източник: DM архив

световен

За разлика от повечето връстници, той не беше заловен от футболна топка или шайба, а от кимоно и фитнес зала. И с течение на времето може смело да се заяви, че това е правилното решение. В крайна сметка изчисляването на постиженията му е дълго. Многократният световен и словашки шампион DÁVID MOŠKOVIČ ни разказа какво го е вдъхновило да се запише за карате, защо по-късно е спечелил кикбокс и какво е мнението му например. по американска борба. Повече в следващите редове.

Практикувате карате от почти три десетилетия, по-точно от 1989 г. Как всъщност влязохте в карате? Сами сте намерили пътя към спорта или сте имали пример за подражание в семейството си?

Честно казано, бях изритан в карате от унгарски сериал, наречен Linda (* млада криминалистка от Будапеща Линда Veszprémiová, която също използва своето хоби в борбата с престъпността - карате). Разбира се, карате вече беше тук през 70-те, но не беше толкова очевидно. Така че в моя случай, парадоксално, тази поредица беше основният „спусък“, който ме накара да започна карате.

И тогава, когато границите се отвориха, започнаха да излъчват по телевизията много чуждестранни бойни филми, където показваха и сцени от кунг-фу, айкидо или таекуондо. Въпреки че днес тези филми или сцени изглеждат доста забавни (усмивка).

Имахте и любим филм, който се занимаваше с карате или бойни изкуства?

За мен ясната единица бяха филмите с участието на Жан-Клод ван Дам. „Погълнах“ ги един по един и бях покрила цялата стая с J-C плакати. ван Дамеа (усмивка).

Все още ли има филми на тема карате или кикбокс? Все още има интерес към подобни изображения?

Със сигурност нещо се произвежда в глобалното кино, но със сигурност вече не достига нивото от 80-те и 90-те години, когато тези спортове процъфтяваха. И дори в реално изражение по броя на кандидатите, както и във филмовата продукция. В момента ММА или тайландският бокс е на преден план.

Когато споменавате ММА, не мислите ли, че каратето се отплаща по някакъв начин за тези по-нови видове бойни изкуства? Мисля за евентуален отлив на таланти от карате?

Не мисля така, защото самият ММА се състои от няколко бойни изкуства. В крайна сметка, затова го има в заглавието (Смесени бойни изкуства - бел. Ред.) И в него се състезават както каратисти, така и джудисти, или таекуондисти, или тайландски боксьори или класически борци. Така че всеки от ММА бойците има някаква конкретна основа, от която да дойде. Така, разбира се, карате също принадлежи там.

Нека останем на темата за ММА, по-конкретно в скорошния инцидент след мача между руснака Чабиб Нурмагомед и победения му ирландски съперник Конър Макгрегър. Какво мислите за този инцидент?

Първоначалната провокация излезе, когато Макгрегър нападна своя автобус (на Нурмагомед) преди няколко месеца. Не знам какво се крие зад това, тъй като в миналото и двамата бяха приятели. Едва по-късно те се скараха.

Трябва обаче също така да се забрави, че по време на тези мачове вече се играят много пари, така че един вид маркетингов „театър“ или медийно шоу със сигурност играе роля. PR екипите определено имат думата си там.

Нека отново да преминем към следващата тема. Ако говорим за медийно самопрезентация, силни PR предавания или масово забавление за тълпи - какво ще кажете за американската борба? Това е спорт изобщо или просто "театър"?

Това е чист театър. Разбира се, тези момчета са "момчета", просто координирайте и хармонизирайте всичко това. Подобно е на записването на сцени в бойни филми. Накратко, за да не бъдат ранени актьорите и да изглежда, че наистина се бият.

Да, определено са спортисти и са удобни в тази област. Но като цяло това е просто шоу за публиката пред екрана или пред екрана. Те са изрично актьори, които репетират дадените сцени преди "битката", договарят основните неща и след това просто го показват на публиката на ринга. И дори такива като кавги - отново просто нещо, което се репетира предварително.

От друга страна, очарователно е, че борбата се провежда повече от 30 години.

А борбата не губи своите позиции и популярност през последните години?

Според мен борбата все още има силни позиции в САЩ и все още има относително широка фенска база. Въпреки че борбата вече търкаля настоящия ММА. И в САЩ буквално. Нереално е колко бързо нараства популярността на ММА там. И, разбира се, за това се харчат огромни суми пари.

ММА звездите, като Nurmagomeds и McGregor, споменати по-горе, вече са известни на масовата публика. По същия начин боксьорите Майк Тайсън или Владимир Кличко, да не говорим за футболните суперзвезди. Но какво ще кажете за каратисти или кикбоксъри? Познаваме някои представители, които са преминали границите на своята дисциплина и са се превърнали в истински спортни знаменитости?

Всичко е, разбира се, за това на кого медиите дават пространство. Има по-малко място за карате или кикбокс. Но това е съдбата на нашия малък обществен спорт. Ние знаем за това помежду си, но широката публика рядко научава за това. Никога няма да бъде като футбол или хокей. Спомням си, че когато споменах имена като Hossa или Pálffy в Америка, отговорът беше почти незабавен. За тези каратисти е трудно.

Така че няма да намерим легендарни имена или запомнящи се герои в карате или кикбокс?

Все още е необходимо да се мисли за факта, че каратето е разделено на аматьори и професионалисти. Занимавах се с карате и кикбокс чисто любителски, но съм многократен световен шампион. Професионалният кикбокс (карате) обаче е някъде другаде.

А тези имена? Също така най-известните герои за кикбокс вероятно са от Холандия. Независимо дали става въпрос за Реми Бонджаски или Ернесто Хуст. Но дори това са представителите на по-старото поколение, воювали през 90-те.

От друга страна, фактът, че тези спортове не получават толкова много медийно отразяване, не означава, че е лесно да се закрепиш в тези спортове. Току-що споменахме две имена, но милиони хора се занимават с този спорт и тези, които принадлежат към най-тесните, вече са истински бойци.

От шест години работите и като треньор на млади състезатели по карате. Днес е по-трудно да привлечем децата към спорт?

Истината е, че днешните деца имат напълно различни възможности от нас. Все още си спомням как отидох на фитнес в Humenné през октомври 1989 г., за да се опитам да се запиша за карате и бяхме около 200! И беше направен сериозен избор - физически проверки, тестове за умения. Докато първото полувреме каза, че може да се запише, второто полувреме бе казано от треньорите да загуби една година. Не е фраза, че някога е бил направен избор, а днес е извършен набор. Днес треньорите са щастливи за всяка душа.

Ако млад каратист (кикбоксър) иска да си направи име, трябва ли да напусне Словакия? Или дори в нашите условия могат да бъдат постигнати най-високите цели?

Ключовият въпрос е дали спортистът иска да прави това в бъдеще на професионално или аматьорско ниво. Цял живот се занимавам с любителски спорт, така че не ми плащат за това. Само купи, дипломи и медали (усмивка).

Дори в Словакия обаче със сигурност имаме редица отлични каратисти и кикбоксъри и титлата аматьорски световен шампион може да бъде постигната, дори ако някой идва от вътрешни условия.

Ако обаче някой иска да го направи на професионално ниво и го има за препитание, той също трябва да отиде в чужбина. От една страна, има много по-атрактивни премии (парични награди), а също и условия. Например в момента Томаш Деак е в САЩ. Да, той е ММА боец, но с това искам да кажа, че е решил да пътува в чужбина, където в момента се подготвя и иска да влезе в поредицата на UFC. Защото там е съвсем различно.

Още веднъж обаче трябва да подчертая, че аматьорската и професионалната кариера в този случай са почти различни спортове. Аматьорският кикбокс или карате се извършва в допълнение към работата. В крайна сметка, когато исках да отида да представлявам, трябваше да си взема почивка на работа (смее се).

От друга страна, в аматьорския спорт няма екстремен натиск върху резултатите и тогава човек го прави, може би с някаква по-голяма любов.

Наскоро бяхте и в люлката на карате - на японския остров Окинава. Какво ви доведе там и какви впечатления оставихте от самата Окинава?

Отидох в Окинава главно заради обученията и семинарите, които посещавахме там с топ майсторите там. В същото време обаче отидохме като 19-членен отбор на Словашката федерация по карате, докато приравнихме датата си с датата, когато паралелно се проведе международен турнир. Затова го сглобихме, за да можем да участваме и в двете събития. Лично за мен състезанието имаше повече допълващ се характер, тъй като вече не съм активен в националния отбор. Е, ритна ме, че оттогава съм участвал в още две състезания и през следващата година през юни бих искал да участвам в световното първенство, което ще бъде точно тук, в Братислава.

А Окинава? Това е специално място за каратека?

Определено. Тази история и атмосферата там буквално дишат върху човек и ви влияе там съвсем различно. Веднага ви се прииска да тренирате. Определено страхотно преживяване.

От 2001 г. обаче се занимавате и с кикбокс. Защо решихте да „добавите“ друга дисциплина към карате?

През споменатата 2001 г. приятелите ми от детството ме убедиха да опитам кикбокс, точно като тях. Те бяха на световно първенство година по-рано и категорията до 90 кг беше безплатна. Освен това единият приятел беше в категория до 70 кг, другият до 80 кг. Общата ни цел беше да се класираме за Мондиала през 2002 г. Освен това бяхме сигурни, че няма да се бием помежду си.

Наистина се „заключихме“ и наградата беше премиерното ми участие на световното първенство през 2002 г. Издържах в кикбокса до 2012 г. и съм много благодарен за този опит и част от кариерата ми. Даде ми достатъчно.

И защо решихте да се откажете от кикбокса?

По това време второто ми коляно „наляво“ и операцията трябваше да последва. Трезво го оцених и стигнах до извода, че на 34-годишна възраст кикбоксът е достатъчен. За разлика от каратето, това е по-контактен спорт и следователно износването на тялото е по-голямо. Тогава си казах, че ще се върна към корените си и ще започна да уча деца по карате.

Така кръгът се затвори?

Така или иначе можеш да кажеш. Въпреки това не се отказах от кикбокса за една нощ. В крайна сметка през юни паралелно тренирах и кикбокс. Сега обаче се фокусирам изключително върху карате.