Когато министър-председателят Робърт Фицо говори с уважение за малцинствата на основата на Matica slovenská, той със сигурност не мисли за тях - в крайна сметка това е единственото малцинство, което го избира с мнозинство. Те живеят в подножието на Карпатската арка в продължение на петнадесет века, но никога не са имали държава.
Украинците ги смятат само за издънка на своята нация. През 1995 г. те кодифицират литературния език в Словакия. И все повече хора се присъединяват към тях - нашите русини. Родината им, известна като Карпатска Рус, се разпространява на границата на Украйна, Словакия и Полша. Историята го бележи с промени в границите. От XI век до 1918 г. русинските територии са част от Кралство Унгария, след края на Първата световна война те стават част от Чехословакия (с изключение на двадесет села на юг от Тиса, присъединени към Румъния).
През юни 1945 г. Сталин присъединява Подкарпатска Русия към Украйна като част от Чехословакия. Две години по-късно 12 000 граждани, предимно русини, се преместиха от нас в Украйна. Истинското бедствие за русите обаче беше тяхната насилствена украинизация, а също и забраната на гръкокатолическата църква. Наред с грабването на земя и кооперациите, имаше три вида държавно насилие, извършено главно върху тази етническа група. Те обаче не можеха да бъдат унищожени. След 1989 г. те свободно декларират своята националност. Последното преброяване през 2011 г. дори показа, че това е най-важното малцинство - те отчетоха 38 процента увеличение и общо 33 000 членове.
.нация пред огледало
Ако перифразираме думите на премиера Фицо от родината, той със сигурност не се е сетил за неговите безчувствени изявления за малцинствата, които се обръщат към държавата само до русите, техните избиратели. Русините обаче са все още твърде скромни. Например, те не искат по-силни права, отколкото биха могли и би трябвало, в две ключови области, а именно образованието и религиозният живот. По-критичните към тях признават, че държавната подкрепа за малцинствената култура за русите помага само на относително тесен кръг от организатори на различни фолклорни фестивали. А от „танци и музика“ пътят към по-дълбокото изпълнение на идентичността е още по-дълъг.
Самите русини обаче са виновни и за това, че са декларирали самоличността си само веднъж на всеки десет години при преброяването, но иначе не я обработват твърде много. Така че добра стара шега на Fedora Vic, как един русин застава пред огледалото и се пита: „Какво още не си видял украинец, глупав руснак?“ Може би все още е актуален в словашкия вариант. л