Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. не.: 2020/03082-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Всяка таблетка съдържа 125 mg бривудин.
Помощно вещество с известен ефект
Всяка таблетка съдържа 37 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели до почти бели двупланарни таблетки със скосени ръбове.
4. КЛИНИЧНА ИНФОРМАЦИЯ
4.1 Терапевтични показания
Ранна терапия на остри херпес зостерни инфекции при имунокомпетентни възрастни пациенти.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастните приемат 1 таблетка Zovudex веднъж дневно в продължение на 7 дни.
Терапията трябва да започне възможно най-скоро, за предпочитане в рамките на 72 часа от появата на първите кожни прояви (обикновено появата на обриви) или в рамките на 48 часа от появата на първия мехур. Таблетките трябва да се приемат по едно и също време всеки ден.
Пациентът трябва да бъде посъветван да се консултира с лекар, ако симптомите продължават или се влошават по време на 7-дневна терапия. Лекарството е показано само за краткосрочна терапия.
В допълнение, тази терапия намалява риска от постхерпетична невралгия при пациенти над 50-годишна възраст при обичайната доза, спомената по-горе (1 таблетка Zovudex веднъж дневно в продължение на 7 дни).
В края на първия цикъл на лечение (7 дни), вторият цикъл не трябва да започва.
Не се налага корекция на дозата при пациенти на възраст над 65 години.
Пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане
Не са наблюдавани значителни промени в бъбречното или чернодробното увреждане при системно излагане на бривудин; поради това не се налага корекция на дозата при пациенти с леко до тежко бъбречно или чернодробно увреждане (вж. също точка 5.2).
Zovudex е противопоказан при деца на възраст от 0 до 18 години, тъй като безопасността и ефикасността на тази възрастова група не са установени (вж. Точка 4.3).
За вътрешна употреба.
Приемът на храна не влияе значително върху усвояването на бривудин (вж. Точка 5.2).
4.3 Противопоказания
Химиотерапия на рак с флуоропиримидини
Бривудин е противопоказан при пациенти, които наскоро са получавали или в момента получават или планират (в рамките на 4 седмици) химиотерапия за рак с лекарства, съдържащи 5-флуороурацил (5-FU), включително неговите локални форми, неговите прекурсори (напр. Капецитабин), тегафур ) и комбинацията от лекарствени продукти, съдържащи тези лекарствени продукти или други флуоропиримидини (вж. също точки 4.3 Имунокомпрометирани пациенти, 4.4, 4.5 и 4.8).
Противогъбично лечение с флуцитозин
Бривудин е противопоказан при пациенти, които наскоро са получавали или понастоящем получават противогъбична терапия с флуцитозин, тъй като той е предшественик на 5-флуороурацил (5-FU) (вж. Също точки 4.4, 4.5 и 4.8).
Взаимодействието на бривудин и флуоропиримидини (напр. Капецитабин, 5-FU и др.) Е потенциално фатално (вж. Също точки 4.4, 4.5 и 4.8).
Бривудин е противопоказан при имунокомпрометирани пациенти, като тези, които наскоро са получавали или в момента получават химиотерапия при рак, или при пациенти, получаващи имуносупресивна терапия.
Безопасността и ефикасността на бривудин при деца не са установени и поради това употребата му при деца не е показана.
Бривудин не трябва да се използва при пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Бременност и кърмене
Бривудин е противопоказан по време на бременност или при кърмещи майки (вж. Също точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Трябва да се внимава, когато се използва бривудин при пациенти с хронично чернодробно заболяване, напр. хепатит. Постмаркетинговите данни показват, че продължителното лечение след препоръчителния период от 7 дни увеличава риска от хепатит (вж. Също точка 4.8).
Тъй като лактозата е сред помощните вещества, това лекарство не трябва да се използва при пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Съобщава се за клинично значимо взаимодействие (потенциално фатално) между бривудин и флуоропиримидини (напр. Капецитабин, 5-FU тегафур, флуцитозин и др.) (Вж. Също точки 4.3, 4.4 и 4.8). Това взаимодействие, което води до повишена токсичност на флуоропиримидините, е потенциално фатално.
Бривудинът, чрез основния си метаболит бромовинилурацил (BVU), необратимо инхибира дихидропиримидин дехидрогеназата (DPD), ензим, който регулира метаболизма на естествените нуклеозиди (напр. Тимидин) и лекарства на основата на пиримидин (флуоропиримидини) като капецитабин или 5-флуоробур. Инхибирането на ензима води до повишена експозиция и повишена токсичност на флуоропиримидините.
Клинично е доказано, че при здрави възрастни, получаващи цикъла на лечение с бривудин (125 mg дневно в продължение на 7 дни), активността на DPD ензима се възстановява напълно функционално 18 дни след последната доза.
Във всеки случай, бривудин не трябва да се използва при пациенти, които наскоро са получавали или в момента получават или планират (в рамките на 4 седмици) химиотерапия за рак с лекарства, съдържащи 5-флуороурацил (5-FU), включително неговите локално прилагани форми, неговите пролекарства (напр. капецитабин, тегафур) и комбинации от лекарства, съдържащи тези лекарства или други флуоропиримидини (вж. също точки 4.3, 4.4 и 4.8).
Brivudine не трябва да се използва при пациенти, които наскоро са получавали или получават противогъбична терапия с флуцитозин (предшественик на 5-флуороурацил).
Между спирането на бривудин и започването на лечението с капецитабин или други лекарства на основата на флуоропиримидин, включително флуцитозин, трябва да минат минимум 4 седмици.
В случай на случайно приложение на бривудин на пациенти, които наскоро са получавали или получават флуоропиримидини, лечението с всички лекарствени продукти трябва да бъде прекратено и да се предприемат ефективни мерки за намаляване на токсичността на флуоропиримидин: незабавна хоспитализация с всички мерки за предотвратяване на системни инфекции и дехидратация. Трябва да се свържат със специални токсикологични центрове (ако има такива) възможно най-скоро, за да се осигури подходящо действие срещу флуоропиримидиновата токсичност (вж. Точки 4.3, 4.5 и 4.8). Симптомите на флуоропиримидинова токсичност включват гадене, повръщане, диария, в тежки случаи стоматит, мукозит, токсична епидермална некролиза, неутропения и депресия на функцията на костния мозък.
Допаминергични лекарства и/или болест на Паркинсон
Постмаркетинговият опит предполага възможно взаимодействие на бривудин с допаминергични лекарства за болестта на Паркинсон, което може да стимулира появата на хорея (необичайно, неволно потрепване, особено на ръцете, краката и лицето).
Не е доказано, че бривудин има потенциал да индуцира или инхибира ензимната система P450 в черния дроб.
Приемът на храна не влияе значително върху усвояването на бривудин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бривудин е противопоказан по време на бременност и при кърмещи майки.
Проучванията при животни не са показали ембриотоксични или тератогенни ефекти. Фетотоксичните ефекти са демонстрирани само при високи дози. Безопасността на бривудин при бременни жени обаче не е установена.
Проучванията при животни показват, че бривудинът и неговият основен метаболит бромовинил урацил (BVU) се екскретират в кърмата.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите на бривудин върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране на превозни средства, работа с машини или работа на височина, трябва да се има предвид, че в някои случаи се съобщава за замаяност и сънливост (вж. Точка 4.8).
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
В клинични проучвания бривудин е прилаган на 3900 пациенти. Най-сериозната, но рядка реакция беше хепатит. Тази реакция беше забелязана и по време на постмаркетинговото наблюдение.
Единствената често срещана нежелана реакция е гадене (2,1%). Другите най-чести нежелани реакции (нечести и редки) са нарушения на нервната система и психиката SOC. Ефектът на бривудин върху ЦНС е очевиден и от постмаркетинговите данни.
Нарушенията на кожата и подкожната тъкан са от значение по време на клинична употреба, както и от данните от постмаркетинговото наблюдение.
Честотата и видът на нежеланите реакции са идентични с тези, наблюдавани при други нуклеозидни антивирусни средства, принадлежащи към същата група.
Таблица на нежеланите реакции
Таблицата по-долу изброява нежеланите реакции на бривудин по системо-органни класове в низходящ ред на тежест.
Клас на органна система
Бривудинът се метаболизира екстензивно и бързо от ензима пиримидин фосфорилаза, който разцепва въглехидратната част, образувайки бромовинил урацил (BVU), метаболит, който няма виростатична активност. BVU е единственият метаболит, открит в човешката плазма и максималната му плазмена концентрация е два пъти по-висока от изходното съединение. BVU се метаболизира допълнително до урацилова оцетна киселина, основен полярен метаболит, открит в урината при хората, но не се открива в плазмата.
Brivudine се елиминира ефективно с общ телесен клирънс 240 ml/min. Крайният плазмен полуживот на бривудин е приблизително 16 часа. Бривудин се елиминира с урината (65% от приложената доза) главно като урацилова оцетна киселина и няколко полярни уреа-подобни съединения. Непромененият бривудин представлява по-малко от 1% от дозата на Zovudex в урината.
Кинетичните параметри на BVU като крайния полуживот и клирънс имат същите стойности като изходното съединение.
Линейна кинетика се наблюдава в дозовия диапазон от 31,25 до 125 mg.
Стационарно състояние на бривудин се достига след 5 дни дневно приложение на Zovudex и няма признаци за по-нататъшно натрупване по-късно.
Пациенти в напреднала възраст и пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане
Основните кинетични параметри (AUC, Cmax и терминален плазмен полуживот) на бривудин, измерени при пациенти в напреднала възраст и при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс между 26 и 50 ml/min/1,73 m2 телесна повърхност и помощ за употреба при контакт Обратна връзка Бисквитки за поверителност