Кратък речник на словашкия език

štrbák -a mn. -ci m. pejor. štrbáň

strab

štrbánik -a mn. -ci m. zd rob. израз.

1. на който липсва зъб ал. повече зъби: w. старец, дете;
с. гребен, š-á трион

2. kt. има цепка: w. нож, зъб, ограда

  • Правила на словашкия правопис

    Štrba ‑y ž.; Щрбан ма мн. Миа м.; Štrbianka ‑y ‑nok ž.; Štrbiansky и Štrbský

    štrbáň ‑a m.; štrbaňa ‑e ‑í ž.; štrbánik ma mn. Mci m.

    Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    щрба, -у жени. r. книги. остаряла. цепка: Самият Яно се дърпа в процепа. (Плувка.) Сега, сокол, ти си стар човек, в крилете на цепка. (Звезда)

    štrbák 1, -човек. r. растение от семейство астроцветни с бели венчелистчета;
    бот. Цикория (Cichorium endivia)

    štrbák 2, -човек. r. нар. видът камбана, който домашните любимци носят на гърлото си, когато са на паша: Непознати мъчат и катерици карат. (Тат.)

    štrbák 3, -a, mn. не. -Аз съм мъж. r. pejor. прякор на изперкал мъж, изперкал

    štrbaňa, -но, -но жени. r. небрежна жена

    1. (за хората ал. За животните), който няма зъб ал. няколко зъба (обикновено предни): š-á baba, š. старец;
    с. кон;

    2. експр. счупен чрез счупване на парче материал, който има процеп, повреден: w. билото, ж. нож, меч, зъби;

    3. изр. неразрязан, неразрязан, груб: š-é изречения (хор.);
    š-é рими (Карв.);
    š-á словашки (Gráf);