пейзаж на изгряващото слънце

Хелън Боткова беше дълбоко впечатлена. Повечето? - Церемонията по откриването на състезанието, на което присъстваше принцът на Япония, беше невероятна и трогателно беше, че освен нас - болните, на състезанието присъстваха и здрави млади хора, които обаче премериха силата им помежду си. Бях силно впечатлен от Тихия океан, възхищавах се на планината Фуджи, която уж е безпогрешна, само веднъж месечно, може би благодарение на абилимпиадата успяхме да й се възхищаваме при пълен парад. Загадката за нас беше перфектният ред и чистота по улиците. Може би е свързано и с факта, че японците не се хранят на път, както е обичайно у нас. За тях това би било обида за храната. Бях очарована от церемонията за пиене на чай, хората в кимоно, които носят само по празнични поводи, хълмовете, пълни с мандаринови дървета, интересно подредените храсти на чаеното дърво, красивите градини на бонсай и златни рибки. Вездесъщият прекрасен мир и тишина, които преобладават дори в огромни градове. Харесвах всичко, но със сигурност нямаше да свикна с японската диета. Затова ядох това, което знаех - пиле по различни начини, винаги под формата на малки парченца, дива комбинация - сланина със сладки сладкиши, много познати и непознати за нас плодове.

Очаква я хълм от роботи

Хеленка Боткова разказва за своите незабравими японски преживявания не само у дома, на своите приятели. Тя ги сподели и с приятели от Мултиплексния клуб по склероза в Поважска Бистрица на среща в края на годината, свързана със зелевите пиршества. - Те са невероятни хора и той обича да ги среща - Добре е да се прикрива сред тези, които имат същите проблеми като мен, да чуе кой се бори с болестта, да си чати.

Бродерията няма да виси на пирон. Не може. Тя раздаде цялата си работа на приятели, много от които днес се радват на японски деца от училището, посещавано от участниците в абилимпийските игри, но и от участниците в това събитие. За повече, дъщерите трябва да бъдат подготвени с оборудване - покривки, салфетки и картина за спомен.

- Жалко, че днешните млади бродерии не разпознават много - въздъхва Хеленка. - Казват, че върху тях се утаява само прах, поддръжката им е сложна.

Хеленка Боткова обаче си знае бродерията. Благодарение на тях, благодарение на търпението и вярата, че мечтите са постижими, той влезе в света. Може би мистериозният връх Фуджи ще се появи сред нейните картини. В крайна сметка преодоляването на Розквет е играчка за Мартинка и Лучка. Така че нека се опитат да завладеят други хълмове в живота - като планината Фуджи.