Денталната хирургия трябва да се разграничава от оралната, лицево-челюстната и лицевата хирургия. Това не се извършва от зъболекари или зъболекари, които са допълнително обучени по дентална хирургия (орални хирурзи), а от орални, лицево-челюстни и лицеви хирурзи. Те са изучавали както медицина, така и стоматология и са специализирани в реконструкции в цялата област на лицето. Освен това те се занимават и с орална хирургия.

стоматологична

Зъболекарски процедури под формата на запечатваща терапия и др. обикновено не се извършват при орални операции. Следователно е необходимо хармонично сътрудничество с лекуващия зъболекар.

Най-често срещаните процедури в денталната хирургия са:

  • отстраняване на зъби (т.нар. екстракции)
  • остеотомия (отстраняване на изместени зъби или остатъци от зъби)
  • резекция на върха на корена
  • хемисекция
  • ампутация
  • реплантация
  • предпротетична хирургия
  • хирургична пародонтална терапия
  • разрез
  • ексцизия/ектомия
  • импланти

Остеотомия

Под остеотомия имаме предвид оперативното отделяне на костите или издатините на парче кост. Това е необходимо, например, за отстраняване на легнали зъби или остатъци от зъби, като напр. корени. Премахването на зъбите на мъдростта, което често води до усложнения през живота, често е остеотомия. Рядко тези зъби имат достатъчно място, за да могат редовно да се присъединят към зъбния ред като последния зъб.

Зоната, която трябва да се оперира, се анестезира чрез локална анестезия под формата на инжекция. Трябва да се внимава пациентът да няма алергии към ацестезия или остро възпаление. Когато венците се отворят, челюстната кост се освобождава.

Използвайки ротационни инструменти и под водно охлаждане, оралният хирург оперира достатъчно кост, за да премахне зъбите или остатъците от зъби (корени). Веднага оперираната зона се затваря с конци, които се отстраняват след няколко дни след зарастването на раната. През следващите месеци полученият костен дефект „спира“ и се регенерира.

Ако няколко зъба на мъдрост или дори други микроби трябва да бъдат премахнати едновременно, лекарят трябва да прецени степента на операцията. Като алтернатива се посочват няколко дати с подходящи интервали от време. При определени обстоятелства, като напр. умствени увреждания, неспокойно детско поведение, изключително трудни зъболекарски ситуации и др., възможна е и операция под пълна упойка.

Все пак трябва да се има предвид, че пациентът може да е неспособен да работи в продължение на един или повече дни дори след лека операция.

Резекция на върха на корена

Под резекция на върха на корена имаме предвид освобождаването и премахването на закрепени в костите върхове на всички корени на зъбите. Тази процедура служи за отстраняване на възпалителните отлагания, които се появяват там, които са се преместили до върха на корена през зъбния нерв и не могат да бъдат отстранени чрез обикновена обработка на кореновия канал. Това също създава възможност костта в кореновата област да е вече заразена или да е заразена
образувани максиларни кисти или грануломи.

Резекцията на върха на корена предлага възможност за повторно почистване на тази проблемна област на зъбния корен, шанс за бактериална оклузия и за защита на пациентите от загуба на зъби със степен на успех от 70%.

Ходът на операцията е същият като при остеотомия. В този случай обаче върхът на корена най-накрая се извлича чрез отстраняване на костта. За да избегне компрометиране на стабилността на зъба, зъболекарят хирургично отстранява само върха на корена на зъба и почиства заразената област. Ако зъбът все още не съдържа коренни пломби, той ще запълни корена, оставен от такива пломби. Преди лигавицата да бъде зашита обратно на мястото си, коренът се запечатва отдолу.

Хемисекция

Под зъболечение имаме предвид в стоматологията, като разполовим зъб, изпълнен с коренов канал, за да запазим и двата, или половината от зъба. Следователно тази процедура може да се извърши само на определени зъби. Обикновено долните големи столове се преразпределят като индикация, която има смисъл.

Спусъкът обикновено е възпаление, което се крие точно в разцепването на двата корена под венците. Ако въпреки това зъбът трябва да бъде запазен по смисъла на пародонтална терапия или е необходима протезна конструкция, хемисекцията е опит, който дава резултат. Предпоставка обаче е силно мотивиран пациент, който е готов отново да се противопостави на загубата на зъби. Добрата хигиена на устната кухина е от съществено значение.

Ампутация

Ампутация - за разлика от хемисекцията - отстраняване на част от коронката и корена на зъба. Така например коренът на задните столове в изгорялата челюст отстрани на климата може да бъде отстранен, респ. предните и задните корени на изпражненията на долната челюст, като същевременно задържат останалия зъб.

Хирургичната процедура е същата като при отстраняване на зъбите, но се отнася само за корени, които не могат да бъдат запазени. Използва се някакво специално лечение, напр. в корените, чийто апарат за фиксиране на зъбите е повреден, t. появяват се дълбоки пародонтални гърбици или гърбици, показващи дълбоко разпадане на коренните зъби. Във всеки случай зъболекарят трябва тактилно и рентгенологично да обясни дали останалите корени на зъба могат да се поддържат, така че хирургическите разходи за пациентите да съответстват на успеха.

Пресаждане

Това включва повторно поставяне на зъб, който е бил отстранен неволно. Такава пълна загуба на зъб до голяма степен се дължи на наранявания. Ако зъбът не е счупен, ако е възможно лечение на кореновия канал и костта не е повредена, тогава зъбът може да се върне на старото си място в челюстта.

Зъболекарят поставя зъба така, че зъбът да остане в позицията си и в крайна сметка може да остане в устата в тази форма в продължение на няколко години. Колкото по-млад е пациентът, толкова по-големи са шансовете за успех. Освен това, пресен, току-що изгубен зъб, който е транспортиран в слюнка или мляко, може да бъде повторно имплантиран от зъболекар по-успешно. За съжаление този вид транспорт често е непознат, така че много пациенти са склонни да извиват зъбите си в суха кърпа.

Предпротезна хирургия

Предпротезната хирургия е много фрагментирана област на денталната хирургия. Той съдържа всички хирургични процедури, които водят до подобрено поставяне и интегриране на зъбната протеза. Поради това е необходимо много тясно сътрудничество между оралния хирург и зъболекаря, който прави протезата.

Тъй като такава операция обикновено се нуждае от пациенти в напреднала възраст, частично беззъби, разглеждането на риска е изрично важно. След загуба на зъбите челюстната кост постоянно се променя. Следователно костта може да бъде трайно променена, така че да не може да се създаде технически добро прилягане на протезата. Целта на операцията е да се получи костна повърхност без мускули, която може да бъде натоварена, респ. преобразувайте нечестиви челюстни секции в зареждаеми.

Различни хирургични процедури могат да се използват в следните ситуации в устата на пациента:

Отстраняване на меките тъкани
например: така нареченият „подвижен алвеоларен хребет“, който е мек, подвижен и отложен върху челюстната кост и се състои от съединителна тъкан на пролиферация, така наречените фиброзни фиброми, които са причинени от лошо прилягащи протези

Отстраняване на кост напр.:

  • изглаждане на остри костни ръбове, надвишаващи костните издатини
  • Сгъване на меките тъкани
  • сгъване на високо поставени приставки на бузите и устните
  • модулация на външната област пред челюстната кост, така наречената вестибуларна пластика

Увеличете костното пространство чрез моделиране на съществуваща кост
Пластиката на преддверието е промяна в устния атриум, т.е. zn. зоната извън челюстната кост, между тази челюстна кост и областта на устните и бузите. Тази област o. i. служи за фиксиране на протези, особено пълни протези. Ако липсва необходимата пространствена структура, той може да се опита да създаде повече пространство там оперативно. Дъното на тъканта там (обвиваща гънка) се сгъва по-нагоре в горната челюст, по-надолу в долната челюст и се фиксира с шевове, докато заздравее. Това може да се направи и във вътрешната област към езика.

Малка пластична процедура е разхлабването и пластичното образуване на закрепването на юздата в горната челюст. Това може да издигне протезата, ако протезата се използва твърде широко и, особено при деца, също така предотвратява затварянето на предните зъби. Разстройството се отстранява чрез известно сгъване на тъканта под местна упойка.

Хирургични пародонтални терапии

По-обширна респ. допълнителна терапия при пародонтални заболявания е пародонталната хирургия. Ако целта за цялостно лечение на пародонталните торбички не може да бъде постигната чрез консервативна процедура, тя се "налага" чрез операция.

Не само дълбочината на гърбиците, но и формата и степента на възпаление на пародонтопатията могат да подготвят зъболекаря за така наречения "отворен кюретаж". Разхлабената, изпъкнала или подута лигавична тъкан предлага на бактериите възможност за гнездене, обуславя лош дъх и предотвратява оптималната хигиена на устната кухина.

При открит кюретаж се получава не само отстраняване на пародонтологични смущения, но и моделиране на зъбната дъвка. Във всеки случай пациентът трябва да бъде информиран за настъпването на свиване на венците, причинено от напрежение и по-дългите излизащи зъби.

Под местната упойка венците на зъба се разгъват, коренът на зъба се почиства, заразената тъкан се отстранява, зъбните венци се моделират оптимално и всичко се зашива. Зъболекарят може също да сложи „превръзка“ на венците, която фиксира лигавицата в нейното положение.

Устната кухина се почиства от самото начало с вода за уста и доста внимателно измиване на зъбите. С оптимална стоматологична помощ, извършена от пациента, и поддържаща профилактика, извършена от зъболекаря, няма нищо по отношение на лечението на пародонтопатия.

Разрези

Разрезът означава изрязване. В медицинската област това означава хирургично разделяне със скалпел, вероятно с помощта на ножици за хирургическа подготовка. Тъканта се разделя на слоеве, за да се отворят отоци, пълни с течности като тъканна течност, гной или кръв. Така нареченият абсцес може да се отвори отвън или отвътре (т.е. от устата).

Трябва да се позволи дренаж, за да се премахне възпалението. Това винаги е много важно, защото в противен случай абсцесът в областта на главата може да се премести навътре и да се разпростре върху мозъка. Следователно отворът с голяма площ е последван от разрез и най-вече вкарване в областта на абсцеса, за да се избегне затварянето твърде бързо. Обикновено се нарича "дренаж" или "тампонада".

В стоматологията това обикновено се постига чрез поставяне на лента. Възможно е обаче да се фиксира и малка тръба, която да обуславя изтичането. Постоянната подмяна на дренажа трябва да се извърши, докато не се открие повече секреция. Въпреки хирургичната подкрепа, употребата на антибиотици понякога е от съществено значение.

Терминът разрез се разширява до термина изрязване, когато се изрязва парче тъкан. Това може да има смисъл, ако раната е затворена твърде рано.

Ексцизия/ектомия

Ексцизията включва изрязване на по-малки парчета лигавица през по-големи участъци от тъканта, докато се отстранят големи тумори. Последното обаче попада в областта на оралната, лицево-челюстната и лицевата хирургия. Терминът се променя по отношение на отстранената тъкан или орган на думата суфикс "ектомия". Напр. отстраняване на киста (вж. максиларна киста) се нарича "цистектомия".

Зъболекарят под местна упойка „изчезва“ напр. излишната тъкан по време на операция, ръбове на рани, белези, както и пролиферация на лигавицата. Ако доброкачествеността на отстранената тъкан не е еднозначна, тя може да бъде изпратена за изследване на специалист, хистолог.

Рискове от операция

Усложнения могат да възникнат при всяка медицинска процедура. Съществуващите заболявания, по-специално нарушения на кръвосъсирването, захарен диабет, алергии, имунни дефекти (ХИВ), сърдечни заболявания и заболявания на кръвообращението и тумори, трябва да бъдат обобщени първо, за да се сведе до минимум рискът. Пациентът и лекуващият лекар са последвани от информационно интервю за специална процедура, при която пациентът може да задава въпроси и в която се дава съгласие за операцията.

Възможните усложнения са операция с последваща болка, възпаление в оперираната област, следоперативно кървене, лечебни нарушения и увреждане на съседни структури като нерви, максиларни кухини, челюстни стави и съседни зъби.

Въпреки случайните повтарящи се усложнения, пациентът трябва да обмисли това и да го сравни с необходимостта и ползите от процедурата.

Дори най-добрата, добре извършена операция може да донесе със себе си значително подуване и болка. Болкоуспокояващият през първия ден след операцията обикновено се дава от зъболекар. Във всеки случай трябва да попитаме Вашия лекар за употребата на други лекарства, тъй като някои лекарства, които се продават без рецепта, насърчават кървенето и следователно не са подходящи.

Разумното поведение след операцията до голяма степен подкрепя нейния успех. Затова накратко отбелязваме:
Отказ:

  • алкохол
  • никотин
  • кофеин
  • тейну

в деня на операцията има положителен ефект върху зарастването на раната евентуалното охлаждане на оперираната зона отвън със студен шал все още е добро, старо, доказано средство за облекчаване на отока.